Постинг
22.10.2010 09:24 -
БОЛЕСТТА КАТО ПЪТ - Торвалд Детлефсен, Д-р Рюдигер Далке
Инфекция
ИНФЕКЦИЯТА е едно от най-честите основания за болестните процеси в човешкото
тяло. Повечето от акутно проявяващите се симптоми са възпаления, като се започне от
простудното заболяване, премине се през пневмонията и се стигне до холерата и едрата
шарка. В латинските наименования на болестите окончанието „ит" винаги ни подсказва, че
става въпрос за възпалителен процес (колит, хепатит и т. н.). В областта на инфекциозните
заболявания съвременната академична медицина постигна големи успехи с откриването на
антибиотиците (например на пеницилина) и с имунизирането. Докато по-рано повечето хора
умираха, вследствие на някоя инфекция, днес това е по-скоро изключение в добре
осигурените здравно страни. Това не означава, че страдаме по-малко от инфекции, а само, че
разполагаме с по-добри оръжия срещу тях. Ако тази терминология (всъщност общоприета) се
струва някому твърде „войнствена", той трябва да има предвид, че при възпалителен процес
действително става дума за „война в тялото": една все по-опасна вражеска свръхсила
(бактерии, вируси, токсини) е атакувана и побеждавана от защитните системи на тялото.
Тази схватка се изживява в симптоми като оток, зачервяване, болка и треска. Успее ли
тялото, в края на краищата да извоюва победа над проникналите причинители на
инфекцията, човек я надмогва, победят ли причинителите, пациентът умира. С този пример
много лесно и бързо може да се проследи аналогията, т. е. съответствието между възпаление
и война. Аналогичното в случая е, че както войната, така и възпалението (макар да не
съществува никаква причинна връзка между тях) имат еднаква „вътрешна структура" и в тях
се реализира един и същи принцип, само че те се проявяват в различна плоскост.
Езикът много добре изразява тази вътрешна взаимовръзка. Думата възпаление вече
съдържа известна „подпалваща искра", която може да взриви цяло буре барут. Съответната
английска дума inflammation буквално означава възпламеняване. Това са езикови изрази,
които използваме и за военни сблъсъци: един тлеещ конфликт отново се разпалва (или се
разгаря); някой запалва фитила; Европа е обхваната от пламъци и т. н. При толкова много
взривно вещество, рано или късно се стига до експлозия, при която нещо натрупано изведнъж
избухва. Тази картина наблюдаваме не само по време на война, но и в нашето тяло, когато
някоя малка пъпка или голям абсцес пробива.
За по-нататъшните ни разсъждения е важно да включим още една аналогична
плоскост, а именно -психиката. Човек също може да експлодира. С този израз имаме предвид
не абсцес, а емоционална реакция, при която вътрешният конфликт се опитва да намери
отдушник. По-нататък непрекъснато ще разглеждаме тези три равнища - „психика-тяло-
нации", синхронно, за да се научим да виждаме точната аналогия съответно между конфликт
- възпаление - война, която просто предоставя ключа за разбиране на болестта.
Полярността на нашето съзнание поставя нас, хората, постоянно в конфликт, в полето
на напрежение между две възможности. Ние непрекъснато трябва да решаваме (това
понятие в немски език първоначално е означавало „изваждам меча от ножницата за сеч".
Аналогично на български, когато сме изправени пред алтернатива, вземайки решение
казваме: отсичам). Непрестанно ни се налага да се отказваме от едната възможност, ако
искаме да осъществим другата. Така все нещо ни липсва, все не сме здрави. Блажен е този,
който си признава и чувства това постоянно напрежение, конфликтността на човешката
същност, защото повечето хора са склонни да вярват, че невиждането и нечувстването на
един конфликт е сигурен признак за отсъствието на всякакви конфликти. От същата наивност
малките деца вярват, че като си затворят очите, стават невидими. Конфликтите обаче не ги е
грижа дали ги долавяме или не - те са винаги налице у онзи, който не е готов да понася,
обработва и постепенно да намира решение на своите конфликти в съзнанието си, те
„потъват" в тялото и стават видими като възпаление. Всяка инфекция е овеществен
конфликт. Когато избягваме да се справим с конфликта на психическо равнище (с всичките му
болки и опасности), той се проявява на физическо равнище като възпаление.
