Постоянно може да се чуе или прочете, че мозъкът правел това и онова, че от него зависело всичко в човешкия живот и т.н. В действителност, функциите на мозъка са силно преувеличени. Но така се получава, когато се отрича съществуването на другите човешки тела, освен материалното, и се налага с техните функции да бъдат набедени материални органи. По същата причина съществува илюзията, че всяка информация трябва да се заучава от книги и учебници и не може да се получи от никъде другаде. Затова ще се опитам да обясня принципите и действието на паметта, която няма нищо общо с човешкият мозък.
Записите в паметта стават по принципите на холограмата в аурата на човека, т.е. в неговите енергийни тела. Получават се нещо като снимки – растерни фотографии. Преди години снимките във вестниците бяха такива, по-тъмните места на изображението се формират от много черни точки една до друга, а по-светлите места черните точки са по-нарядко или въобще ги няма. Така се записва и информацията в човешката памет, като ролята на черните точки изпълняват много малки частици, които са по-нагъсто или по-нарядко и така се получава изображение. Но тези частици не са в една плоскост, а са навсякъде в пространството и достатъчно е промяна само с част от градуса на гледната точка, и вече се вижда или може да се запише ново изображение. Така в малък обем може да се побере огромно количество информация.
Очевидно е, че за да изпълняват функциите на памет, частиците трябва да бъдат неутрални. Ако са положителни или отрицателни, те ще взаимодействат помежду си и записът ще бъде много краткотраен. Именно поради тяхната неутралност, съвременната физика не е намерила начин да ги изследва, а само допуска теоретично тяхното съществуване. В зависимост от конкретния случай, им е дала най-различни имена: фотони, гравитони, основни тухлички на материята и т.н. Трябва да подчертая, че тези частици се намират навсякъде, дори и в твърдите тела – както знаете, между ядрото на атома и електроните има разстояние, което за тези частици, поради техния размер, е огромно. Така че, на практика, човешката памет и аурата, не се намира само около материалното тяло, а и навсякъде вътре в него. Такива неутрални частици има във всеки паралелен свят и са ни познати под названието акаша – в тях оставят своят отпечатък всички енергийни процеси във всеки един свят, включително мислите и чувствата. Записите останали в някой предмет ползван от някого, могат да се прочетат след хиляди години и да разкажат за преживяванията на своя собственик.
Въпреки че записите са много трайни, не може да се каже, че са вечни, защото за всеки запис не се добавят нови частици, а се разместват и част от тези, които вече носят някаква информация. Така с всеки нов запис, старите записи не се изтриват, а само губят по малка част от своя енергиен потенциал или по-точно е да се каже, че с времето записите избледняват и за да се прочетат записи от преди хиляди години, трябва да се погледнат от много по-фин свят. В действителност, нашето материално съзнание не може да чете записите в материалният свят. Материалните частици не могат по никакъв начин да взаимодействат с тези записи, защото са прекалено груби. За да се прочетат записите в материалната акаша и в материалната човешка памет трябва да се използват енергиите на по-фините ни тела: астрално, ментално, душа, дух, и т.н. – само тези по-фини енергии могат да прочетат записите без да ги разрушат, но ние не съзнаваме, че използваме всичките си тела. Нашето съзнание е превърнато във филтър с помощта на внушенията, които са ни правени от най-ранно детство. За реалност ни е внушено да приемаме недействителното, а действителното просто не го забелязваме, защото са ни казали, че е нереално, че си го въобразяваме. По този начин сме загубили достъпа до огромно количество информация, но вече е време да премахнем тъмната преграда около съзнанието си. Именно за това е много важно понятието „разширено съзнание”, което означава да се избавим от повечето внушения на обществото. Затова трябва да престанем да абсолютизираме истините, които ни пречат да разширим съзнанието си.
Дайте си сметка какво става с годините – докато е малко дете, човек не е сигурен в нищо, съзнанието му е отворено максимално и свободно възприема всички впечатления. Тогава осъзнаването на процесите в по-фините тела е много по-лесно и паметта е безгрешна. Колкото повече израстваме, толкова по-сигурни ставаме, съзнанието ни започва да борави с надеждни, приети от всички истини и ние все по-трудно допускаме, че тези истини не са абсолютни, а относителни. Съзнанието ни се затваря все повече. Паметта започва да ни прави малки номера. Когато вече сме възрастни, установени хора, вече е невъзможно да ни убедят в нещо, в което сме сигурни, че не е така. Ставаме все по-консервативни и паметта ни все по-често ни изневерява. Това е механизма, който създава филтрите на съзнанието ни, и който ни изолира от информацията, която е съхранена в различните нива акаша.
