В по-тесен медицински смисъл антибиотиците също са враждебни към живота.
Възпаленията представляват акутни, но това ще рече и бързи и навременни „очистители" на
проблеми, чрез които преди всичко се извеждат токсини от тялото посредством гнойния
процес. Ако такива очистващи процеси често и продължително се възпират с антибиотици,
атакуващите токсини трябва да се отлагат в тялото (най-често в съединителната тъкан), ко-
ето при свръхнатрупване води до развитие на ракови образувания. Получава се ефектът на
кофата за смет. Кофата за смет може или често да се изпразва (инфекция), или сметта да се
събира толкова дълго, докато зародилият се в боклука специфичен живот застраши цялата
къща (рак). Антибиотиците са чужди вещества, които човекът не е изработил със собствени
усилия, затова те го мамят относно същинските резултати от неговото боледуване: поуката от справянето с проблема.
От тази гледна точка би трябвало да се разгледа накратко темата „имунизация".
Познаваме два принципно различни вида ваксиниране: активната и пасивната имунизация.
При пасивното имунизиране се подават защитни вещества, които са били образувани в други
тела. Към тази форма на имунизация се прибягва, когато дадено заболяване вече се е про-
явило (например тетагам срещу причинителите на тетануса). На психично равнище на това
съответства приемането на готови решения на проблеми, и морални норми. Човек се шмугва
в чужди изпитани рецепти и така избягва всяко собствено действие за справяне с конфликта,
всеки собствен опит - тръгва по удобен път, който не е никакъв път, защото му липсва
движението, пътуването.
При активното имунизиране се подават отслабени (обезвредени) причинители, за да
може въз основа на този дразнител тялото само да образува антитела. Към тази форма
спадат Всички профилактични ваксинации като полиомиелитната ваксина на дражета,
ваксината за едра шарка, тетанолът за профилактика срещу тетанус и т. н. На този метод в
сферата на психиката отговаря разиграването на конфликтни решения в безопасни ситуации
(във войската: маневри). Много педагогически методи и повечето групови терапии спадат към
тази сфера. В безобидни ситуации би трябвало да се изучават и усвояват стратегии, които
дават възможност на хората да се справят по-задълбочено и съзнателно със сериозни
конфликти.
Всички тези разсъждения не бива да се интерпретират погрешно като рецепти. Не
става въпрос „дали човек да позволява да го имунизират или не", или „дали човек никога не
бива да използва антибиотици". В края на краищата, няма значение какво прави човек, стига
да знае какво прави! Съзнанието предполага да вземем нещата в свои ръце, а не да ги
подчиняваме на готови повели или забрани.
Освен това се поставя въпросът дали протичането на болестта в тялото, по принцип, е
в състояние да замести изцяло определен психически процес. Отговорът на този въпрос не е
лесен, тъй като мисленото разделение между психика и тяло е само теоретично помощно
средство, но реално никога не може да се усети толкова ясно. Каквото и да става в тялото,
ние винаги го изживяваме и к нашето съзнание, в психиката. Когато си ударим палеца с чук,
казваме: палецът ме боли. Това обаче не е съвсем правилно, защото болката е изключително
в съзнанието, а не в палеца. Ние само проектираме психическото усещане „болка" върху
палеца.
Именно защото болката е феномен на съзнание то, можем толкова добре да й
въздействаме: чрез отвличане на вниманието, хипноза, акупунктура (който смята това
твърдение за пресилено, нека да припомни явлението болка фантом.) Всичко, което
изживяваме и изстрадваме при болестен процес в тялото, става изключително в нашето
съзнание Разграничението „психично" или „соматично" се отнася само до плоскостта на
проекцията. Ако някой е болен от любов, той проектира своите чувства върху нещо нетелесно
- любовта, докато болния от ангина проектира своите усещания върху гърлото си, но и
двамата могат да страдат само в психиката си. Материята - следователно и тялото винаги
служи само като плоскост за проектиран но самата тя никога не може да бъде място, където
възниква проблем, и поради това не е и място, където може да бъде решаван някакъв
проблем! Като плоскост на проекцията тялото може да идеално помощно средство за по-
добро познание, а само съзнанието е в състояние да намери решенията. Така всеки болестен
процес в тялото представлява само символична преработка на проблема, който, чрез ползата
от наученото, трябва да обогати съзнанието. По тази причина всяка прекарана болест е
крачка към съзряване.
По такъв начин се създава ритъм между телесната и психическата „преработка" на
даден проблем. Ако проблемът не може да бъде решен само в съзнанието, тялото се
задейства като материално помощно средство, в което нерешеният проблем драматизира
под символична форма. Постигнатият при това ефект от наученото, след превъзмогване на
заболяването, се връща към психиката. Не успее ли психиката, въпреки придобития опит, да
„улови”, да „хване" проблема, той отново потъва в телесността, за да може да се набере
допълнителен практически опит. (Неслучайно понятия като улавям и хващам характеризират
и съвсем конкретни положения на тялото!) Тази размяна се повтаря, докато полученият опит
подготви съзнанието да реши окончателно проблема или конфликта.
Този процес можем да си изясним по-добре със следния пример:
Ученик трябва да се научи да смята наум. Задаваме му задача (проблем). Ако не може да се справи, връчваме му сметало (материя). Той проектира задачата върху сметалото и по
този околен път успява да я реши (също наум). След това му даваме друга задача, която той
трябва да реши, но без сметало. Ако не успее, пак прибягва до помощното средство, докато в
края на краищата бъде в състояние да се откаже от сметалото, понеже вече може да решава
задачите наум без материално помощно средство. Най-после той смята вече само наум, без
да използва сметалото. Във всеки случай проекцията на проблема върху видима плоскост об-
лекчава учебния процес.
Спирам се на този въпрос толкова подробно, защото схванем ли наистина взаимната
връзка между тяло и психика, можем да направим един извод, който иначе не би ни се набил
в очите: тялото не е мястото, където може да бъде решен даден проблем! Цялата
академична медицина обаче върви тъкмо по този път. Всички гледат като омагьосани какво
става в тялото и се опитват да вникнат в същността на боледуването на физическо ниво и по
този начин да решат проблема.