Да разгледаме този процес - как протича и какви са неговите съответствия в трите
плоскости: възпаление - конфликт - война.
1. Дразнене. Причинителите на възпалението проникват в тялото. Те могат да бъдат
бактерии, вируси или отрови (токсини). Проникването зависи не толкова от тяхното наличие
(както неспециалистите смятат), колкото от готовността на тялото да допусне тези
причинители да му влияят. Медицината нарича това нарушен имунитет. Проблемът с
инфекциите се състои не в наличието на техните причинители (както фанатиците на тема стерилност мислят), а в способността на човека да свикне да живее с тях. Описаната картина
може почти буквално да се проектира върху плоскостта на съзнанието, тъй като и тук
въпросът не опира до това човекът да живее в свят без микроби - т.е. без проблеми и
конфликти - а да е способен да живее с конфликтите. Не е нужно да се обяснява по-
подробно, че имунното състояние се управлява от психиката, след като дори в академичните
среди тази взаимна връзка все по-недвусмислено се изследва (проучвания върху стреса и т.
н.).
Много по-впечатляващо е внимателното вглеждане във взаимозависимостите. Който
не иска да отвори съзнанието си за някакъв конфликт, който особено много би го подразнил,
трябва, вместо това, да изложи тялото си на въздействието на дразнители. Тези дразнители
(или причинители) здраво се настаняват в определени слаби места на тялото, наричани loci
minoris resistentiae (лат. - места с намалена съпротивителна способност). Те се разглеждат
като вродени или онаследени слаби места. Тук неумеещият да мисли аналогично най-често
се заплита в неразрешим теоретичен конфликт. Академичната медицина свежда
предразположението на определени органи към възпаления до тази вродена слабост, което
на пръв поглед прави невъзможно по-нататъшното тълкуване или интерпретиране.
Психосоматиката обаче винаги е обръщала внимание, че известни проблемни области са
свързани с определени органи, но с тази концепция изпада в противоречие с теорията на
академичната медицина за loci minoris resistentiae.
Това привидно противоречие бързо отпада, ако разгледаме спора от една трета, по-
различна гледна точка. Тялото е видим израз на съзнанието, така както една къща е видим
израз на идеята на архитекта. Идеята и нейното веществено проявление си съответстват,
както фотографията отговаря на негатива, без да са еднакви. Така всяка част от тялото и
всеки орган отговарят на определено психическо съдържание, на дадена емоция и на някакъв
кръг проблеми (върху тези съответствия, например, се опират физиогномиката,
биоенергетиката, психичните „масажни" техники и т. н.). Човек въплъщава определено
съзнание, чието моментно състояние е израз на всичко усвоено от него досега. Той носи в
себе си определен модел от проблемни области, които го предизвикват да ги разрешава
последователно и оформят неговия съдбовен път, защото: характер + време = съдба.
Характерът нито се онаследява, нито се формира от окръжаващата среда, а човек си го „носи
със себе си" - той е израз на съзнанието, което въплъщава.
Състоянието на съзнанието със специфичните за него съвкупности от проблеми и
жизнени задачи е това, което например астрологията по околен път, чрез измервания и
пресмятания символично представя в хороскоп. (Подробно за този въпрос става дума в
„Съдбата като шанс") Щом обаче тялото е израз на съзнанието, в него се намира и съответни-
ят модел. Това означава, че особени кръгове проблеми имат своето телесно или органично
съответствие в известно предразположение към заболявания. Тази взаимна връзка например
се използва при ирисната диагностика, без досега обаче да се е вземала под внимание
възможната психологическа корелация.
Locus minoris resistentiae е онзи орган, който винаги трябва да поема тежестта на
физическо равнище, тогава, когато човек не обработва съзнателно психическия проблем,
съответстващ на органа. Кой орган на какъв проблем отговаря постепенно ще обясним по-
нататък в книгата. Пред онзи, който познава тези съответствия, се разкриват съвсем нови
измерения, свързани с протичането на болестта, но те остават невидими за всички онези,
които не смеят да се откъснат от причинно-следствената система на мислене.
