Ще посветим този урок на сънищата, защото всички сънуваме, даже и хората, които казват, че не сънуват. От незапомнени времена сънищата са се смятали за знаци-предсказания. От хилядолетия хората са се опитвали да тълкуват сънищата и да предсказват близкото или далечно бъдеще. Някои обаче смятат, че сънищата са химери, фантазии на въображението, когато духът е временно отделен от тялото по време на сън. Това е погрешно, разбира се, но да се върнем към нашия разговор.
    Както вече научихме в предишните уроци, човек има две тела. Поне! Ще се интересуваме само от физическото и астралното тяло, но, както знаете, съществуват и други.
    Когато спим, астралното тяло се отделя от физическото и се издига бавно над него. Духът също се отделя. Във физическото тяло остава целият механизъм - почти като в радиопредавателна станция, когато говорителят излиза и няма кой да съобщи новините. Астралното тяло плава над заспалото физическо тяло, колебае се и се пита какво ще прави. След като решението е взето, астралното тяло ще докосне пода с крака. След това излита от края на сребърната връв като птиче от клон.
    Повечето хора, особено на Запад, нямат съзнание за онова, което им се случва по време на астралното пътуване, и на връщане се усещат необикновено добре или си казват: "Сънувах еди-кого си снощи - изглеждаше много щастлив". По всяка вероятност той действително е посетил "еди-кого си", защото това е най-лесният и често срещан начин на астрално пътуване. По някаква тайнствена причина ние се въртим около местата, които обичаме и познаваме, обичаме да видим отново онези, които вече сме посетили, така както според полицията престъпникът се връща винаги на местопрестъплението!
    Няма нищо необикновено в това, че се връщаме да видим приятели, защото, като напуснем физическото тяло за едно астрално пътуване, трябва да имаме цел за тази "разходка". Ако не сме се тренирали, няма да идем до далечните астрални области и ще предпочетем да останем около местата, които познаваме на повърхността на Земята. Хората, които не знаят нищо за звездното пътуване, могат да посетят приятели отвъд моретата или, ако имат голямо желание да видят определено място или магазин, ще идат да го видят и като се върнат в опаковката на плътта, ще мислят (ако са способни да мислят), че са сънували.
    Знаете ли защо сънувате? В истинския живот всеки е ходил повече или по-малко на екскурзия. Нашите "сънища" са толкова реални, колкото едно пътуване със самолет или кораб от Европа до Америка или от Аден до Акр, но ние упорстваме да наречем това сън. Преди да продължим, ще ви припомним, че след църковния събор в Константинопол през 381 година, когато шефовете на християнската църква са решили да утвърдят християнските догми, по-голямата част от учението на Големите Учители е било унищожено или деформирано. Бихме могли да добавим още нещо във връзка с това благодарение на сведенията, които открихме в Документа Акаша, но нашата цел е, подготвяйки този урок, не да стъпчем някои вярвания, каквито и да са те, а да помогнем на онези, които знаят. Ще се задоволим да кажем, че от много столетия народите на Запада не знаят нищо за астралното пътуване просто защото този начин на движение не е описан в нито един текст на религиозните догми.
    Като западните народи не вярват нито във феи, нито в духове, децата, които виждат феи и духове и без съмнение играят с тези същности, често пъти биват ругани и подигравани от родителите си, а това е грешка, защото детето е твърде по-интелигентно и по-будно от зрелия човек. И в Библията е казано: "ако не станете като децата, не можете да влезете в царството небесно". Тръгвайки от този принцип, ние предпочитаме да кажем: "ако имате вярата на едно дете, което не е заразено със скептицизма на големите, вие можете да идете където искате, и когато искате.
