Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.12.2009 15:39 - Паулу Коелю - Воинът на светлината - 1
Автор: galatceq Категория: Хоби   
Прочетен: 3779 Коментари: 1 Гласове:
8



На С.И.Л., Карлус Идуарду Ранжел и Ан Кариер,

владеещи майсторството на строгостта и състраданието

 

Няма ученик по-горен от учителя си;

 но всеки, след като се усъвършенства,

ще бъде като учителя си.

Лука, 6:40

 

 

ПРОЛОГ

 

-Край плажа на изток от селото има един остров, а на него – огромен храм с много камбани – казва жената.

        Момчето забеляза, че е облечена в странни дрехи, а косите и са покрити с воал. Никога преди не я беше срещало.

        -Виждал ли си храма?- попита тя. – Върви да го видиш и ми кажи как го намираш!

 

* * *

        Пленено от красотата на жената, момчето отиде до мястото, което му бе посочила. Седна на пясъка и погледна хоризонта, но не видя нищо по-различно от обичайното: синьо небе и океан.

        Разочаровано, то се запъти към рибарското селище, което се намираше наблизо, и там попита за острова с храма.

        -А, това е било много отдавна, по времето когато моите прадеди са живели по тези места- каза един стар рибар. –Станало земетресение и островът потънал в океана. Но макар, че вече не се вижда, все още се чуват камбаните на храма, когато водата ги разлюлее на дъното.

        Момчето се върна на плажа и се опита да чуе камбаните. Прекара там целият следобед, но успя да долови само шума на вълните и крясъците на чайките.

 

* * *

        Когато се стъмни, родителите му дойдоха да го приберат. На другата сутрин то пак отиде на плажа; не можеше да дoпусне, че една красива жена ще говори лъжи. Ако някой ден тя се появеше отново, би могло да и каже, че не е видяло острова, но е чуло камбаните на храма да бият, разлюлени от водата.

        И тъй, изминаха много месеци. Жената не се появи и момчето я забрави. Бе убедено, че трябва да открие богатствата и съкровищата на потъналия храм. Ако чуе камбаните, ще разбере местонахождението му и ще извади скритите в него съкровища.

 

* * *

        Вече не го интересуваше нито училището, нито приятелите му. Бе се превърнало в обект на шеги от страна на другите деца, които казваха:” Той вече не е като нас. Предпочита да гледа океана, защото го е страх, че ще губи в игрите.”

        И всички се смееха, щом видеха момчето да седи на плажа.

        Въпреки че не успяваше да чуе старите камбани на храма, момчето постепенно научаваше най-различни неща. Започна да проумява, че след като толкова дълго  е слушало шумът на вълните, те вече не са в състояние да отвличат вниманието му. Скоро след това свикна и с крясъкът на чайките, с жуженето  на пчелите, с вятъра, с поклащащите се листа на палмите.

        Половин година след първият разговор с жената момчето вече не позволяваше никакъв шум да отвлича вниманието му, ала все още не бе чуло камбаните на потъналия храм. Идваха рибари да си поговорят с него и казваха:”Но ние ги чуваме!” момчето обаче не успяваше. След известно време рибарите почнаха да му говорят други неща: “Ти си твърде много зает с мисълта, че трябва да чуеш камбаните, които са на дъното. Зарежи тая работа и върви да играеш с приятел четата си! Може би само рибарите ги чуват!”

 

* * *

След като измина почти цяла година, момчето си помисли: ”Тези мъже сигурно са прави. Най-добре ще е да порасна, да стана рибар и да идвам всяка сутрин на този плаж, защото започна да ми харесва.” Помисли си също така и следното: ”Вероятно всичко това е някаква легенда,  възможно е след земетресението камбаните да са се счупили и никога повече да не са звънели.”

Същият следобед то реши да се завърне в къщи.

Приближи се до океана, за да се сбогува с него. Погледна още веднъж пейзажа и тъй като вече не бе обсебено от камбаните, се усмихна на красивата песен на чайките, на шума на вълните, на вятъра, люлеещ листата на палмите. Дочу гласовете на приятелите си, които играеха наблизо, и се зарадва при мисълта, че ще се върне отново към детските си занимания.

Момчето бе доволно и благодари – така както само едно дете би могло да го стори – за това, че е живо. Бе убедено, че не си е загубило времето напразно, тъй като се бе научило да съзерцава природата и да благоговее пред нея.

И в този миг, заслушан в шума на океана, чайките, вятъра, листата на палмите, гласовете на приятелите си, които играеха, момчето долови за първи път звън на камбана.

След това чу още една.

И още една, докато накрая, за негова радост, забиха всички камбани на потъналия храм.

* *
http://duhovno-razvitie.com/voin.htm




Гласувай:
8
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mimoza92 - Tova e knigata bez nito edna izli6na ...
13.07.2011 12:04
Tova e knigata bez nito edna izli6na duma!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: galatceq
Категория: Хоби
Прочетен: 1647190
Постинги: 507
Коментари: 2666
Гласове: 9045
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031