Когато разглеждаме по-нататък развитието на възпалението, без засега да
анализираме и мястото на протичането му, ще видим, че в първата фаза (дразнене)
причинителите проникват в тялото. На психическо равнище на този процес съответства
предизвикателството, породено от даден проблем. Един импулс, с който още не сме се
занимавали, прониква през защитната граница на нашето съзнание и ни дразни. Той разгаря
напрежението, породено от една полярност, което ние вече съзнателно изживяваме като
конфликт. Ако психическата ни защита функционира много добре, импулсът не може да
достигне до нашето свърхсъзнание, ние имаме имунитет срещу предизвикателството, а
заедно с това и срещу опита и развитието.
И тук важи това „или - или", присъщо на полярността: отхвърлим ли защитата на
съзнанието, имунитетът на тялото се запазва; ако обаче съзнанието ни има имунитет срещу
новите импулси, тялото ще бъде готово да приема дразнители. Ние не можем да избегнем
въздействието на дразнителите, можем само да избираме плоскостта на тяхната активност. По отношение на войната, тази първа фаза на дразнение съответства на нахлуването на
врагове в страната (нарушение на границата). Такава атака, естествено, привлича цялото во-
енно и политическо внимание върху вражеските нашественици и всички стават свръхактивни:
насочват цялата си енергия към този нов проблем, събират войска, мобилизират, оглеждат се
за съюзници - накратко, концентрират се върху размирното огнище. Когато протича в тялото,
този процес се нарича:
2. Фаза на ексудация1. Причинителите на възпалението са се установили на дадено
място и образуват възпалително огнище. От всички страни се стича тъканна течност, а ние
чувстваме подуването на тъканта и обикновено усещаме напрежение.
Да проследим нашия психичен конфликт, с оглед навлизането в тази Втора фаза. Тук
също нараства напрежението. Цялото ни внимание се съсредоточава върху новия проблем,
не можем да мислим повече за нищо друго, той ни преследва денем и нощем, не говорим
вече на никаква друга тема, всичките ни мисли непрекъснато се въртят около него. По този
начин цялата ни психическа енергия се влива в конфликта - ние буквално подхранваме
проблема, раздуваме го, докато набъбне прекомерно и се изпречи пред нас като
непреодолима планина. Конфликтът е мобилизирал всичките ни психически сили и ги е
свързал в себе си.
ИНФЕКЦИЯТА е едно от най-честите основания за болестните процеси в човешкото
тяло. Повечето от акутно проявяващите се симптоми са възпаления, като се започне от
простудното заболяване, премине се през пневмонията и се стигне до холерата и едрата
шарка. В латинските наименования на болестите окончанието „ит" винаги ни подсказва, че
става въпрос за възпалителен процес (колит, хепатит и т. н.). В областта на инфекциозните
заболявания съвременната академична медицина постигна големи успехи с откриването на
антибиотиците (например на пеницилина) и с имунизирането. Докато по-рано повечето хора
умираха, вследствие на някоя инфекция, днес това е по-скоро изключение в добре
осигурените здравно страни. Това не означава, че страдаме по-малко от инфекции, а само, че
разполагаме с по-добри оръжия срещу тях. Ако тази терминология (всъщност общоприета) се
струва някому твърде „войнствена", той трябва да има предвид, че при възпалителен процес
действително става дума за „война в тялото": една все по-опасна вражеска свръхсила
(бактерии, вируси, токсини) е атакувана и побеждавана от защитните системи на тялото.
Тази схватка се изживява в симптоми като оток, зачервяване, болка и треска. Успее ли
тялото, в края на краищата да извоюва победа над проникналите причинители на
инфекцията, човек я надмогва, победят ли причинителите, пациентът умира. С този пример
много лесно и бързо може да се проследи аналогията, т. е. съответствието между възпаление
и война. Аналогичното в случая е, че както войната, така и възпалението (макар да не
съществува никаква причинна връзка между тях) имат еднаква „вътрешна структура" и в тях
се реализира един и същи принцип, само че те се проявяват в различна плоскост.
Езикът много добре изразява тази вътрешна взаимовръзка. Думата възпаление вече
съдържа известна „подпалваща искра", която може да взриви цяло буре барут. Съответната
английска дума inflammation буквално означава възпламеняване. Това са езикови изрази,
които използваме и за военни сблъсъци: един тлеещ конфликт отново се разпалва (или се
разгаря); някой запалва фитила; Европа е обхваната от пламъци и т. н. При толкова много
взривно вещество, рано или късно се стига до експлозия, при която нещо натрупано изведнъж
избухва. Тази картина наблюдаваме не само по време на война, но и в нашето тяло, когато
някоя малка пъпка или голям абсцес пробива.
