ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА

от Некрос 

            “Адът това са другите за мен” е казал френският екзистенциалист Жан Пол Сартър, хубави думи. Добре описват взаимоотношенията в съвременното общество. Казват, че конкуренцията е полезна, здравословна, градивна аз пък ви казвам, че е деструктивна и безкрайно вредна. Както много други неща и конкуренцията е развратено нещо, изкривено, поругано. Огледайте се около себе си, вгледайте се в така наречената “модерна човешка цивилизация”, основната движеща сила днес е икономиката, желанието за достигане на пари и богатство. Да конкуренция има, но тя е убийствена, безскрупулна, всеки се стреми да унищожи тези, които му пречат които го конкурират, които му препречват пътя към богатството. Така се поражда Адът, Адът не някъде дълбоко под земята, където врят казани с разтопена сяра с пържещи се в тях грешници, Адът на Парите, на Състезанието, Войната на безскрупулното Его...

            “Адът това са другите за мен”, човек сам създава своя Ад и превръща цялото си обкръжение в дяволи-надзиратели, който да го държат в него. Как става така ? Къде е грешката на обществото и обществените взаимоотношения ? Къде се къса нишката между красивата идея и реализацията й? Още от дете съвременния човек е възпитаван в условия на конкуренция и е заплашван с нея, той непрекъснато трябва да се състезава с нея. Ако детето не иска да яде, то го заплашват с това, че някой друг ще му изяде яденето и то ще остане гладно, детето е принудено да се състезава непрекъснато с този въображаем “някой”, който дори не съществува, който дори не е възможно да съществува... Постоянно му се натрапват сравнения и примери от рода “Виж еди кой си е добричък, послушен пък ти не си, виж еди кой си как помага, защо ти не си като него...” Детето има нужда от вниманието на родителите си и то разбира тези натяквания като заплаха, опасност, че родителите му  ще го разменят с онзи “еди кой си”, то обича родителите си каквито и да са те, и да се раздели с тях за него е най- голямата трагедия, която то познава (много често родителите употребяват този страх у детето преднамерено без дори да си дават сметка, каква страхотна болка причиняват на собствената си рожба! Болка която вероятно никога не ще отшуми напълно, НИКОГА!)...

            Какво се получава ли ? Ами получава се състезателен дух, борбен дух, военен дух, от най-ранна възраст човек е възпитаван в него, постоянно е принуждаван да се състезава с някого. Да има добър успех в училище, състезава се със съучениците си, да следва пак състезание, да получава повече внимание от срещуположния пол, пак състезание - често доста по-кърваво от необходимото. В работата си човека пак е принуден да се състезава, да не говорим изобщо за “спорта” и за неговия “състезателен дух”.

            Все състезание, състезание, състезание. Когато печелиш добре, егото е невероятно щастливо и се раздува, а докато ти се идентифицираш с егото си и ти си щастлив. Победата е невероятно сладка ала винаги е кратка и тогава на победителя му става кофти, депресира се и за да се измъкне от положението се захваща с ново предизвикателство, гони нова победа, нови висини. Къде е проблема ли? Къде е грешката ли ? А къде е грешката в хероина? Къде е грешката в пристрастяването към хероина?

            Грешката е в последствията, лесно е да печелиш малки победи, но те удовлетворяват състезателя само до определено време, след това трябват големи, по-големи и още по-големи победи. За да се чувства добре, щастлив състезателя има нужда да ги достигне, но те са далече, достигат се трудно много трудно. Тук идва проблема и той има два аспекта. Първият е ако състезателя, постига големи успехи, главозамайващи успехи и живее заради тях, състезава се заради тях. Добре покорява най-големите висоти и след това какво ? Вече няма какво да покорява, няма какво да прави, постигнал е всичко, което е било по силите му, еуфорията от предишната победа е отминала, колкото и голяма да е победата тя винаги е кратка, никога не запълва цял един човешки живот, ако състезателят живее единствено заради нея значи е глупак, значи предварително е загубил. Еуфорията отминава и състезателя има нужда от нова победа, но не е останало нищо, с което да се състезава...

            Тогава той разбира цялата безсмисленост на състезанието, през целия си живот се е състезавал всъщност единствено със себе си с границите на възможностите си, но сега осъзнава, че има друг играч, има друг състезател, които е по-добър от него и го е победил. Това е Живота, това е Битието, състезателят се е състезавал непрекъснато с Живота и сега е победен, Живота го е победил, защото той е постигнал всичко, което е могъл, а не е достигнал трайното щастие, не е достигнал наградата, към която всъщност се е стремял, заради която всъщност се е състезавал... не я е получил, Живота го е победил, него - Най-добрият!

