Служенето е най-високото (академично) постижение. В много от земните си животи вие се стремите да бъдете господари, началници, всякакъв вид водачи - изкушени сте от желанието да командвате, да сте на върха на някаква йерархия и да ви служат. Това е естествен етап, през който преминават повечето монади. Без да са изпитали удовлетворението от това, че другите им служат, те не могат да стигнат до идеята, че да служиш е по-голямо постижение. Говорим за доброволното служене - когато дадената монада е достигнала до вътрешна потребност да служи на другите.
    Когато служите на другите, вие служите на Бог, защото другите са част от Бога.
    Колкото по-силно е желанието ви на вас да ви служат, толкова по-далеч сте от Бога и сте отделени от Цялото. Колкото по-силно става желанието ви да служите, толкова по-близо сте до Бога и се обединявате с Цялото.
    Към това да им служат обикновено се стремят хора с ниска еволюция. Те се блазнят от властта и изпитват силно желание да подчиняват другите. За тях е унижение дори да подадат чаша вода на болен човек. В следващите си животи (а може би и в настоящия) те ще са поставени в обстоятелства, които са смятали за унизителни.
    Когато служиш осъзнато на другите, никога не съществуват унизителни ситуации.
    Унижението е човешко понятие. Можете да бъдете унизени, ако вие самите решите, че сте унизени. Истински унизените са тези, които смятат, че са унизили другите. Те не разбират, че се опитват да унизят самия Бог, което не е възможно.
    Щом човек достигне до идеята за служенето и постепенно започне да я прилага в живота си, в него се настаняват спокойствието, мирът, удовлетвореността, смирението. Такъв човек се чувства благословен постоянно и болните амбиции го напускат завинаги.
    Необходимостта да бъдеш полезен на другите е наистина благословия. Чувството, че си длъжен да направиш нещо за близките си или за приятелите си, още не е истинското служене, защото присъства разбирането, че така трябва, налага се, прието е; прокрадва се подмолен елемент на насилие над личността, която трябва да положи усилия за другите.
    Истинското служене не носи чувството, че си се пожертвал, че си се лишил от нещо заради другиго - то става начин на живот и не търси никаква отплата или признание, още по-малко задълженост.
    Формите на служенето са безбройни - от най-обикновеното ,,как си" до спасяването на живот. В служенето основно присъства Любовта - от майчината Любов до Любовта към всички и към цялостното Мироздание. Тя блика като непресъхващ извор, който утолява жаждата и дава хлад в зноя.
    Всеки в земния си живот преминава през зноя на изпитанията и има нужда от извор, за да добие сили и да продължи пътя си.
    Човекът, който съзнателно служи, без да афишира това, може да бъде оприличен на фар, изпращащ светлина за пътуващите кораби. Фарът не иска отплата от тези, на които е изпратил светлина в необходимия момент.
    Когато стигнеш до момента да изпитваш необходимост да служиш на другите (независимо как - дали им прислужваш или се бориш за добра кауза), твоите нужди сякаш се смаляват или изчезват по магически начин. Това, което ти е необходимо, се появява в живота ти без особени усилия от твоя страна. Когато безкористно даваш, автоматично Вселената ти отвръща по същия начин, но нейните възможности са безкрайни.
    Употребихме думата ,,даваш", като имахме предвид всички аспекти на това понятие. Даването не се изчерпва само с материалните неща (храна, дрехи, вещи, пари) - то може да се изрази в съчувствие, в съдействие, в изслушване, в помощ при болест, в свършване на определена работа, да се помолиш за някого, да благословиш.
    Излъчването на силна светла енергия чрез мисъл и думи е също висока форма на служене.
    Да умиеш краката на учениците си - ето светлият пример на Иисус Христос. И не за да подскажеш, че си нужен някому, а защото този някой в момента е имал нужда от нещо.
    Живот, в който безвъзмездно служиш, е най-високото стъпало във вселенската академия. Божествените пътища са отворени за теб, имаш безплатен билет за по-високите измерения, но ти, Служителят, обикновено се връщаш по собствен избор на Земята и продължаваш да й служиш; продължаваш да се бориш с всички сили за нейното спасение и за спасението на земното човечество, забравил окончателно за собствените си нужди и амбиции, без дори да се сещаш, че си възвърнал докрай своята Божественост.
http://www.yosif.net/bg/duh/index58.htm