    Подиграваните деца бързо се научават да не споделят онова, което виждат. За нещастие те бързо загубват способността си да виждат другите същности, защото имат нужда да скриват истинските си възможности. Същото е и със сънищата. Всеки има авантюри по време на съня на физическото тяло, защото астралното не спи никога, разбира се, и като се връща, може да се появи известен конфликт между астралното и физическото тяло. Астралното тяло знае истината, но физическото е заразено с погрешни идеи, които са му втълпявани още от люлката. Под влиянието на тази условност зрелите хора отказват да приемат истината и се ражда конфликтът. Астралното тяло е пътувало, сторило е хиляди неща, видяло е хиляди неща, но физическото отказва да повярва, защото западното възпитание го кара да се съмнява във всичко, което не може да бъде пипнато с ръка и разглобено, за да се види как действа. Западните жители изискват все нови и нови доказателства, като се стремят да докажат, че те са фалшиви. Щом имаме конфликт между астралното и физическото, това довежда до нуждата от рационализиране. В такъв случай сънищата или по-скоро онова, което наричаме сънища, са рационализирани колкото се може по-добре и често със странни резултати.
    По време на астралното пътуване ни се случват хиляди приключения. Астралното ни тяло би искало да се събудим с ясния спомен за всички преживявания, но - още веднъж, и нищо че се повтаряме - физическото тяло не позволява и с раждането на конфликта между двете тела до паметта ни достигат ужасно обезобразени образи, на които не можем да вярваме, защото не могат да се случат. Всеки път, когато в астралния свят се случи нещо, противоречащо на физическите закони на земята, се получава конфликт и след като въображението добави своето, започват нашите кошмари.
    В астралното пространство можем да се издигнем и да витаем в небесата, да посетим която искаме страна. Във физическото тяло не е възможно за миг да прекосите моретата, нито да се издигнете над къщите. Конфликтът между физическото и астралното тяло оставя ужасно обезобразени спомени, с което се унищожава всичко добро, което можем да придобием от тези пътувания. Този род сънища, безсмислени за нас, считаме за глупави, защото сме сънували невероятни неща, а истината е, че са действителни; или тези невероятни неща, които се случват в астралния свят, са съвсем естествени.
    Някой може да сънува, че е ужасно смутен, защото се разхожда гол по улицата. Това се е случвало почти на всеки. Става дума за един сън, разбира се. Така е, защото като отлитаме в астралния свят, не чувстваме нуждата да се обличаме и забравяме да си сложим астралните дрехи. Ако не си "представите" необходимостта да се облечете, пътувате в астралния свят съвсем гол. Често пъти човек напуска на бърза ръка физическото си тяло, възбуден от радостта, че се е освободил от материалната плът. И понеже това е била единствената му цел, не е имал време да мисли за друго.
    Тялото по начало, напомняме ви, е тяло без дрехи. Дрехите са измислени от човека и му служат да го предпазват от лошото време. Тялото не е било създадено, за да бъде скрито.
    Когато пътуваме в астралното пространство, обикновено си "представяме" един тип дрехи и това са, естествено, дрехите, които носим през деня. Ако забравим да си "представим", един ясновидец, който приема астрален посетител, може да го види съвсем гол. Ние също сме имали астрални посетители и те не бяха облекли друго освен едно горнище на пижама или някоя невероятна дреха, която не може да се намери по магазините. Случва се понякога хората, прекалено заети със своята елегантност, да си представят и сънуват, че са облечени с дрехи, които никога не биха посмели да сложат на физическото си тяло. Но това, както казахме, е без значение, защото дрехите са човешка условност и е малко възможно, като идем на небето, да носим костюм или манто.
    Следователно сънищата са рационализиране на събитията, преживени в астралния свят. Вече отбелязахме, че когато сме в астралния свят, виждаме една гама от цветове - много по-широка и с невъобразима яснота. Всичко е по-живо, по-ясно, всичко е "по-голямо от естествения му вид", можем да видим и най-малките детайли, невероятни цветове. Ще ви дадем един пример.