За по-нататъшните ни разсъждения е важно да включим още една аналогична
плоскост, а именно -психиката. Човек също може да експлодира. С този израз имаме предвид
не абсцес, а емоционална реакция, при която вътрешният конфликт се опитва да намери
отдушник. По-нататък непрекъснато ще разглеждаме тези три равнища - „психика-тяло-
нации", синхронно, за да се научим да виждаме точната аналогия съответно между конфликт
- възпаление - война, която просто предоставя ключа за разбиране на болестта.
Полярността на нашето съзнание поставя нас, хората, постоянно в конфликт, в полето
на напрежение между две възможности. Ние непрекъснато трябва да решаваме (това
понятие в немски език първоначално е означавало „изваждам меча от ножницата за сеч".
Аналогично на български, когато сме изправени пред алтернатива, вземайки решение
казваме: отсичам). Непрестанно ни се налага да се отказваме от едната възможност, ако
искаме да осъществим другата. Така все нещо ни липсва, все не сме здрави. Блажен е този,
който си признава и чувства това постоянно напрежение, конфликтността на човешката
същност, защото повечето хора са склонни да вярват, че невиждането и нечувстването на
един конфликт е сигурен признак за отсъствието на всякакви конфликти. От същата наивност
малките деца вярват, че като си затворят очите, стават невидими. Конфликтите обаче не ги е
грижа дали ги долавяме или не - те са винаги налице у онзи, който не е готов да понася,
обработва и постепенно да намира решение на своите конфликти в съзнанието си, те
„потъват" в тялото и стават видими като възпаление. Всяка инфекция е овеществен
конфликт. Когато избягваме да се справим с конфликта на психическо равнище (с всичките му
болки и опасности), той се проявява на физическо равнище като възпаление.
Да разгледаме този процес - как протича и какви са неговите съответствия в трите
плоскости: възпаление - конфликт - война.
1. Дразнене. Причинителите на възпалението проникват в тялото. Те могат да бъдат
бактерии, вируси или отрови (токсини). Проникването зависи не толкова от тяхното наличие
(както неспециалистите смятат), колкото от готовността на тялото да допусне тези
причинители да му влияят. Медицината нарича това нарушен имунитет. Проблемът с
инфекциите се състои не в наличието на техните причинители (както фанатиците на тема стерилност мислят), а в способността на човека да свикне да живее с тях. Описаната картина
може почти буквално да се проектира върху плоскостта на съзнанието, тъй като и тук
въпросът не опира до това човекът да живее в свят без микроби - т.е. без проблеми и
конфликти - а да е способен да живее с конфликтите. Не е нужно да се обяснява по-
подробно, че имунното състояние се управлява от психиката, след като дори в академичните
среди тази взаимна връзка все по-недвусмислено се изследва (проучвания върху стреса и т.
н.).
Много по-впечатляващо е внимателното вглеждане във взаимозависимостите. Който
не иска да отвори съзнанието си за някакъв конфликт, който особено много би го подразнил,
трябва, вместо това, да изложи тялото си на въздействието на дразнители. Тези дразнители
(или причинители) здраво се настаняват в определени слаби места на тялото, наричани loci
minoris resistentiae (лат. - места с намалена съпротивителна способност). Те се разглеждат
като вродени или онаследени слаби места. Тук неумеещият да мисли аналогично най-често
се заплита в неразрешим теоретичен конфликт. Академичната медицина свежда
предразположението на определени органи към възпаления до тази вродена слабост, което
на пръв поглед прави невъзможно по-нататъшното тълкуване или интерпретиране.
Психосоматиката обаче винаги е обръщала внимание, че известни проблемни области са
свързани с определени органи, но с тази концепция изпада в противоречие с теорията на
академичната медицина за loci minoris resistentiae.
