Преди да сме започнали сюжета на този урок, бихме искали да насочим вниманието ви към въпроса за електрическите токове, които излизат от мозъка и активизират мускулите.
    В илюстрираното списание "Електроника" от месец януари 1963 година открихме статията "Невероятната електронна руска ръка". Професор Арон Кубрински, член на Съветската академия на науките, със своите асистенти е правил изследвания на протезите и изкуствените крайници. Доскоро беше практически невъзможно да се мърдат пръстите на изкуствената ръка, но изглежда, руснаците са разрешили този въпрос.
    При отрязването на крайника се поставят специални електроди в края на някои нерви, тези, които обикновено командват движенията на ръката. Когато се постави протезата, токовете, тръгващи от мозъка към нервите, които командват движението на пръстите и показалеца, минават в протезата и са усилени така, че да задвижат пръстите на изкуствената ръка. В същото списание е поместена и снимката на човек, който държи молив в ръката си и пише. Това ни кара да вярваме, че в бъдеще протезите ще бъдат контролирани от биохимични токове.
    Сигурно сте вече уморен от нашите истории за токове, мозъчни вълни и т.н. - ето защо ви говорихме за тази интересна статия. Сега ще се обърнем към раздела за чувствата, защото мислите - това сме ние.
    Ако мислите ни са тъжни, те започват един процес, който уврежда клетките ни. Голямата мизерия, тъгата могат да доведат до заболявания на черния дроб, смущения в злъчката, понякога и смърт. Представете си една стара двойка, мъж и жена, женени много отдавна и силно привързани един към друг. Жената умира внезапно и вдовецът не може да се пребори с отчаянието. Отдава се на скръбта си, чезне и не след дълго също умира. Ударът от загубата поражда в мозъка му ток с много високо напрежение, той нахлува в тялото му - в органите, жлезите, провокира дълбока депресия и нормалната дейност на тялото спира. Скърбящият се парализира, не може да мисли нормално, едва успява да се движи. Голямото напрежение въздейства върху сълзотворните жлези, които служат на организма като защитна клапа. Същото се получава, когато включим лампа от 110 волта в електрически ток от 220. Лампата грейва силно за миг и изгаря. Човешкото тяло също може да "изгори", ще изпадне в кома или в лудост.
    Всички сме виждали как животното се страхува, когато друго, по-силно, го преследва. Кучето ви например се страхува от бурята. То не яде, докато не се успокои, и не бива да го насилвате, защото не би могло да смели погълнатото. Всички стомашни сокове, които помагат за смилането, не се произвеждат в тялото и кучето инстинктивно отказва да яде, след като не може да смели храната.
    По същия начин не бива да дразните един нервен или отчаян човек, дори да е за добро според вас, защото това е против интересите му. Мъката, всяко дълбоко чувство, внася основна промяна в химическия процес на тялото. Несигурността, страданието могат да направят човека нетърпим, да "оцветят" направо неговото виждане, защото всеки знае, че влюбените виждат "живота в розово"!
    Ако искаме да прогресираме, трябва да владеем равновесието, настроенията, да балансираме чувствата си така, че никога да не сме нито много възторжени, нито много потиснати. Трябва да бъдем сигурни, че мозъчните ни вълни нямат нито върхове, нито дълбоки низини. Човешкото тяло е предназначено да действа по определен начин. Шоковете, които му нанася модерната цивилизация, могат да му причинят само зло.
    Доказателство за това е, че почти всички, които се занимават с бизнес, имат язва, страдат от инфаркти и са силно раздразними поради високото напрежение на телесното електричество. Това напрежение пречи на нормалното действие на тялото и някои определени органи. Когато човек има язва, той отказва да се храни и стомашните сокове стават все по-кисели, сякаш изгарят стомашните и чревните стени. Затова, ако искате да напреднете, да практикувате телепатия, ясновидство, психометрия и всички други езотерични науки, трябва да владеете настроенията си. А вие можете!
    Освободете духа си от всякакво вълнение, от най-малкото смущение. Когато се чувствате раздразним или когато имате чувството, че всички световни тегоби са се стоварили на крехките ви рамене, дишайте дълбоко, дишайте бавно, дишайте! Повтаряйте си, че тези грижи не ще имат никакво, значение след сто години. Ако не могат да ви повлияят след един век, защо ще ви безпокоят сега?
    Необходимостта да запазим спокойствие е от капитално значение за физическото и душевното ни здраве. Съветваме ви, когато сте изнервен, да се замислите за миг, да се попитате защо сте в лошо настроение. Защо сте така тъжен, така скръбен? Защо обърквате живота на околните, които толкова ви обичат? Спомнете си, че като сте навъсен, раздразнителен, като пускате юздите на всички лоши чувства, само на себе си причинявате зло, никога на ближния ви. Той сигурно ще се измори от капризите и черните ви настроения, но вие все едно се отравяте с цианкалий или арсеник. В кръга от хората, които познавате, сигурно има хора с повече грижи и то много по-сериозни от вашите, но въпреки това не им личи да страдат толкова. Ако се изоставите, ако показвате признаци на напрежение, това значи, че не виждате нещата такива, каквито са: това може дори да означава, че не стигате до умственото и духовното ниво на този друг човек.
    Ние сме на тази земя, за да се учим, и никое човешко същество не е принудено да научи много неща изведнъж. Може да имате чувството, че сме преследвани и че сме жертва на една лукава съдба, но ако искаме да размислим добре, ще видим, че никой не ни преследва, а само си въобразяваме.
    Да вземем пак за пример децата. Някое момченце ходи на училище, трябва да си пише домашните, да си учи уроците и може би си мисли, че е натоварено прекалено много, особено ако му се иска да излезе с другарчетата си, да поиграе на топка, а ако е по-голямо, да види приятелката си. Мисли толкова много за игрите, че не посвещава дори и една десета от духа си за работа и затова домашните му изглеждат толкова трудни. Чувства се изморен, трудът го отегчава и е потиснат. Накрая започва да се оплаква на родителите си, че трябва много да работи вкъщи. На свой ред те се оплакват на учителя, като го обвиняват, че детето им се е разболяло от всичко това. Никому не идва наум да смъмри детето, което просто трябва да учи. И вие сте като детето! Искате ли да прогресирате? Тогава трябва да се подчинявате на някои правила, за да бъдете спокоен, да следвате средния път. Ако работите много, вие сте така погълнат от работата си, че нямате време да мислите за резултатите, които искате да постигнете.
    Средният път ви осигурява умерено натоварване, та да не би заради дърветата да не видите гората. Обаче не бива и да бързате много. Избягвайте тези крайности и ще констатирате, че имате напредък. Много хора робуват на работата си. Полагат толкова усилия, че цялата им енергия, всичката мощ на мозъка им е посветена на нейното осъществяване. Затова не им остават сили за постигане на търсената цел. Ако правите много усилия, вие сте като кола, която се движи все на първа скорост - вдига много шум, ала не напредва!
http://www.yosif.net/bg/duh/index20.htm