Лично се възхищавам на системата за здраве на д-р Ниши , в която човешкото същество се разглежда далеч по-комплексно, отколкото в достъпната за повечето медицина .
Благодаря ти за поредния интересен постинг , galatceq !

Също харесвам източната медицина , а като малка често ми даваха антибиотици, сигурно ми се е отразило за да не искам да чуя за тях сега :))

По-добре спри, преди да напълниш,
отколкото да препълниш. (Лао Дзъ)

Стори ми се подходящо за случая .

Мъдро както обикновено с Лао Дзъ ! Мерси ;)

Невероятен постинг ! Толкова навременен за мен . Обяснява ината ми да не ходя на лекар за нещо ,което подсъзнателно занм ,че ще намери своето решение .

akylii se sybrali tuka ! ako ne sa antibioticite znaete li kva smyrtnost 6te ima ? drynkate si samo lafove da stavat !

Сериозно ли не ходиш ? Моите големи поздравления за теб в такъв случай :)
Колко по-различно е да знаеш, че имаш силата да си решиш сам проблемите ! Най-радващото е, че все-повече мои познати почват да мислят в същата посока :)

По-добре прочетете цялата книга , от един постинг няма да ви стане ясно всичко ;)

ti ako na knijki raz4itash - zabravi . sigurno si mnogo mlada oshte , no shte ti doide akyla

Това вече не е нормален разговор , а заяждане ! В тези книги има достатъчно лично проверени неща, при положение че ги споделям в блога си .

Поздрави за хубавия постинг . Това знание не е ново - болестите започват от фините полета на човека . Дошло е времето да си го припомним . Вършиш невероятно полезна работа с тази книга !

Мерси :) - правя това, което усещам за правилно .

Посланието на тези книги е именно желанието да излезем от вечните клишета. И да каляваме духа си!

Такава е основната идея на тази книга - да погледнем по нов начин на болестта - като наш коректор .

Изказаното е точно . Който се е занимавал редовно с медитация и активация на чакрите би го потвърдил . Браво на теб за публикациите !

Мерси :)) . Тази книга дава много ценни насоки как да поработим със себе си и ми помага невероятно ;)

A KАКВО ЩЕ КАЖЕТЕ ЗА ДИАБЕТА,МОЖЕ ЛИ ДА НЕ ХОДЯ НА ЛЕКАР И ДА СЕ ЛИКУВАМ ЧРЕЗ МИСЪЛТА

Не мога да отговоря със сигурност , не съм медик по образование , освен това зависи от степента , в която е болестта . Но това не намалява ефекта на мисловната сила , която помага при болестите

Днес на няколко пъти препрочитам хубавата статия:)
Предизвика много размисли.Браво, Galatcieq!
Убедена съм, че при определени условия/ стерилни и изключващи традиционната медицина с медикаменти/ , в начален етап на развитие, може да се овладее почти всяка болест с енергия. Има хора, които въздействат с лечебната си сила. И най- важното е мисълта, както на болния , така и на лечителя да се препокриват. Доверие и пълно себеотдаване. Силата на мисълта прави чудеса! С обич:)

Мерси miaa - за хубавия коментар и отговорното отношение към проблема, който обсъждаме . И при мен вярата в силата намисълта е водеща , още по-хубаво е когато виждаш другите да го споделят . С обич и признателност за теб , бъди същата позитивна наша съблогърка :)

Мисълта и волята могат да добавят известен хъс за преодоляването на болестта, но това не значи, че са в състояние да се справят с вируса на спин, например. А и не само. За съжаление реално погледнато, именно физическото тяло е същественият фактор, а духът - негов сателит, а не обратно. Иначе звучи интересно.

Изобщо не мога да се съглася с теб кое е фактор и кое - сателит . Погледни темите в блога ми , няма смисъл да ти обяснявам защо .

:) Бих искал да е така, както казваш, но имам страшни съмнения.

Колкото и да искам да ти помогна по въпроса - без САМОСТОЯТЕЛНИ проучвания няма да се получи ;)