Това привидно противоречие бързо отпада, ако разгледаме спора от една трета, по-
различна гледна точка. Тялото е видим израз на съзнанието, така както една къща е видим
израз на идеята на архитекта. Идеята и нейното веществено проявление си съответстват,
както фотографията отговаря на негатива, без да са еднакви. Така всяка част от тялото и
всеки орган отговарят на определено психическо съдържание, на дадена емоция и на някакъв
кръг проблеми (върху тези съответствия, например, се опират физиогномиката,
биоенергетиката, психичните „масажни" техники и т. н.). Човек въплъщава определено
съзнание, чието моментно състояние е израз на всичко усвоено от него досега. Той носи в
себе си определен модел от проблемни области, които го предизвикват да ги разрешава
последователно и оформят неговия съдбовен път, защото: характер + време = съдба.
Характерът нито се онаследява, нито се формира от окръжаващата среда, а човек си го „носи
със себе си" - той е израз на съзнанието, което въплъщава.
Състоянието на съзнанието със специфичните за него съвкупности от проблеми и
жизнени задачи е това, което например астрологията по околен път, чрез измервания и
пресмятания символично представя в хороскоп. (Подробно за този въпрос става дума в
„Съдбата като шанс") Щом обаче тялото е израз на съзнанието, в него се намира и съответни-
ят модел. Това означава, че особени кръгове проблеми имат своето телесно или органично
съответствие в известно предразположение към заболявания. Тази взаимна връзка например
се използва при ирисната диагностика, без досега обаче да се е вземала под внимание
възможната психологическа корелация.
Locus minoris resistentiae е онзи орган, който винаги трябва да поема тежестта на
физическо равнище, тогава, когато човек не обработва съзнателно психическия проблем,
съответстващ на органа. Кой орган на какъв проблем отговаря постепенно ще обясним по-
нататък в книгата. Пред онзи, който познава тези съответствия, се разкриват съвсем нови
измерения, свързани с протичането на болестта, но те остават невидими за всички онези,
които не смеят да се откъснат от причинно-следствената система на мислене.
Когато разглеждаме по-нататък развитието на възпалението, без засега да
анализираме и мястото на протичането му, ще видим, че в първата фаза (дразнене)
причинителите проникват в тялото. На психическо равнище на този процес съответства
предизвикателството, породено от даден проблем. Един импулс, с който още не сме се
занимавали, прониква през защитната граница на нашето съзнание и ни дразни. Той разгаря
напрежението, породено от една полярност, което ние вече съзнателно изживяваме като
конфликт. Ако психическата ни защита функционира много добре, импулсът не може да
достигне до нашето свърхсъзнание, ние имаме имунитет срещу предизвикателството, а
заедно с това и срещу опита и развитието.
И тук важи това „или - или", присъщо на полярността: отхвърлим ли защитата на
съзнанието, имунитетът на тялото се запазва; ако обаче съзнанието ни има имунитет срещу
новите импулси, тялото ще бъде готово да приема дразнители. Ние не можем да избегнем
въздействието на дразнителите, можем само да избираме плоскостта на тяхната активност. По отношение на войната, тази първа фаза на дразнение съответства на нахлуването на
врагове в страната (нарушение на границата). Такава атака, естествено, привлича цялото во-
енно и политическо внимание върху вражеските нашественици и всички стават свръхактивни:
насочват цялата си енергия към този нов проблем, събират войска, мобилизират, оглеждат се
за съюзници - накратко, концентрират се върху размирното огнище. Когато протича в тялото,
този процес се нарича:
2. Фаза на ексудация1. Причинителите на възпалението са се установили на дадено
място и образуват възпалително огнище. От всички страни се стича тъканна течност, а ние
чувстваме подуването на тъканта и обикновено усещаме напрежение.
Да проследим нашия психичен конфликт, с оглед навлизането в тази Втора фаза. Тук
също нараства напрежението. Цялото ни внимание се съсредоточава върху новия проблем,
не можем да мислим повече за нищо друго, той ни преследва денем и нощем, не говорим
вече на никаква друга тема, всичките ни мисли непрекъснато се въртят около него. По този
начин цялата ни психическа енергия се влива в конфликта - ние буквално подхранваме
проблема, раздуваме го, докато набъбне прекомерно и се изпречи пред нас като
непреодолима планина. Конфликтът е мобилизирал всичките ни психически сили и ги е
свързал в себе си.
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
анонимен -
Ne sy se zamislqla za infekciqta ot ...