            Всяко състезание е състезание с Живота, състезание за трайно щастие, но когато ти се състезаваш с Живота, Той се състезава с теб. Няма как да изиграеш, да надхитриш, да победиш самия Живот, самото Битие, той винаги печели, винаги е победител...

            Това прави състезанието безсмислено, положил си неимоверно много усилия, пропилял си толкова много време за нищо, наградата я няма, не си я спечелил. Вчера един приятел ми разказа една притча, притчата за Чакрахардините, Владетелите на света и така ми даде идеята да напиша тази тема. Ще я предам максимално  съкратено и по памет.

  [i] От незапомнени времена този император, които успявал да подчини под властта си целия свят, да завладее целия свят получавал титлата Чакрахардин и великата награда след смъртта си да изпише името си върху вечната неразрушима Сияйна планина за вечна Слава. Случило се веднъж един Чакрахардин заедно със семейството си да се упъти към Сияйната планина, за да получи наградата си и да увековечи своето Величие за вечни времена. Стигнал при Пазителите на планината и поискал да го пропуснат, за да изпише името си пред очите на семейството си върху Сияйната планина...

            Те обаче го посъветвали да отиде първо сам и да изпише името си, едва тогава да повика семейството си и да им го покаже. Чакрахардинът бил умен император, как иначе би успял да завладее целия свят? Послушал съвета на пазителите, тъй като след като от цяла вечност са на мястото си и са видели много Чакрахардини да идват и си отиват значи знаят за какво говорят...

            Та отишъл Великият император при Сияйната планина сам, тя била наистина ослепителна и неописуемо красива и той занемял... но не само заради красотата й... обходил я от край до край, но нямало къде да изпише името си... навсякъде било заето! Навсякъде вече имало имена на други Чакрахардини, за него нямало място!

             Върнал се при пазителите объркан и унил и ги попитал какво да прави, а те му отговорили просто да изтрие името на някой от предишните Чакрахардини и след това да напише своето на освободеното място... така правели много Чакрахардини... от много много години насам...

            Великият император изведнъж станал безкрайно по-унил и невероятно тъжен и си тръгнал без да напише и чертичка..., всъщност от известно време никой от идващите Чакрахардини не пишел нищо... просто било безсмислено... Великата награда, която придавала смисъл на целия им живот, която им дарявала Величие се оказвала безсмислена... Защо да пишат името си щом като някой след тях рано или късно ще го изтрие ? То няма да остане за вечни времена на Сияйната планина както са си мислели, щяло е да бъде просто заличено и толкова! [/i]

            Това е първият основен проблем на състезанието, наградата след състезанието е винаги безсмислена, тя никога не си  заслужава положените усилия. Вторият основен проблем, който допълва първия са ценностите. Егото до такава степен има нужда от славата на победата, че забравя за всички ценности, забравя за всички правила. Няма вече морал, няма вече съвест или някакви “олимпийски принципи” има единствено победа на всяка цена...

            Цялото ни съвременно общество е движено от едно такова състезание без правила, етика или някакви ценности, затова сме на този хал.   Ако състезателят остави на егото да го води то и той става безскрупулен, без съвест, без задръжки да не говорим за идеали. Истинското лице на състезанието с такива състезатели е Война, няма никакви правила, всичко е разрешено. Древните не са водили войни, може и да са наричали действията си по този начин но не е било война... Целта им е била да покажат единствено красотата и чистотата на духа си пред противниците си, да докажат мъжеството и войнската си доблест - нищо друго, това е била наградата им, те не са възприемали изобщо думата “победа”, не им е била необходима. Войните са се уважавали, всъщност всеки е бил победител без оглед на победата във войната. Всеки е доказвал пред себе си качествата си, силата си, чистотата на духа си. Войните не са изпитвали омраза помежду си, а уважение, искрено уважение и респект...

            За това древните не са водили войни, не като войните на 20 век, за тях войната е била спорт, олимпийска игра, не масова касапница. Това е истинският спорт, когато не се състезаваш с околните, а просто показваш най-доброто, на което си способен, няма значение дали ще победиш, защото ще си направил най-доброто, на което си способен, ще си дал всичко от себе си и това ще ти носи истинско пълно удовлетворение... Не илюзорна еуфория от мнима победа, а удовлетворение, реално удовлетворение от Себе си!

