Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.01.2012 10:23 - Най-тъмна и студена е нощта преди изгрев слънце
Автор: galatceq Категория: Хоби   
Прочетен: 15259 Коментари: 17 Гласове:
61


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image

      Веднъж един човек решил да вземе съдбата си в ръце и да поеме по своя Път. Тръгнал по изгрев, бодър и весел, щастлив затова, че е взел правилното решение, щастлив затова, че може да избира. Бил млад и енергичен, уверен в себе си, вече не се страхувал от сенките на нощта бил сигурен, че вече нищо не може да го уплаши и да го отклони от Пътя, защото той следвал Съдбата си... Денят напреднал слънцето се изкачило високо, а човекът продължавал да върви. Крачката му вече не била така енергична, но затова пък вече вървял уверено с умерено добре преценено темпо, пестейки силите си, за да може до вечерта да стигне там, за където е тръгнал, така мислел той, че още преди нощта да е дошла и ще е изминал Пътя...
      Дошла вечерта, отишъл си и залезът, човекът продължавал да върви по не свършващия Път. Изгрели луната и звездите, призрачни сенки, породени от луната светлина, запълзели по Пътя, но Пътникът пазел в сърцето си спомена за яркото, красиво и сияйно слънце и не позволявал на сенките да го отклонят или уплашат. Мислел си и се надявал, че е почти стигнал, вече не виждал Пътя на повече от няколко крачки пред себе си и не знаел дали той свършва скоро... Внимавал в стъпките си, за да не би да се отклони в тъмното и да Се Загуби...
      Нощта напредвала, също както и човека, сякаш те напредвали успоредно един с друг и се състезавали, ала Пътя все продължавал нататък и отвъд, нощта ставала все по-тъмна и по-тъмна, а призрачните сенки все по-големи, по-черни и по-страшни... Застудяло много, нямало го топлото и жарко слънце на небето, а крачките на Пътника вече изобщо не били бодри, нито енергични нито уверени, а несигурни и плахи... Било му студени не бил предвидил, че ще върви и през нощта бил облечен леко. Споменът за яркото слънце в сърцето му постепенно бил изместен от безстрастната студена луна и от страшните сенки, на който нейната светлина давала живот...
      Пътникът се отчаял, вече часове вървял през нощта, а тя ставала само по тъмна и по-студена, Пътят нямал край, а той вече бил капнал от умора, нямал сили да продължи. Сенките го плашели всичко го плашело, единствено звездната светлина му вдъхвала някаква слаба надежда, но звездите били тъй далечни и светели тъй слабо, че и тази последна надежда изчезвала веднага след като се появяла. Пътникът вече бил отчаян, глупавите планове, който си бил направил преди да тръгне по Пътя се оказали напълно погрешни, денят отдавна си бил отишъл, а той не бил стигнал никъде. Нощта явно никога нямало да свърши, а той вече не можел да продължи напред, защото мракът бил тъй гъст, че Пътят не се виждал и на крачка пред него...
Вече не знаел накъде да върви, бил премръзнал, изтощен и отчаян. Нямало изход, неговата Съдба го бе захвърлила тук в черната вечна нощ и го бе изоставила завинаги... Човекът заплакал, заплакал с горчиви сълзи, заплакал за изгубените си мечти, за провалените си надежди и за Черната си Съдба... Плакал дълго, докато вече не му останали сълзи, там седнал на Пътя, тогава в една паднала сълза той съзрял слаба светлинка...
       Вдигнал изненадан глава и погледнал хоризонта пред себе си. Никога преди това не бил виждал нещо по-красиво, нещо по величествено, нещо по-ярко и по-прекрасно, по-приказно! Много пъти бе гледал изгрева, но никога не го бе виждал така сияен, сякаш сега се раждаше и го виждаше за първи път, с чисти измити от сълзите очи...
       Това бил неговият Изгрев, светлината му разпръсквала мрака в Зората на настъпващия Ден! Човекът отново съзрял пътя си, той не бил свършил, а се простирал много надалеч... дори отвъд хоризонта... просто през нощта не бил могъл да го види поради липсата на достатъчно светлина. Станал и тръгнал, отново бодър, отново жизнен, стоплен и подмладен от лъчите на Изгрева, а в сърцето му греела и пламтяла една велика истина, едно прозрение, с което Пътя го дарил “Най-тъмна и студена е нощта преди изгрев слънце.”. Вече знаел, че ще върви много дни и много нощи, но също, и че на Пътя го чакат много красиви неща, много истини и много прозрения, вече знаел, че на Пътя го чакал самия Живот...