Не трябва никога да забравяме, че сме енергийни същества, и че материалното ни тяло е само котва, която ни държи в материалния свят. Затова наши основни параметри са амплитудите и честотите. По тази причина и четенето на записите в паметта е в пряка зависимост от честотите и амплитудите, с които борави съзнанието. Казано в прав текст, колкото е по-подтиснат един човек, колкото повече страхове има, толкова повече съзнанието му е в материалния свят и толкова по-трудно е боравенето с паметта му. Обратно, колкото по-високи са честотите на съзнанието му, колкото е по-вдъхновен, щастлив, целеустремен, толкова е по-лесно осъзнаването на процесите в по-фините тела, следователно, и паметта е безотказна. Мисля, че от тези няколко изречения, трябва да ви е станало ясно, на какво се дължи старческото оглупяване и защо някои хора, дори и на сто години, запомнят бързо и лесно, като децата.
Другият метод, който подобрява осъзнаването на процесите протичащи в фините тела е релаксацията. Успокояването на процесите протичащи в материалното тяло намалява „шума” на материалното, който достига до съзнанието и дава възможност да доловим „по-слабите” сигнали от фините тела. Това подобрява многократно четенето на отслабналите записи в паметта и при разширено съзнание дава достъп до записите в акаша. Това е метода известен от памтивека като медитация. Достъпа на съзнанието до процесите в по-фините тела разширява изключително много възможностите на човека и то не само като четене на записи, а и в някаква степен дава достъп до всички тези способности, които наричаме свръхестествени – телепатия, психометрия, ясновидство и т.н.
Очевидно е, че не можем постоянно в ежедневието си да използваме релаксацията, а само когато има подходящи условия за това. Но без проблеми можем да поддържаме високи честоти на съзнанието, като прогонваме всяка подтискаща мисъл и постоянно мотивираме усещането си за щастие. Това създава условия за установяване на контакт с душата и с други висши индивиди. Ако все пак не успяваме, да не се чудим много защо имаме проблеми с припомнянето. Низките честоти ни правят уязвими на натиска на кафявия газ – гигантската мисъл-форма изработена от масовото съзнание. Това увеличава въздействието на хаоса и излизането от това състояние е много трудно. Зациклянето на низки честоти на съзнанието се подпомага от филми на ужасите, новини за насилие и тероризъм, от въздействието на хард и метъл музиката. Обратно, по-честото пребиваване сред природата, естетическите наслади и неагресивната музика повдигат честотите на съзнанието.
Много важно значение е силата (амплитудата) на импулсите, които записват съответния запис. Както съм споменавал многократно, съзнанието е енергиен диспечер и ако то не е концентрирано максимално върху това, което искаме да запомним, записа може да се получи доста слаб. Както знаем от собствен опит, слабите записи могат да се засилят с многократно повторение на това, което искаме да запомним. Получава се натрупване на енергията, което води до много по-ясен и отчетлив запис. Друг начин за подобряване на записите е да повишим по някакъв начин концентрацията на вниманието, като за целта обвържем процеса на запомняне с някакви емоции или логически асоциации. Всичките тези методи са важни и ефективни не само при запомнянето, а и при всяко преобразуване на енергийните тела. По този начин могат да се чистят отрицателни натрупвания в аурата или да се засилват защитните й свойства.
Особено важен за човешкото съществуване е процеса на припомняне на знания и умения, които не са придобити в настоящия съзнателен живот. Тези знания се осъзнават като подсъзнание. Когато човек се сблъска с въпрос, който не му е известен до момента, е много трудно да го приеме като верен и възможен, ако подсъзнанието не подсказва, че това е вярно. Обратното, ако в подсъзнанието му има информацията, колкото и абсурдно да е за другите, той я приема, дори ако има известни логически противоречия. По тази причина всички изявени таланти проличават от най-ранна детска възраст, защото носят в себе си знания и умения натрупани в предишни животи. Така един виртуозен музикант е трупал уменията си не само в този, а и в няколко предишни живота. Това се отнася за всеки вид човешка дейност – натрупаното от преди облекчава многократно усвояването и прилагането днес.

http://www.yosif.net/articles.php?lng=bg&pg=772