22.10.2010 09:58
22.10.2010 09:58
Ne sy se zamislqla za infekciqta ot takav pogled , mnogo mi e interesno !
цитирайанонимен написа:
Ne sy se zamislqla za infekciqta ot takav pogled , mnogo mi e interesno !
Преди тази книга и аз бях същата , а сега си давам сметка колко много свързани явления има в живота ни
3.
psytherapy -
В лоното на дуалността, за да има ...
22.10.2010 10:21
22.10.2010 10:21
В лоното на дуалността, за да има експлозия, то първичния импулс е имплозия.
За всеки, който приема идеята, че корена на болестта се крие в психиката (в нарушения баланс) има една интересна книга: "Твоето тяло казва: ОБИЧАЙ СЕ!" Лиз Бурбо.
цитирайЗа всеки, който приема идеята, че корена на болестта се крие в психиката (в нарушения баланс) има една интересна книга: "Твоето тяло казва: ОБИЧАЙ СЕ!" Лиз Бурбо.
psytherapy написа:
В лоното на дуалността, за да има експлозия, то първичния импулс е имплозия.
За всеки, който приема идеята, че корена на болестта се крие в психиката (в нарушения баланс) има една интересна книга: "Твоето тяло казва: ОБИЧАЙ СЕ!" Лиз Бурбо.
За всеки, който приема идеята, че корена на болестта се крие в психиката (в нарушения баланс) има една интересна книга: "Твоето тяло казва: ОБИЧАЙ СЕ!" Лиз Бурбо.
Мерси , не съм я срещала , но ще я потърся , заинтригува ме !
Всички книги на Лиз Бурбо са върховни.
Тук има няколко заглавия /не знам има ли други, преведени на български/:
http://www.pe-bg.com/?cid=3&where=author&search_q=%D0%9B%D0%B8%D0%B7+%D0%91%D1%83%D1%80%D0%B1%D0%BE
цитирайТук има няколко заглавия /не знам има ли други, преведени на български/:
http://www.pe-bg.com/?cid=3&where=author&search_q=%D0%9B%D0%B8%D0%B7+%D0%91%D1%83%D1%80%D0%B1%D0%BE
strannica написа:
Всички книги на Лиз Бурбо са върховни.
Тук има няколко заглавия /не знам има ли други, преведени на български/:
http://www.pe-bg.com/?cid=3&where=author&search_q=%D0%9B%D0%B8%D0%B7+%D0%91%D1%83%D1%80%D0%B1%D0%BE
Тук има няколко заглавия /не знам има ли други, преведени на български/:
http://www.pe-bg.com/?cid=3&where=author&search_q=%D0%9B%D0%B8%D0%B7+%D0%91%D1%83%D1%80%D0%B1%D0%BE
Мерси за идеята , strannica ! Oт този сайт веднага ми направи впечатление това заглавие :
Твоето тяло казва: Обичай се! Енциклопедия за метафизичните причини на всички болести
.Всяка човешка постъпка започва с мисъл, идея, представа, мисловен образ. Едва след това придобива материална форма.
цитирайsavremennik написа:
.Всяка човешка постъпка започва с мисъл, идея, представа, мисловен образ. Едва след това придобива материална форма.
Какъв синтез на идеята в книгата , само в едно изречение при това ! Мерси ;)
о-о-о! тази книга е наистина прекрасна! още едно доказателзтво,че материята се влияе от мисълта!!! браво, че сте публикували част от нея!
цитирайemc2 написа:
о-о-о! тази книга е наистина прекрасна! още едно доказателзтво,че материята се влияе от мисълта!!! браво, че сте публикували част от нея!
Тези книги ни връщат заложеното знание за силата на мисълта :)
да анализираме конфликтите,в които участваме,за да намираме изход от тях,да се справяме.Поздрави!:)))
цитирайivesa написа:
да анализираме конфликтите,в които участваме,за да намираме изход от тях,да се справяме.Поздрави!:)))
Съгласна , не е за тактиката на щрауса с глава в пясъка :) Поздрави и приятен ден , ivesa !
Болестта като генетични натрупвания и миазмични предразположения.
цитирайboristodorov56 написа:
Болестта като генетични натрупвания и мазмични предразположения.
