Често се говори, че трябва да насочим вниманието си, навътре в себе си. Сега ще опитам да опиша проблемите при този процес.

Многократно съм повтарял, съзнанието е енергиен диспечер, и накъдето е насочено, натам тече енергията ни. Следователно, има области в живота и в собственото ни същество, които осветяваме с вниманието си постоянно, а други остават в сянка, защото рядко им обръщаме внимание. Това, което е в сянка му викаме подсъзнание, т.е. „нещо мъгляво и несериозно”. Дайте си сметка, по колко пъти на ден си казвате: „Стори ми се нещо, но изглежда само си въобразявам.” или „Нещо ме гризе съвестта, но всички хора постъпват така, и аз ще правя така.”. Няма значение дали се изразявате по същия начин – смисълът е подобен. И това е основната причина за съществуването на подсъзнанието.

Основната цел при насочването навътре, е точно осветяването на всичко това, което е в сянка – да започнем ясно да осъзнаваме протичащите там процеси. А основната причина за появата на подсъзнанието е нашата идентификация, т.е. представата ни за себе си, за какво се мислим. Това, че допускаме съществуването на многомерното пространство и възможността да имаме и други тела освен материалното, съвсем не е достатъчно, това е само блед, мимолетен отблясък в тъмнината. За да се получи действителен ефект, не трябва да изключваме другите си тела от съзнанието си и да наблюдаваме постоянно процесите протичащи там.

На този етап ни интересуват основно шест наши тела: материално, астрално (животинска душа), ментално (човешка душа), божествена душа (Съзнателен Аз), Дух (Висш Аз) и Божествено тяло (АЗ СЪМ). Когато не сме въплътени в материалния свят, старите души имат само божествена душа (Съзнателен Аз), Дух (Висш Аз) и Божествено тяло (АЗ СЪМ). Душата ни или Съзнателния ни Аз е най-висшето тяло, което се осъзнава отделно от Бога, но е свободен от земните илюзии. Духът ни или Висшия ни Аз, обитава в ангелския свят и чрез това тяло ние ВИНАГИ сме ангели, а не ставаме такива на някакъв етап от живота си. Чрез божественото си тяло или АЗ СЪМ Присъствието, ВИНАГИ сме обитатели на Божествения свят и като всички същества, обитатели на този свят, сме Богове. Висшия и Божествения ни Аз се осъзнават почти постоянно в единство с Цялото, и затова имат достъп до всеобщите знания и умения.

Когато тръгнем да се въплъщаваме, преди да се родим, създаваме последователно, от собствената си материя, първо ментално тяло, а след това и астрално. Понеже материята във физическия свят е прекалено инертна, не можем по същия начин (чрез волеви манипулации със съзнанието) да си създадем и физическо тяло, а се налага да бъде отгледано по познатия ни начин. Следователно, в тези новосъздадени тела няма записани спомени за миналите ни животи и мъдрост и опит, трупан в продължение на милиони години. В тях са спомените и опита ни само от настоящия живот.

Трябва да поясня също така, че всички светове се състоят от основно два вида енергия: мъжката енергия (електричество, разум) на Бога Баща и женската енергия (магнетизъм, чувства) на Бога Майка. Разликата е само по финност, по плътност на материята. Следователно, във всяко от телата си ние имаме отделен разум и чувства, отделна памет. Само във Върховния Абсолют тези енергии са абсолютно уравновесени и затова Той е съвършен. В останалите ни тела има превес на едната или на другата енергия. Така физическия свят е с преобладаващо мъжка (електричество) енергия, астралния е с преобладаващо женска (магнетизъм), металния е с преобладаващо електричество, душевния с преобладаващ магнетизъм и т.н., повторение през един, като, колкото е по-фин света, толкова двете основни енергии се уравновесяват.

За всичките тези тела съзнанието ни е само едно, и каквото си мислим, че представляваме, това осъзнава съзнанието. Ако си мислим, че сме само физическо тяло, съзнанието ни осветява само него, всичко останало остава в сянка и не успяваме да различаваме (или ги различаваме съвсем мимолетно) протичащите там процеси. Например, в астралното ни тяло, където преобладава магнетизма, се натрупват енергиите на преживените емоции. Астралните мисли са слаби и не оказват значително влияние на поведението ни. Обратното, в менталното ни тяло се натрупват мислите ни, менталните емоции са без съществено значение.

Съзнанието ни, като всичко останало, е енергия, и за да се движи от тяло в тяло трябва да повишава и намалява честотите си, за да може да осъзнава (да влиза във взаимодействие) с честотите на съответното тяло. Когато съзнанието ни е основно в материалното тяло, за да се премести на по-фините тела, трябва да повишава вибрациите си, защото всички останали тела са с по-високи честоти. Повишаването става с позитивни мисли и чувства – спомнете си израза, „попаднах се на седмото небе”. Намаляването става с негативни настроения и мисли и тогава не осъзнавате нищо друго освен материалното тяло. В подтиснато настроение не може да се твори, „не ви посещава музата”, защо ли?

