Блогът на galatceq :: За състоянието на планетата и какво можем да направим !

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

21.02.2010 13:40 - За състоянието на планетата и какво можем да направим !

Автор: galatceq Категория: Хоби

Прочетен: 832 Коментари: 0 Гласове:

Пътят към свободата

е да спрем да се страхуваме какво ще си помислят другите за нас и просто да го направим

, да го направим, да го направим!!! Ако ме питате: “Как да преодолея страха от това какво си мислят другите за мен?”, аз предлагам да оставите страха да бъде спусъкът при преодоляването му. Ако сте в ситуация, когато се чудите: “Ех, как желая да кажа това, но какво ще си помислят?”, просто го кажете! Кажете го! Ако хората около вас не уважават правото ви да бъдете себе си, тогава за какво се притеснявате за какви ви имат? Ако сте в ситуация, когато си мислите: “Желая да направя това. Ето това искам, но какво ще си помислят те?”, просто го направете! Направете го! Направете го! И когато започнете да прилагате този метод, някои много интересни неща започват да се случват. Първо, следвате интуицията, сърцето си, връзката с Космоса и я оставяте да ви напътства. И след известно време, говоря и от личен опит, въпреки че разумът ви крещи: “O Боже, какво правиш!?”, накрая осъзнавате, че когато следвате интуицията си и въпреки че тя може да ви подложи на предизвикателства в началото и вие да си мислите: “О Боже, какво направих!?”, накрая разбирате, че всичко е било точно каквото е необходимо, за да доведе до положителен изход. И след известно време на следване на интуицията умът ви започва да схваща, че всеки път, когато следвате интуицията си, въпреки че е едно предизвикателство, накрая всичко се нарежда перфектно. И тогава разумът и сърцето се синхронизират. И това, което мислите и чувствате, става едно и също нещо. И това става, когато започнем да се свързваме с нашата същност и с истинската природа на нашата сила да изявим собствената си съдба.
Капанът на име
“Цел”
Цел
, целеполагане – днес това са модерни понятия. И много от нас се учат правилно да поставят целите, плашат себе си и другите с думи като “безцелно изживени” години, часове, минути. Постоянно разговарят за стратегия, т.е. верига от цели, водеща до “Главната” или “Водещата” цел. Да живееш без цел се приема, че е в разрез с “добрия тон” не само от мениджърите (хората от междинното, средното звено), но и от такива издигнати по-горе в йерархията – хора като предприемачите.
А аз искам да ви покажа какъв капан представлява самото понятие
“цел”, и как то ви пречи да получите това, което всъщност искате.
И държа да ме разберете правилно
: става дума не за истински или лъжливи цели, не за собствени или натрапени цели. Този капан си го залагаме ние самите!
С какво започва цялата манипулация
? Започва с ТВЪРДЕНИЕТО, че ТРЯБВА да се поставят цели, трябва да разбираш накъде си тръгнал, иначе никъде няма да стигнеш. Логично ли е? Абсолютно... Именно тази логика обаче щраква капана. Нататък, според логиката, следва добрият въпрос: “И откъде да вземем целите, които да следваме?”
Въпросът си е добър
, но обикновено получава грешен отговор.
Грешен отговор
: Разбери какво искаш да постигнеш в живота? Какво искаш да имаш, какъв искаш да станеш и т.н. Разбери всичко това и нарисувай бъдещия СИ образ, а след това върви към него, създавай го. Ще се запитате: Има ли нещо лошо в това? Всичко е логично, точно и прекрасно. Според логиката – така е.
И защо тогава
, ще кажете вие, това е грешният отговор? Има ли нещо друго освен логиката? ИМА.
Работата е там
, че през целият си “съзнателен” живот почти никога не сте ИСКАЛИ. Все е трябвало. Например: Бизнесът е по-добър избор от това да си наемен работник. Така ли е? Така е – имаш повече свобода, повече пари, възможности за лична реализация. Значи ТРЯБВА да напусна работа и да започна Собствен бизнес.
Да живееш сред природата е по
-добре отколкото в големия град, нали така? Очевидно е така. Значи ТРЯБВА да се преместя в провинцията. В нито едно от тези “ТРЯБВА” не присъства моето желание, моето ИСКАМ. Именно това ТРЯБВА е целта.
И какво става нататък

