В исторически план, в понятието Бог има влаган най-разнообразен смисъл. Това многообразие от определения се явява следствие ограничената способност за възприемане на действителността. Едва обединяването на всички понятия дава някакво по-точно определение на истинската същност на Бога. Понякога приемането на един или друг Бог отразява, от коя Божествена йерархия произлиза и се влияе най-много съответната общност. Това е валидно при сравнително ограниченото общуване между отделните общности. При съвременното тясно преплитане на различните йерархии, трудно могат да се правят обективни заключения за нечий произход.
   В човешката история има отбелязани изключително многообразни култове. Зад всеки от тях стои реално висшо същество: Бог на земята, Бог на реката, Бог на племето, Бог на Луната, Бог на Слънцето и т.н. Всички тези Богове управляват някакви сили, които непосредствено влияят на човека и на резултатите от неговата дейност. Осъзнавайки тази действителност, хората са се опитвали да се приспособяват в зависимост от интересите си. Много от вас, прочитайки тези редове, вероятно вече са ме определили като политеист. Но между политеизма и монотеизма в реалната действителност не съществува противоречие - това противоречие съществува само в съзнанието на хората и е в резултат от абсолютизирането на истината. Всички тези Богове са действителни Богове - те създават, преобразуват, поддържат и т.н., изобщо изпълняват всички функции и имат всички атрибути присъщи на един Бог, с тази съществена разлика, че са ограничени пространствено. Те са абсолютни суверени над поверената им дейност и висшестоящите се съобразяват с правото им на свободен избор. Но Всеобщото единство е възможно единствено при доброволно приетото единоначалие от всички. Затова Боговете са осъзнали и доброволно са приели, че е възможно тяхното съществуване единствено в хармонично единство и съзнателно се подчиняват и поддържат принципите изграждащи това единство. Единоначалието се реализира чрез всеобща йерархия, която по същество е и един от аспектите на Върховния Абсолют.
   При всяко начало на Вселената, когато Върховният Абсолют (в случая първия - най-финия паралелен свят) излиза от пасивния си период (сън, почивка), започва един продължителен процес на материализация - последователното създаване на останалите по-груби светове. Това се извършва в единодействие на основните три съставки на Върховния Бог - Бог Отец - информацията записана в първия паралелен свят, която е вечното деление на основните единици и нивото на развитие, до която е достигнала всяка от тях в края на предишния цикъл (активен период). Бог Син - материалният аспект и Бог Свети Дух - енергийният аспект на Върховния Абсолют. От собствената материя се изгражда вторият паралелен свят, състоящ се от седем индивида - Боговете управляващи седем вселени, разположени на различни места в пространството. Всеки един от тези Богове създава от материята на втория паралелен свят третия паралелен свят и индивидите (Боговете), които управляват галактиките на всяка една вселена. Всеки един от Боговете на галактиките изгражда четвъртия паралелен свят, изграждайки слънчевите си системи. Боговете на слънчевите системи изграждат планетите си и т.н. Тези процеси продължават много милиарди години - всеки един Бог освен Боговете на основните единици създава (или по-точно е да се каже възстановява) и много други помагачи от най-различни нива, всеки от които се заема със задачите си. Този процес продължава до създаването и на най-малките вирусчета в материалния свят, и до най-малката частица изграждаща най-грубите атоми. С това работата не приключва - всеки създател продължава да се грижи за развитието на създаденото от него, и така до края на активния период.
   Развитието на индивидите изминава обратния път - от най-грубия до най-финия свят. Изкачването по духовната йерархия е един непрестанен процес - с усъвършенстването на качествата се променят и задачите, при удачно решаване на проблемите се подобряват и възможностите. Тези принципи са валидни за всички светове - всеки усвоил необходимите уроци и изчистил се до минимума недостатъци се издига на по-високо ниво и по-фин свят, докато съвършенството му достигне до такава степен, че да не се различава от Върховния Абсолют. Тогава той се влива в Единния първи паралелен свят и съзнанието му става едно с Върховния Бог.
   При изясняване въпроса за Бога, не мога да не се спра и на качествата Му. Напълно верни са определенията и епитетите, с които се опитват да Го охарактеризират: Той е всезнаещ - единствено едно безкрайно съзнание може да има поглед върху безкрайността. Както вече споменах, едно съзнание може да наблюдава и възприема само по-грубите нива и светове и това се отнася за всички, които се осъзнават като отделни индивиди. Единствено Върховния може да наблюдава всичките десет измерения. Той е всезнаещ - в неговата памет се съхранява всичко. Той е всемогъщ - това е един безкраен индивид, неговото съзнание управлява най-мощните (най-фини) енергии, които съществуват. Той е вездесъщ - от неговата материя е изградено всичко съществуващо, неговата енергия поддържа това съществуване.