       Разказах ви тази притча за отчаянието, защото тя отразява много от живота ви... Правите планове и тръгвате с надежда и енергичност да покорявате хоризонта. Тръгвате през деня, а забравяте, че ще има и нощ, забравяте, че ще има много трудности, които не сте предвидили. Тръгвате изпълнени с планове и надежди за това, което ще откриете отвъд хоризонта... пълни с илюзии, пълни илюзии... Когато нощта дойде вие спирате и се отчайвате, надеждите ви, илюзиите ви пропадат, а хоризонта вече изобщо не се вижда... Както човека тръгнал по Пътя вие започвате да плачете и да се оплаквате, да проклинате черната си съдба. Най-тъмна и студена е нощта преди изгрев слънце Сълзите пречистват очите ви и тогава настъпва зората на новия ден, за да замени мрака, тя е символ на преоткрития Път, всяка ситуация има своя изход, всяко затруднено положение е като черната нощ за вас, вие изпадате в отчаяние и така скъсвате всички връзки с всички илюзии, които сте си създали и сте кръстили “бъдеще’, едва тогава настъпва Зората... Едва тогава съзирате изхода от затрудненото положение, уж безизходно... Най-тъмна и студена е нощта преди изгрев слънце...

Откъс от книгата на Некрос "Филисофия на живота" 



Гласувай:
62
1



1. virgo - Привет, galatceq
29.01.2012 10:58
За да видиш истинската светлина, трябва да си приел и опознал тъмнината. Едва тогава ще знаеш, че всъщност тъмнината не е отсъствие на светлина - тя е светлина с друг интензитет. Благодаря за напомнянето. Ще се сещам за това винаги, когато светлината при мен отслабне <3<3<3
цитирай
2. galatceq - За да видиш истинската светлина, ...
29.01.2012 11:06
virgo написа:
За да видиш истинската светлина, трябва да си приел и опознал тъмнината. Едва тогава ще знаеш, че всъщност тъмнината не е отсъствие на светлина - тя е светлина с друг интензитет. Благодаря за напомнянето. Ще се сещам за това винаги, когато светлината при мен отслабне <3<3<3


Мерси , virgo !!! Нощ и ден , късо и дълго , черно и бяло - ръка за ръка вървят те по пътя ... И заедно търсят пътя да пробият отвъд него ... Хубав ден <3 :)
цитирай
3. gkoparanska - Здравей , Галацея
29.01.2012 11:12
Най-големият стрес в този свят е постоянното бързане за никъде и страха да не закъснеем за това никъде &#9829; Кога за последно сте съзерцавали изгрева ? Кога за последно сте били потопени в магията на залеза? Скоро броили ли сте звездите по нощното небе? Истината е, че повечето са станали придатъци на системата :) Идва време проникновено....Готови ли сте ?
цитирай
4. galatceq - Най-големият стрес в този свят е ...
29.01.2012 11:16
gkoparanska написа:
Най-големият стрес в този свят е постоянното бързане за никъде и страха да не закъснеем за това никъде &#9829; Кога за последно сте съзерцавали изгрева ? Кога за последно сте били потопени в магията на залеза? Скоро броили ли сте звездите по нощното небе? Истината е, че повечето са станали придатъци на системата :) Идва време проникновено....Готови ли сте ?

Здравей , Gkoparanska , твоето изказване ме разтърси признавам си !
Никой човек не би искал да замени изконни човешки ценности с тези наложени “избори” на системата. По мои впечатления хората, които под различни форми сътрудничат на тази система или не възприемат реално разрушителната й дейност, за което се грижи самата тя с цялата си пропаганда, или са поставени пред свършен факт и не им остава нищо друго, освен да търсят спасение поединично.
цитирай
5. henzelski - Не е вярно!
29.01.2012 15:37
Преди изгрев слънце, нощта е най-рехава. А е най-тъмна между един и два след полунощ. Най-потайна и зловеща пък е в "Четири след полунощ", според Стивън Кинг и мен... :)
цитирай
6. galatceq - Преди изгрев слънце, нощта е най...
29.01.2012 16:16
henzelski написа:
Преди изгрев слънце, нощта е най-рехава. А е най-тъмна между един и два след полунощ. Най-потайна и зловеща пък е в "Четири след полунощ", според Стивън Кинг и мен... :)


Meрси , henzelski :)
Нощта е най-тъмна на разсъмване за съзнанието на самия главен герой в притчата :) Той е обезсилен след всичките трудности по пътя си . Но Изгревът ( отново в съзнанието ) му дава така търсеното просветление .
цитирай
7. esen - В този ред на мисли...
29.01.2012 16:32
залезът и изгревът, красотата, деня и нощта, невъзможността да поспрем препускането по пътя си са изпитания, заради които сме дошли на този свят. Дано наученото, опитът, който трупаме са полезни някога, някъде, в някое измерение.