Към хомеопатията винаги съм имала положително отношение . Нали неслучайно в теорията й е залегнало , че организмът се лекува сам, без химични реакции с веществото от лекарството.
boristodorov56 написа:
Болестта като генетични натрупвания и миазмични предразположения.
За миазмите съм чела много добро проучване на д-р Хаджиев на този адрес : http://www.holisticabg.com/, препоръчвам го на всеки , интересуващ се от хомеопатия
И да се допълня с един важен извод от същата статия на д-р Хаджиев :
Унаследява се неспособността на имунитета да възпре разрушителните процеси или неговата способност да се справя бързо и лесно с болестотворните фактори, чрез развитие на силно възпаление, а не конкретното заболяване! Следователно поколението приема нашата имунна слабост, нашият миазъм!
цитирайУнаследява се неспособността на имунитета да възпре разрушителните процеси или неговата способност да се справя бързо и лесно с болестотворните фактори, чрез развитие на силно възпаление, а не конкретното заболяване! Следователно поколението приема нашата имунна слабост, нашият миазъм!
Търсене
Блогрол
1. minchomin.blog.bg - за всеки, който се интересува от духовни теми
2. universalnite000.blog.bg - интересен поглед към света
3. Беседа за трепетното отношение към словото на истината
4. мудрите
5. yosif.net
6. ПЪТЯТ НА ДУШИТЕ
7. ВОИНЪТ НА СВЕТЛИНАТА
8. 2012 , А ПОСЛЕ
9. ГМО - БОМБА СЪС ЗАКЪСНИТЕЛ
10. Началото на Обрата
11. РАЗМИСЛИ ЗА СОЦИАЛНИТЕ ИНОВАЦИИ
12. ОЩЕ РАЗМИСЛИ ЗА СИСТЕМАТА
13. РАЗМИСЛИ ЗА СИСТЕМАТА - ДЕМАГОГИЯТА
14. РАЗМИСЛИ ЗА АВТОРИТАРНОСТТА
15. РАЗМИСЛИ ЗА СИСТЕМАТА - АГРЕСИВНОСТТА
16. РАЗМИСЛИ ЗА СИСТЕМАТА - РЕКЛАМАТА
17. РАЗМИСЛИ ЗА СИСТЕМАТА - ЦВЕТОВЕ И ВЪЗДЕЙСТВИЕ
18. АВЕСАЛОМ ПОДВОДНИ - ЗАКОНЪТ НА КАРМАТА
19. АВЕСАЛОМ ПОДВОДНИ - КАРМА И ЕГРЕГОР
20. ЧАКРИТЕ
21. Нео и Подводни за промените
22. savremennik.blog.bg
23. ferdi.blog.bg - посланията
24. тибетско коремно-ключово упражнение
2. universalnite000.blog.bg - интересен поглед към света
3. Беседа за трепетното отношение към словото на истината
4. мудрите
5. yosif.net
6. ПЪТЯТ НА ДУШИТЕ
7. ВОИНЪТ НА СВЕТЛИНАТА
8. 2012 , А ПОСЛЕ
9. ГМО - БОМБА СЪС ЗАКЪСНИТЕЛ
10. Началото на Обрата
11. РАЗМИСЛИ ЗА СОЦИАЛНИТЕ ИНОВАЦИИ
12. ОЩЕ РАЗМИСЛИ ЗА СИСТЕМАТА
13. РАЗМИСЛИ ЗА СИСТЕМАТА - ДЕМАГОГИЯТА
14. РАЗМИСЛИ ЗА АВТОРИТАРНОСТТА
15. РАЗМИСЛИ ЗА СИСТЕМАТА - АГРЕСИВНОСТТА
16. РАЗМИСЛИ ЗА СИСТЕМАТА - РЕКЛАМАТА
17. РАЗМИСЛИ ЗА СИСТЕМАТА - ЦВЕТОВЕ И ВЪЗДЕЙСТВИЕ
18. АВЕСАЛОМ ПОДВОДНИ - ЗАКОНЪТ НА КАРМАТА
19. АВЕСАЛОМ ПОДВОДНИ - КАРМА И ЕГРЕГОР
20. ЧАКРИТЕ
21. Нео и Подводни за промените
22. savremennik.blog.bg
23. ferdi.blog.bg - посланията
24. тибетско коремно-ключово упражнение