            Във състезанието-война победителят е винаги само един ако изобщо може да се говори за такъв, защото всъщност всички са губещи даже не се знае кой е по-губещ - дали това са “победителите” или “губещите”. В спорта победител е този, който не се състезава, състезанието е грешка, война, но спорта е нещо различно, той е себеизразяване, себедоказване, демонстрация на качества, на ценности, а не потъпкването им. Спортистът демонстрира най-вече пред себе си, а чак след това пред околните на какво е способен, до какви висоти се извисил духът му, до каква степен се е развил и разгърнал... Спортистът не се състезава затова не може да загуби, той печели, той винаги печели, винаги е победител... без значение дали е първи или не. Днешното общество е едно безкрайно безспирно състезание-война, а  от днес трябва да бъде спорт – истински спорт!

 

Впечатляващо есе ! Поздрави за избора ти !

Мерси :) , нали съм философ по образование , тук се чувствам в свои води .

Доста верни неща има в тези думи, но в повечето случаи това се нарича социална желателност!

Поздрав за теб с Дао дъ Дзин :

Щом не величаеш нечии дарби – няма и свади,
Щом не трупаш съкровища – няма и обир.
Щом не виждаш примамливи неща,
сърцето ти не се обърква.

Социална желателност ? Как да дойде в нужната насока при ежедневна манипулация , rebellion ?

Разкошно е :) Мъдрост , побрана в няколко реда !!!

Два различни пътя благодарение, на които човек има избор да използва свободната си воля поемайки по някои от пътищата.
Може да реши какво иска да прави, как да го прави и какъв точно да бъде. Мисли, взема решения , поема отговорност.
Без избор няма нито свобода нито решение нито отговорност.

Добре , не виждаш ли, че в тази система човек стига почти насила до своя "избор" ? Неотдавна прочетох за едно изследване на психолози, според което психологическата настройка при хората е такава, че възприемат негативната информация 11 (!) пъти по-лесно от позитивната.

Как няма да е така , когато има разработена стратегия за унищожението на нацията например ? Част от нея гласи : IV. Отнемане на свободите и възможностите за инициатива на българите:




1. Своевременно да се попълват психиатричните лечебници, местата за лишаване от свобода, болниците, трудововъзпитателните училища, дисциплинарните батальони и др.
2. Да не се допуска гоите да създават свои разузнавателни школи; стадото трябва да бъде под пълен наш контрол, да не се допускат никакви организирани съвместни действия, които биха им осигурили непобедимо положение и идейно оръжие; науките за управление да се създават само от юдеи; никакви координационни и консултативни съвети, начини за бърз обмен на информация и оповестяване; да не се допускат национални организации, фашизъм или национализъм в каквато и да е форма; да не се позволява на гоите да събират адреси и телефони на юдеи, нито да създават методи за борба с ционизма.
3. Да се отвлича вниманието на гоите с каквото и да е, да се използват разнообразни средства за борба. Всички наши действия трябва да бъдат гъвкави и неотразими. Противниците трябва да бъдат дискредитирани и разединени, да бъдат принудени да се съобразяват с нас и да търсят съюз с нас, да бъдат обезглавени, да се атакуват щабовете им, а нашите хора да ги дезорганизират.
4. Да се пречи на издаването на трудове, насочени срещу нас - “Какво да се прави”, “Как да действаме”, “Схеми за действия по направления”, “Славянски лидери”, “Методи за привличане на хората и борба за аудитория”.
5. Прокуратурата не трябва да отчита дейността на членовете на тайни общества – нито ционисти, нито юдеи, нито полуевреи, нищо, което е свързано с нас. Да не се търсят причините за самоубийствата.

Това съм го чела мисля , откъде е взето ? Вярно е описано !

Документът , от който цитирам се казва " Програма за изтребване на българския народ" . Ако съм те заинтересувал - можеш да го прочетеш целия на http://rebellion.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/07/25/programa-za-iztrebvane-na-bylgarskiia-narod.581997

Мерси , още сега ще го прочета , усещам, че ще бъде в синхрон с моя постинг ! ;)

В междучовешките НИ отношения е същото- не е достатъчно да се обичаме, ей така, чисто, с любов, а напротив сами си слагаме бремето на претенциите/лихвата.

Прочетох от блога на rebellion , най-смразяващото бе този цитат "1. Българите винаги трябва да бъдат бедни и безправни, навсякъде да изпитват неудобства и неволи и ежедневни бюрократически спънки.
2. Масовата бедност трябва да поражда масова безпросветност и глупост, а те на свой ред - масова престъпност. "
Без думи !