    Под астралната си форма сме пътували много, много далече, отвъд моретата до един непознат край. Небето е ясносиньо над нас, вълните - увенчани с бяла пяна. Слизаме върху златист плаж и се оглеждаме наоколо. Всяка песъчинка блести като злато на слънцето. Разглеждаме бавно водораслите, омаяни от деликатността на кафявите и зелените оттенъци, от мехурите въздух, които изглеждат розови и позлатени. От дясната ни страна се намира зеленикава скала, която от време на време става маслиненозелена. Можем да видим под повърхността вените и браздите, малките вкаменелости, пленници на скалата от милиони години. Все така витаейки във въздуха, гледаме около нас с нови очи, очи, които никога не са виждали така ясно.
    Виждаме ясно в атмосферата различни прозрачни кълба от всички цветове, които са фактически живите сили на въздуха. Цветовете са фантастични, силни и разнообразни. Нашето виждане е толкова изострено, че можем да видим, без да забравим нито една подробност, дори кривата на земната повърхност.
    На нашата нещастна Земя ние сме затворници в плътската си опаковка и сме сравнително слепи, защото цветовата гама е твърде ограничена и трудно виждаме нюансите. Страдаме от късогледство, от астигматизъм и от други възпаления, които ни пречат да видим нещата такива, каквито са. Тук долу сме почти лишени от усещания, бедни и недъгави, затворени в глинената обвивка, смазани от желания и комплекси, натежали от лошата храна, но щом като изскочим в свободния астрален свят, можем да видим с по-голяма яснота непознатите нам цветове, които никога не сме виждали на земята.
    Ако сънувате "сън", в който виждате с невероятна яркост прекрасна гама цветове, който ви очароват, знайте, че не само сте сънували, а рационализирате онова, което сте видели в действителност по време на вашето астрално пътуване.
    Има още нещо, което пречи на много хора да си припомнят какво са видели в астралния свят. Когато пътувате в астралния свят, вие вибрирате с невъобразимо по-бърз ритъм в сравнение с този на физическото ви тяло. Разликата във вибрациите няма никакво значение "на излизане". Пречките се появяват, когато се връщате в тялото си: ако познаваме трудностите, можем съзнателно да ги преодолеем преди заминаването, за да помогнем на астралното и физическото тяло да се уеднаквят в някаква степен.
    Да си представим, че сме в астралния свят. Физическото тяло е под нас. То вибрира с определена скорост, докато астралното трепти от жизненост, защото в астралния свят страданието и болестите не съществуват. Обяснението ще бъде по-лесно, ако се изразим с един земен пример. Да си представим, че става дума за пътник в автобус. Автобусът се движи с 15-20 км в час. Да предположим, че човекът трябва на всяка цена да слезе, но не може да спре автобуса. Тогава няма друго решение, освен да скочи в движение, без да падне. Ако пътникът не внимава, той не може да скочи в движение, рискува да се нарани сериозно, но с повече упражнения може лесно да го направи, тоест трябва да се научим да се връщаме в тялото, дори двете превозни тела да имат различна скорост.
    Като се върнем от астралното пътуване, проблемът ни е да влезем в тялото и понеже не можем да забавим едните, нито да увеличим другите вибрации, необходимо е да чакаме, докато съумеем "да синхронизираме хармонията" между тях. С малко повече практика се успява, успяваме да забавим леко вибрациите на астралния свят и да увеличим поне малко физическите вибрации и то така, че въпреки голямата разлика се осъществява една елементарна хармония, една съвместимост на вибрациите, която ни разрешава "да се приземим" безопасно.
    Трудно ли ви е да го разберете? Да си представим, че астралното тяло е един грамофон. Физическото ви тяло е въртяща се плоча, например на 45 оборота. Трябва да сложите иглата върху плочата в движение, така че да улучите определена дума или нота. Хората, които завеждат музикалните предавания в радиопредавателните станции, знаят безпогрешно да намерят мястото, което искат да чуят. Това е въпрос на навик. Но за вас, след като не сте експерт, е просто невъзможно. Тогава, ако мислите за това, колко е трудно да намерете точното място на плочата, ще разберете и колко е трудно да се върнете от астралния свят с непокътнати спомени.