Интересни теми и страхотно поднесени! Поздрави!
цитирай
8. galatceq - залезът и изгревът, красотата, ...
29.01.2012 17:17
esen написа:
залезът и изгревът, красотата, деня и нощта, невъзможността да поспрем препускането по пътя си са изпитания, заради които сме дошли на този свят. Дано наученото, опитът, който трупаме са полезни някога, някъде, в някое измерение.

Интересни теми и страхотно поднесени! Поздрави!


Mерси , дълбоко вярвам , че ще са полезни , esen :) Поздрави с усмивка в този зимен ден :)
цитирай
9. graucho - "Най-тъмна и студена е нощта преди изгрев слънце "
29.01.2012 17:24
Този момент се нарича "Часът на бика" имаше такъв роман на Иван Ефремов-фантастичен роман в буквалния и в преносния смисъл. Според притчите ,злите сили в този момент са най-яростни, защото знаят, че малко остава до изгрева и трябва да изчезват;)
цитирай
10. galatceq - Този момент се нарича "Часът ...
29.01.2012 17:29
graucho написа:
Този момент се нарича "Часът на бика" имаше такъв роман на Иван Ефремов-фантастичен роман в буквалния и в преносния смисъл. Според притчите ,злите сили в този момент са най-яростни, защото знаят, че малко остава до изгрева и трябва да изчезват;)

Мерси , сравнението ми хареса :))) Символично предадена истина :)
цитирай
11. patilan4o - Другата гледна точка
29.01.2012 17:47
Прекрасно написано! Има испанска поговорка: "La luz se viene justo cuando est&#225; el m&#225;s oscuro." - Светлината идва точно когато е най-тъмно. Тя по същия начин изразява надеждата която трябва да носим със себе си в най-тежките моменти на живота си!
цитирай
12. galatceq - Прекрасно написано! Има испанска ...
29.01.2012 18:00
patilan4o написа:
Прекрасно написано! Има испанска поговорка: "La luz se viene justo cuando est&#225; el m&#225;s oscuro." - Светлината идва точно когато е най-тъмно. Тя по същия начин изразява надеждата която трябва да носим със себе си в най-тежките моменти на живота си!

Mерси , patilan4o :) Надежда за всеки нека да има :)
цитирай
13. ivesa - Вярно е,че преди изгрева на слънцето нощта е...
29.01.2012 20:06
и най-тъмна,и най-студена.Моментите на отчаяние и чувството за безпомощност са трудно преодолими.Начинът,по който ги преодоляваме,много зависи от житейския ни опит и вярата в собствените ни сили.Поздравления за хубавия постинг!:)
цитирай
14. yotovava - Усмивки и вяра -
29.01.2012 21:04
тогава очите ни се отварят
и виждат пътя.

Валя
цитирай
15. galatceq - Мeрси, ivesa и yotovava :) И да не ...
29.01.2012 21:09
Мeрси , ivesa и yotovava :) И да не забравяме , че “Адът това са другите за мен”, човек сам създава своя Ад и превръща цялото си обкръжение в дяволи-надзиратели, който да го държат в него.
цитирай
16. makont - Важното е, че винаги идва Светлината!
30.01.2012 16:06
Колкото и да ни е тъмно и студено. И ето ние сме пречистени, заредени с енергия, започва новият ден, тръгваме по новия път и все така. Като спирала. Поздрав за хубавата притча, дълбоко замисляща е. Усмивки от мен и спорна седмица!
цитирай
17. galatceq - Колкото и да ни е тъмно и студено. И ...
31.01.2012 14:25
makont написа:
Колкото и да ни е тъмно и студено. И ето ние сме пречистени, заредени с енергия, започва новият ден, тръгваме по новия път и все така. Като спирала. Поздрав за хубавата притча, дълбоко замисляща е. Усмивки от мен и спорна седмица!

Мeрси , обичам да си споделям такива направили ми впечатление притчи , там се крие много мъдрост . Поздрави за хубав ден :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: galatceq
Категория: Хоби
Прочетен: 1630845
Постинги: 507
Коментари: 2666
Гласове: 9045
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031