Правилно , сами ги слагаме ! Но след като знаем това - защо го възпроизвеждаме отново и отново ?

Научният напредък без духовността е като тяло без душа. За съжаление това е науката, която виждаме днес. Тя ни води към общество, притежаващо много разрушителни черти - алчност, самолюбие, егоизъм и липса на толератност към отсрещния. Хората днес в много отношения са роби на технологиите, създадени от науката, за да се грижат на нашето удобство.

Състезават се еготата. Мъдрият е смирен и не търси да блести, а просто помага в нужда. Само, когато един човек е намерил своя център и слуша вътрешния си глас, принуждавайки егото поне за малко да замлъкне, тогава той ще е с будно съзнание и ще има удовлетворение, каквото и да върши във външния свят, защото удовлетворението не идва отвън, а от вътре.

Тъжно е, но има надежда ;)

Съгласна съм, compassion , а и ти си "спец" по въпросите на егото .

Истината не винаги е известна, но е единствена. Няма няколко истини на горепоставената задача, а само една. Има обаче разнообразни гледни точки поради невежество по поставен въпрос.

Невежеството - то е в резултат както на манипулации, така и на духовна незрялост , taidzi .

може би най-важният въпрос който си задавам всеки ден с какво съм полезен на себе си и на тези около мен , а от своя страна те на хората около тях и така на татък до безкрай , гледам да градя нещата в тази посока като избягвам ценностите, задръжките и морала насадени в мен още от най-ранно детство.

Сигурно не е лесно Пепи , но имаш моите поздрави за такава позиция ! :)

От написаното по-горе разбирам, че грешката ни е че сме слезлиот клона.
Автора, изглежда още не.

Ако на черното казваш бяло и на бялото - черно , може и да е така ;)

Виждам вече някаква зависимост в покритието на една валута, колкото е по болна физически и ментално една нация, толкова е по голямо доверието във въпросната валута...

Мерси , явно е време да преосмислим и парите като самоцел , към която сме тласнати в ежедневието си !

Поздрави на Мишо.

?!

Абсолютно съм съгласен с изложението тук - наложената ни философия, че е естествено да се състезаваме е нечовешка.

Дори и животните в природата не се състезават, въпреки, че отстрани изглежда така. Те следват живота - тоест оцеляването - една змия никога не хапе, освен ако не я настъпиш.
Човешкото оцеляване би било много по-добро и в такт с природата ако вместо състезанието, прогреса се движи от взаимопомощта между хората, дори между хора-животни, защо не?

Препоръчвам ви две лекции (на английски) по този въпрос:

The Empathic Civilisation - http://www.youtube.com/watch?v=l7AWnfFRc7g

The surprising truth about what motivates us - http://www.youtube.com/watch?v=u6XAPnuFjJc&feature=related

Поздрави

Мерси :)
Не съм много на "ти" с английския , но ще потърся човек , който може да ми преведе клиповете . Приятен ден ! :)

Проблемът с тези лекции, че се опитват да се впишат в кратко време и говорят МНОГО бързо.
Това е защото в интернет хората много трудно се концентрират и ако не им се сбият нещата, губят интерес.

Но определено си струват, има и други, но тези две са по вашата тема, особено първото "Съпричастната цивилизация" (The Empathic Civilisation)

Поздрави

Тук бих искал да подхвърля и една идея, която ми се върти в главата.

Много често се генерализира, че българите сме били завистливи.

Това не е вярно, просто конкурентната игра не ни е много по природата и затова се получават такива извращения. Били сме най-силни, когато сме били сплотени и това важи за всички балкански народи. Затова и нашите душмани винаги са провеждали политика на разделяй и владей, защото са разбрали, че в условията на конкурентност ние започавме да се "ядем" едни други.

Съединението прави силата!

Не е ли време вече да се създаде т.н. Антиконсуматорско общество. Аз лично винаги съм бил противник на консумацията, така както се насажда като начин на живот в обществото ни и неусетно се превръща в "безмислен живот" - в смисъл, че се живее без да се замисля човек, за малките, ежедневни неща, които обаче неусетно определят битието му и в един миг, като че ли изведнъж, се озовава пред множество проблеми, които обаче, поради изгубената способност да мисли, да внимава и да преценява (поради предоверяване на заливащите ни обещания за лек живот от рекламите) са се трупали неусетно и сякаш изведнъж стават проблемни, едва ли не препятствия.