    Ако сте несръчен или не сте експерт и се връщате, без да сте се синхронизирали, ще се събудите начумерен, "крив", ще имате мигрена, а понякога и гадене. Това е така защото различните вибрации са се обединили твърде внезапно, а от това следва несъгласуваност и механиката скърца, така както сменяме много бързо скоростите в колата. Ако се върнем, бе да сме съгласували вибрациите, нашето астрално тяло не влиза точно във физическото. Може да се отклони леко, а това води до дълбоко неразположение.
    Ако имаме нещастието да "изтървем" приземяването, единственото лекарство е да заспим или да почиваме по възможност по-спокойно, без да мърдаме и без да мислим, ако е възможно, като оставим астралното тяло да се освободи от физическото. То ще се издигне леко над физическото и ако му разрешим, ще слезе и ще се върне в тялото съвършено точно. Няма да се чувствате вече нито потиснат, нито болен. По-добре е да отделите десет минути за едно ново завръщане и да се чувствате във форма, вместо да скочите внезапно от леглото, болен до смърт, защото ще се почувствате по-добре едва след като заспите отново, за да могат двете тела да се уравнят напълно.
    Често се случва да се събудите с лошо настроение, сърдит на целия свят. Понякога ни трябват часове, за да се освободим от такова настроение - черно и дълбоко потискащо. Има много причини за това. Първо, в астралния свят можем да направим приятни неща, да отидем до приятни места и да видим щастливи хора. Обикновено тези пътувания представляват едно развлечение за астралното тяло, докато физическото спи и набира сили. В астралния свят се радваме на голяма свобода, няма спирачки и ограничения и е действително чудесно. После идва връщането в плътта за един нов ден на какво? На страдание? На тежък и отегчителен труд? Каквото и да е. то обикновено е неприятно. Ето защо, след като сте откъснат от радостите на астралния свят, вие сте нещастен, когато се събуждате.
    Има и друга причина, която с нищо не може да бъде приятна. На земята ние сме като деца в класна стая и се стремим да научим уроците, които сами сме си приготвили, преди да дойдем на земята. Когато заспим, астралното тяло излиза от класната стая и се връща вкъщи, след като е приключило с уроците. Много често се случва някой, прекалено доволен от себе си, да се мисли за много важен. Той ще се събуди в лошо настроение, защото в астралния свят е видял, че проваля целия си земен живот, че цялата му гордост и удовлетворение не водят доникъде. Не защото някой има богатство или големи владения, някой е свършил добра работа. Ние идваме на земята, за да научим точни и специфични неща, така както ходим на училище или в университета, за да изучим определена дисциплина. Много ще е смешно например, ако студент, учил дълги години, стане доктор по медицина или теология, за да бъде, по необясними причини, боклукчия и да чисти сметта в някой малък град.
    Много хора мислят, че са успели и то напълно, защото са натрупали много пари, изнудвайки другите, като са ги карали да плащат твърде скъпо и са ги използвали. Те нищо не са доказали с това, освен че са направили забележителен фалит в земния си живот. Идва моментът, в който всеки трябва да се срещне с действителността, а истината не е на земята, защото тук, долу, всичко е илюзия - един свят, в който всички стойности са фалшиви, мисли се, че само парите имат стойност, властта и положението в обществото. Нищо не може да бъде по-фалшиво от това, защото монасите просяци в Индия и другаде са по-богати духовно от най-големия финансист, който заема пари с много висок процент на бедни и нещастни хора. Тези финансисти, тези лихвари, не се колебаят да провалят кариерата или направо семействата на онези, които имат нещастието да не могат да платят една вноска.
    Да ги оставим да спят и да си представим, че хората от този тип могат да се издигнат достатъчно високо, като се освободят от плътта си, и да видят в какво са се забъркали. ТОГАВА се връщат с вълнуващи спомени, съзнават какво представляват в действителност и си обещават да "започнат отново". За нещастие, като се върнат във физическото тяло, те не могат да си спомнят нищо, защото не са духовно извисени, казват си, че просто са прекарали една лоша нощ, ругаят подчинените си и се държат отвратително с всички наоколо. Те са жертва на "черния понеделник", но това не се случва само в понеделник, а през всеки ден от седмицата.