резултат не постигате
? Това ТРЯБВА обаче, отбележете, че то е много правилно, “хубаво” ТРЯБВА, се реализира с много мъки, напрежение, тъпчене на едно място, “мързел” и т.н. За някои това може и да е леко, даже приятно, но аз само с огромни усилия правя това, което... не искам. В резултат се заставяте по всевъзможни начини да следвате целта, пришпорвате се, насилвате се сами, но освен тежки депресии друг . Защо е така? Ами защото в действията ви ще липсва “ИСКАМ”, ще липсва желанието ви. Нали само ИСКАМ ни води към това, което реално ни трябва?
Отбележете
: ИСКАМ е идеалният мотиватор. ИСКАМ – значи ДЕЙСТВАМ. Между ИСКАМ и действието няма никакъв промеждутък от време за... размисъл. Ето ви и пример: много силно Искате да пишете - ще направите всичко, за да започнете на секундата да пишете. Даже ако сте в непознат град или примерно в тоалетната. Гарантирам ви, че така е с всеки. Защото има желание и то истинско, което те напира отвътре, право през сърдечната чакра.
В какво се състои разликата между ИСКАМ и ТРЯБВА
? Не се учудвайте, че се налага да поясним това. По-горе вече обяснявах, че ТРЯБВА е това, което вие НЕ ИСКАТЕ да правите (не ви се иска, ама хич), но което за съжаление на всяка цена трябва да направите. Т.е. с главата си – с Разума си вие разбирате, че трябва да направите това, а цялото ви същество се съпротивлява. С други думи, налице е съпротива... отвътре. Или казано съвсем простичко: ТРЯБВА е от Ума, а ИСКАМ – от сърцето. Разбирате ли разликата? Умът разбира, а сърцето – чувства. Манипулацията, имплантирана от Матрицата чрез лявото полукълбо.
Сега да поговорим за ума и сърцето
. Много е изписано по тази тема и съществуват различни гледни точки, различни разбирания, различни постановки на въпроса. Но едно е да го четеш и оттам да разбереш, а съвсем друго е го изпиташ на гърба си, да го провериш на практика. Първото разбиране е разбиране с ума, което в 98% по правило е илюзия, а второто е разбиране с цялата ти същност, със сърцето, с чувствата – истинското. И е по-правилно второто да не се нарича разбиране, а чувстване. Ние си поставяме целите с Ума. А той не за това е предназначен. Образът на бъдещето – това е ЖЕЛАНИЕТО да живееш според конкретен образ или по определен начин. Например: да живееш сред природата заедно с любимия човек, работейки това, което обичаш да правиш. Ние ЧУВСТВАМЕ желанието, то идва от сърцето и в никакъв случай не идва от мозъка. Умът ИМА задача... да ИЗМИСЛИ КАК Желанието да се реализира. Аз ИСКАМ да отида да живея в провинцията, сред природата и моят ум може да измисли вариантите, ПО КОИТО да го направя.
Разбира се
, умът ми може да измисли и НАКЪДЕ да вървя, но винаги се получава нещо неприятно: не му достигат факти, за да направи ЛОГИЧЕСКАТА верига. А ЧУВСТВАТА... те винаги знаят предварително и ни водят натам, накъдето ще ни е добре, и то по начин, който ни харесва. Естествено, ако им се доверяваме.
Ще повторя още веднъж
: не ни е нужен ум, за да определим посоката, в която да вървим. Умът ни е непригоден да определи НАКЪДЕ да вървим. За това са предназначени чувствата ни. Ако се доверявам на чувствата си, никакви цели не ми трябват. Ако чувствате какво ИСКАТЕ, то просто изпълнявате това свое желание и минавате изобщо без цел. Точно така е и когато осъзнавате КАКВО ИСКАТЕ, какъв е ЖЕЛАНИЯТ ОТ ВАС РЕЗУЛТАТ – можете да ПОЧУВСТВАТЕ какво да НАПРАВИТЕ, за да получите този резултат. И вашият ум ще ви “изрови” вариантите, по които да направите така, че да достигнете до желания резултат, а чувствата ще изберат най-добрия от тях, т.е. този, който е най-прост, ефективен и при който няма да се напрягате, а точно обратното – ще се наслаждавате!

http://yosif.net/file/zemq.pdf