Съвсем на място напомняте за тези истини , zelas ! Подобни разсъждения има в моя постинг за системата - http://galatceq.blog.bg/hobi/2010/05/01/oshte-razmisli-za-sistemata.537725 . Заключението ми дори беше : По мои впечатления хората, които под различни форми сътрудничат на тази система или не възприемат реално разрушителната й дейност, за което се грижи самата тя с цялата си пропаганда, или са поставени пред свършен факт и не им остава нищо друго, освен да търсят спасение поединично. Но нали си спомняте за демонстрацията на Кубрат със сноп пръчки пред синовете му ? Тя говори повече от всеки друг извод .

При мен съмнение няма - отдавна е трябвало да се изгради подобно общество . Да вземем пример от маите - те са взимали точно толкова от земята , колкото им е било нужно за нуждите ! А сега ?

Ей това е, браво! Дано повече хора проумеят тези неща. То ще стане ама дано стане по-бързо.

Ще следя този блог. Благодаря!

И аз се надявам това да стане , дано имаме успех ! :)

:) Браво за чудесния избор от филоософията !
Разсъжденията на автора много приличат и на мои от преди , които ме накараха да напиша едно откровение - когато над обичта, другарството, състраданието и мъдростта се постави каквато и да била логическа фигура ( религия, политика, икономика и т.н.) - със сигурност имаме основата за масови психози !

Откровението ти е невероятно , Нео :) Знаеш мнението ми ;)

Това е страхотно откровение, кратко и точно в десятката! Браво!

" За това древните не са водили войни, не като войните на 20 век, за тях войната е била спорт, олимпийска игра, не масова касапница." - някъде бях прочела, че когато откривателят на един вид оръжие, ако не греша подобно на автоматична пушка отишъл в двореца да я представя, бил много инзненадан от реакцията на краля, който забранил да се произвежда повече този вид оръжие. Това е било преди няколко века, за разлика от настоящето.

... на досегашните ни знания за света, човека, обществто и живота.
Особено на поколенията ,закърмени с диамат и соц науки.

Бягай от успеха.
Пий отрова и плюй вода.
Атакувай всеки, който те възхвалява.
Дай назаем парите си на онзи, който е в беда.
Спри да търсиш сигурност
и започни да живееш опасно.
Изостави доброто си име
и си спечели някаква лоша слава.
Опитвал си се да бъдеш значителен и забележим,
и това не те е довело доникъде. За да промениш нещата, опитай се да бъдеш луд.

Много ми хареса.Уж разнопосочно, а центрирано.Постоянно се мъча да избятам от"Адът , това са другите за мен", няма как в колективното съзнание, да си реша личностен проблем (душевен).Там добавям .... .Иска ми се-с добро слово и любов.Хубава вечер

"О времена , о нрави " бе казал някой ! Поучително !

Да, преоценката е нужна, за да има надежда за измъкване от блатото , в което сме в момента .

Хареса ми :)

Добрата дума, която отваря железни врати ;) Хубава вечер и за Вас :)

Всичко , което се прави / и отзвукът от това/ са въпроси, които се отнасят до развитие на съзнанието ни!Въпрос на ценностна система , възприятие и отношение между нас .
Това не е клише! Няма лошо да имаш съзтезателен дух,да се бориш спортменски за себедоказване и постигане на успехи в живота.Но всяка игра, състезание имат правила! А ние не винаги ги спазваме, защото понякога засягат интересите ни.
За мен важно решение за справяне с неблагоприятни, житейски ситуации освен силният дух, воля има ипроницитателността:) Да може да виждаш слабостите си, да заставаш на мястото на другия и да ги преоодоляваш в битката за оцеляване! Никой не може да ни помогне/ никой не ни е виновен/ , ако човек сам не си помогне. Винаги има благоприятно решение..Стига да го намерим за себе си и да продължим напред.

Мерси , miaa . Ценностната система е от изключителна важност , както подчертава и авторът - още от детска възраст се залагат бомби със закъснител. Да се надяваме , че узряването ще е вече факт, а не само в отделни статии и мнения .

блажени са тези, които имат уши и слушат!

И не са им запушени да добавя :)

"Днешното общество е едно безкрайно безспирно състезание-война, а от днес трябва да бъде спорт – истински спорт! "

Но...просто забрави!
Мерси!

Защо да забравя , Пегас ? От какво този песимизъм ?

хубаво е при теб. Поспрях и получих мъдрост!

Събирам мъдрости и ги предлагам тук , makont ! За всеки ще се намери , само да има стремеж :) Хубава вечер :)