    "Черният понеделник"! Позната формула. Повечето хора трябва да работят редовно или да ходят всеки ден на работното си място. Събота и неделя си почиваме, спим по-спокойно, астралното тяло се издига по-високо и по-далече и вижда как се държи на земята физическото тяло, а то трябва да ходи на работа в понеделник - затова е обикновено тъжно и уморено.
    Трябва да разгледаме поне за малко един друг тип хора, тези, които спят много малко. Тяхната астрална съвест е силно смутена - до такава степен, че астралното тяло няма никакво желание да напусне физическото и да срещне истината. Често пияницата се страхува да заспи, за да избегне кошмарите. Вече говорихме за "розовите слонове" и други халюцинации.
    В такива случаи физическото тяло остава будно и това води до големи страдания, дори в астралния свят. Сигурно вече сте виждали нервни хора, които не могат да стоят на едно място и не са в състояние да си починат нито за момент. Твърде често те имат нечиста съвест, и то толкова натоварена, че не смеят да спрат, да помислят, да разберат какво са, какво градят и какво развалят. Човек свиква бързо без сън, без почивка - без нещо, което би могло да даде на Аза възможността да се свърже с физическото тяло. Такива хора са като побеснял кон, който препуска по пътя лудо, слепешката, тоест - опасен за всички. Ако не можете да спите, не можете да се възползвате от живота на земята, а в такъв случай ще трябва да се върнете пак, за да постигнете нещо по-добро.
    Сигурно се питате как можете да определите дали един сън е измислица или просто спомен, преобразен от астралните пътешествия. Най-лесно е да се попитате дали в този сън сте видели нещата с по-голяма яснота, отколкото в действителност. Ако отговорът е положителен, то споменът е от астрално пътуване. Ако цветовете са били по-живи от тези на земята, пак става дума за астрално пътуване. Често пъти виждаме лицето на някое обичано същество или ако имаме чувството, че ни е близък, то е така, защото сме му направили посещение в астралния свят и ако заспите, като държите пред очи фотографията на човек, когото обичате, тогава можете да сте сигурен, че веднага щом затворите очи и се отпуснете, ще идете при него.
    Да видим сега обратната страна на медала. Може би сте се събудили сутринта в лошо настроение - ядосан, мислейки за някой човек, към когото нямате никакъв афинитет, с когото не сте в хармония. Възможно е да сте заспали, мислейки за този човек, за някое скарване или разправия. Вие сте отишли да го посетите в астралния свят, разговаряли сте, може би сте намерили разрешението на проблемите си, взели сте решение заедно в астралния свят, че когато се върнете на земята, ще си спомните решението и ще стигнете до съгласие. Или пък борбата може да е по-силна от тази на земята и при връщането антипатията ви да е още по-голяма. Дали сте се разбрали или не, при връщането ви във физическото тяло вие сте изпитали едно силно и болезнено сепване, тогава вашите добри намерения се разсейват, съгласието ще бъде унищожено и като се събудите, ще имате усещане за дисхармония, разправия, безсилна ярост, дори омраза.
    Това, което наричаме сънища, са прозорци, отворени към друг свят. Култивирайте сънищата си, огледайте ги, заспивайте вечер, кажете си, повтаряйте си, че при събуждането ви ще си спомните съвсем ясно всичко, което ви се е случило през нощта. Това може да се направи и се прави. Единствено в западния свят съществува съмнението, скептицизмът изисква доказателства и спомените се запазват трудно. В Ориента някои хора изпадат лесно в транс, това също е начин да се напусне физическото тяло. Други заспиват, а като се събудят, вече са разрешили проблемите, които са ги смущавали. И вие можете да направите същото, с повече упражнения и с искрено желание да го направите само и единствено за добро, можете да "сънувате наяве" и да отворите широко прозореца, който гледа към най-славната фаза на съществуването.
http://www.yosif.net/bg/duh/index16.htm