Когато сте позитивно настроени, отначало съзнанието ви стига до астралното тяло, а там са натрупани силните емоции, преживени през този ви живот. Те грабват съзнанието ви (в основата на всички емоции е страха) и намаляват вибрациите и съзнанието отново се приземява в физическото тяло. Затова страховете ограничават силно интелектуалните възможности на повечето хора. Ако натрупаните емоции не са толкова силни и не завладяват съзнанието ви, на крилете на позитивната нагласа стигате и до менталното тяло. Там най-силни са енергиите на масовите мисли (егрегори) – внушения от възпитание, обучение, масово съзнание и т.н. като илюстрация ще ви преведа един незначителен пример, но като него са милиони, които препятстват изкачването на съзнанието нагоре, в по-фините тела. Някои хора са превърнали правописните правила в идол и се опитват да накарат всички около тях да се кланят на техния „бог”. Всички, които несподелят тяхното идолопоклонничество, се определят като неграмотни, глупави, ограничени и какво ли още не.

Сами можете да си представите, може ли да поддържате позитивната нагласа, ако се сблъскате с такова ограничение като абсолютизираното правило. Съзнанието ви моментално се срива отново в материалния свят. Само липсата на каквито и да е ограничения в творческия устрем може да изкачи съзнанието ви в по-висшите тела. Различните творци успяват по един или друг начин, но това не е осъзнато, защото масовата култура не допуска такова осъзнаване.

Целта на духовния път е да осъзнаете всичките тела, човек да стане единно същество, т.е., пред нас стои доста трудната задача да преодолеем всички натрупани силни, неуравновесени енергии (и не само да ги преодолеем, а и да не позволяваме да продължава натрупването), които завладяват съзнанието и му пречат да се движи свободно. Следващото препятствие е божествената ни душа. Там има спомени за всичките ни прераждания и много ценен опит и мъдрост, но понеже душата е с преобладаваща женска енергия, най-силните енергии записани в нея са чувствата и емоциите трупани през всичките ни животи. Нямам предвид всички сумарно, защото в един живот едни енергии се натрупват, други намаляват, поради слабото им използване, в следващия живот е по съвсем друг начин и рядко се натрупват енергии само от един и същи вид. В божествената ни душа се намира това, на което викат причинно или кармично тяло и то се състои точно от тези натрупани енергии.

Най-добре е ако успеем да осъзнаем Духа си, Висшия си Аз и АЗ СЪМ Присъствието си. Там получаваме достъп до съкровищницата от знания и умения на Вселената, там няма неуравновесени емоции. Но сами можете да си представите, че това осъзнаване е невъзможно докато сте в съзнанието за отделеност от Бога – просто няма как да се получи синхрон между енергиите на Всеобщото единство и енергиите на неизчистената ви представа, че сте отделно същество. Тук стигаме до фундаменталния въпрос – представите ви, че сте отделно същество, оформят разума на антихриста, дуалното съзнание, мятането ви от една крайност в друга. А Христовия разум е нещо съвсем различно – златната среда, това което свързва мъжките и женските енергии на Бога, Божествената Любов, Бога Син. Би трябвало да ви е ясно вече, че докато се мятате от една крайност в друга, няма как да постигнете златната среда, Христовия разум. А да се мятате от една крайност в друга ви карат всичките тези неуравновесени енергии във всичките ви тела, за които писах по-горе. Не можете да ги уравновесите, докато не ги осъзнаете, т.е. съзнанието ви да ги освети ясно. Трябва да се наблюдавате постоянно и да търсите причините, които ви карат да постъпвате по един или друг начин. Когато осъзнаете тези скрити процеси, няма да продължавате да трупате автоматично тези енергии, а ще направите процеса съзнателно контролиран. Натрупаните енергии, след като престанете да добавяте постоянно нови, ПОСТЕПЕННО ще намалеят и така ПОСТЕПЕННО ще се уравновесите.

Самонаблюдението и самоконтролирането е точно това обръщане навътре, което е толкова актуално днес. Нищо извън вас не е по-важно от постигането на единно съзнание – дуалното съзнание веднага ще ви накара да си помислите, че трябва да се изолирате от света, а Христовото съзнание казва, че нещата извън вас трябва само да са на втори план, а да не са водещи в живота ви. Освен осветяване на подсъзнанието ви чрез самоконтрол, за да си помогнете в преодоляването на натрупаната дисхармония и отделеност от Бога, може да си помагате чрез най-различни духовни техники. Например, повтарянето на различни молитви – нямате съществена полза от механичното повтаряне – ефект се получава когато мисълта, намерението се умножи с емоцията, преживяването на молитвата. Може да направите призив към Бог Шива, който е специализиран в разрушаването на стари натрупвания и освобождаването на място за нови. Повтаряйте: „Ом мани падме хум! (кратка пауза) Шива!!!” (33 пъти).

Не можете да се справите с проблемите си, докато не започнете да се обичате, а не може да се обичате, докато не престанете да се съдите, т.е. не преодолеете страховете си, които ви карат да се чувствате недостойни. С чиста съвест можете да се обичате – така обичате Бога – нали сте част от него. Но много хора възприемат съветите да не се самоосъждат, каквото и да са направили, като свободата да скачат от една крайност в друга.

Не фаворизирайте духовните техники – те са само помощни. Основната работа трябва да се свърши чрез съзнателно самонаблюдение. Все пак творчеството е съзнателен процес – този инструмент трябва да се владее много добре. Успех
http://www.yosif.net/articles.php?lng=bg&pg=1486