   Бог е съвършен. Доколко е съвършен ние неговите части не можем да преценим не само защото не можем да го изследваме, а защото няма нищо по-съвършено, с което да го сравним. Самият факт, че да се издигнеш до Неговото ниво трябва да ставаш все по-съвършен и по-съвършен е достатъчно доказателство, че в него не може да се влее нищо несъвършено. Някои философи допускат, че щом Бог се усъвършенства постоянно, то Той все още не е напълно съвършен. Но както вече казах - усъвършенстват се неговите части и всяка негова част, която има каквото и да е микроскопично несъвършенство се осъзнава като нещо отделно от Върховния Абсолют. Едва с пълното изчистване, става сливане на съзнанията, въпреки че като отделна единица бившият индивид (монада) си е вечен А всички тези процеси на материализация и дематериализация, на разделянето на части и отново на тяхното сливане е животът на Върховния - смисълът на неговото съществуване.
   Много хора смятат съществуването на Бог за недоказуемо. Това е тяхното право на избор. А моят избор е: Върховния Абсолют не е механичен сбор от самосъздадени природни закони. Колкото повече опознавам съществуващата действителност, толкова повече съм възхитен от мъдрото и съвършено подреждане на битието. А подредеността изключва случайността. Механичното поддържане на подредеността и единството, с течението на времето неминуемо натрупва грешки и несъвършенства. Без постоянните им корекции светът отдавна би престанал да съществува. Затова Бог е обективно съществуваща реалност.
   От изясняването същността на Бога (същността на битието) зависи осъзнаването на всеки един човек. На тази база се изгражда всяка ценностна система и се осмисля всяко съществуване. Неправилните, илюзорни представи водят до сблъсък с всеобщите закони, с всичките произтичащи от това следствия. За съжаление, в повечето случаи заслепението е толкова пълно, че е невъзможно да се предотврати изпиването до дъно на горчивата чаша.
   За да се приобщи всеки един човек към единоначалието и всеобщата хармония, трябва да преосмисли ценностната си система и на неизменното първо място в нея да постави желанието си да служи на Цялото, на Бог. И това първо място не трябва да зависи от някакви условия - никакви желания или причини от ежедневния живот да не могат да променят тази увереност и целенасоченост. Вероятно много хора се питат: как се служи на Бога? При всички случаи според способностите си: на първо място чрез постоянния си стремеж за самоусъвършенстване и намаляване на противопоставянето между индивидите, като преди всичко се изчистят собствените мисли от агресията и самолюбието. Да служиш на Бога е грижа за хората и природата около теб - и в повечето случаи според ценностната система, това се разбира в материален план. Докато много по-важно е да се помага на хората в духовен план, да се задоволява техният духовен глад и приобщаването им към Всеобщото единство. Не забравяйте, че всичко е взаимосвързано и собственото ви усъвършенстване е невъзможно без усъвършенстването на околните ви хора.
   Най-важното качество необходимо на всеки един човек по пътя на духовното усъвършенстване е смирението. Смисълът на смирението не е в сляпото подчинение и изпълняване на предписаните правила и ритуали. Смирението е преди всичко доверие - доверие в Божествената разумност, доброжелателност и любов. Това не са празни думи, помнете, че не съществува случайно или безсмислено зло. Докато смятате другите за причина на вашите страдания и нещастия сте много далеч от смирението. Смирението е радост от всеки нов урок, независимо, колко труден и болезнен може да бъде той. Съмнявайки се в добронамереността на Бога, вие се предоверявате на себе си и собствените си недостатъци, т.е. смятате се за по-умни и по-знаещи, и че Той греши - вие не!
http://www.yosif.net/articles.php?lng=bg&pg=18

ЩО?

Не е ли по-важна самата информация ?

Удивително!
Вероятно наистина жена; макар и несъмнено ексцентрична;
вероятно наистина мисли, че може да мисли, макар и понятие да си няма що е това мислене;
вероятно ноистина си въобразява, че тук чете някакви лекции;
а може пък..., може пък и наистина да се окаже интересна именно като жена, ако не като философ и мислител?
Във всеки случай - рякдо интересна и любопитна за наблюдение и за изучаване "птица"...
И какво всъщност прави човек, миличка, когато мисли?

:) Има най-различни тълкувания на мисленето. Едни казват : мисля, следователно съществувам ; други - мисля, следователно се съпротивлявам. Лично за мен е комбинация от двете. И други са ме наричали ексцентрична, понеже не се вписвам в наложените модели на поведение, но и как да се впиша, когато преобладава деструктивното в тях?
Това с лекциите е идейно :)))), но не ми е такава целта, само споделям виждания, които ми допадат