Целулитът е полиетиопатогенетично заболяване, което се среща изключително често при женския пол след пубертета. Това дава основание на някои автори да го наричат „вторичен полов белег”. Сложната му патогенеза го прави изключително трудно податлив на лечение. Причини за това са и както особености в конструкцията на женското тяло, така и в строежа на адипоцитите. Именно тези генетично заложени дадености са причина и за честите му рецидиви след успешно лечение. Говори се, че след злокачествените заболявания целулитът и затлъстяването са най-често рецидивиращите заболявания. Въпреки огромните средства, които се отделят в индустриалния свят за неговото задълбочено проучване и лечение, до този момент резултатите не са много оптимистични. Целулитът си остава „най-големият проблем на белите жени в края на 20-ия и началото на 21-ия век”.

Козметичният дефект, т.нар. „портокалова кора”, е само външният вид на проблема. Дълбочинните хиподермални и подкожни структурни изменения се оказват много сериозен медицински проблем. Увеличената липогенеза или смутена липолиза, влошената микроциркулация или задръжката на течности и отпадни продукти, ензимната деградация и разрастващата съединителна тъкан, както и още редица други тъканни промени, могат да инициират образуване на целулитни възли (целулитогенеза). Всички тези фактори могат да включат свободно-радикалните процеси и прекисното окисление на липидите, последвани от деградация на хиалуроновата киселина и колагена, увреждане на клетъчните мембрани и нарушаване на пропускливостта им с последваща деградация на структурните елементи на клетките – лизозоми, митохондрии и др. Нарежда се един сложен порочен кръг, в който факторите взаимно се потенцират на принципа на положителната обратна връзка.

Лечението изисква познаване на етиологията, патогенезата, клиниката и индивидуалните особености, за да се постигне възможно най – сполучливо прекъсване на „порочния кръг”. Колкото по – рано се приемат профилактични и терапевтични мерки, толкова по – големи са шансовете за възстановяване на порядъка в хиподермата и цялото тяло.

Антицелулитен масаж

Поглаждането е най-употребявания похват от класическия масаж. При него ръката поглажда (трие) по кожата на масажираният целулитен участък. Разтриването въздейства по-дълбоко. Именно то влияе на хиподермалните тъкани и ги подготвя за размачкването. Спазва се движението на венозния и лимфния ток. Размачкването въздейства още по-дълбоко – на подкожните тъкани и мускулите. То не се съобразява с венозния и лимфния ток, а с посоката на мускулните влакна. Масираният мускул може да се повдигне и да се размачка леко с пръстите или да се притисне върху костта отдолу (омесване). Не търпят силни въздействия вътрешните повърхности на бедрата и слабинните гънки. След размачкването се прилага отново поглаждане. При целулита се препоръчва поглаждането и в началото и в края да следва посоката на съединително-тъканните влакна.

Ударните похвати изискват сръчност. Правят се с леки удари на пръстите, а при по-голяма опитност – и с движения в китките.

Вибрациите въздействат успокояващо на нервите и мускулите. Правят се с ръце с ритмични движения (сътресения) на тъканите, които се разпространяват в дълбочина и по телесната повърхност. Вибрационният масаж може да се прави с уреди-вибратори. Различните фирми предлагат много варианти на уреди за масаж.

Самомасаж

Всяка жена може да усвои елементите на масажа и с негова помощ да си въздейства профилактично и лечебно срещу целулита. Самомасажът тонизира нервната система и психиката, разширява кръвоносните съдове, подобрява лимфообращението и оттичането на застойните продукти. Следователно неговото действие е също, както при масажа от специалист, стига да се извърши правилно.

Етиология на целулита при жените

Причините за образуване на целулит при жените са много и не всички са изяснени докрай. Сред тях са:

• наследствена предразположеност
• застойни явления
• хормонални особености
• неправилно хранене
• вариации в теглото
• запек
• обездвижване
• хронично изстудяване на тялото
• стрес
• климакс и др.

Видове целулит

През 1995г. на основание наблюденията върху 500 жени с целулит е направена класификация, в която целулитът е охарактеризиран по два признака - тяжест и консистенция. Този вид категоризиране на заболяването се оказа удачно за практиката и получи популярност сред медиците и кинезитерапевтите, които работят с него.

Според тежестта

Според тежестта си целулитът се дели на степени, като основните са четири:

• Първа степен – „начална”. Среща се предимно в ранна възраст или в самото начало на образуването си в даден участък на тялото. Соматоскопски се забелязва трудно – едва видими неравности по кожата. Мануално при набиране с ръце се получава ситна грапавост „портокалова кора”, като след отпускане на кожата изчезва. Термодедекцията показва леки нюанси – знак за начално смущение в микроциркулацията.
   
• Втора степен – „едемна” (оточна). Среща се много често във всички възрасти и във всяка от целулитогенните зони. Соматоскопски се забелязва ясна грапавост (бразди и подутинки), а при леко набиране се получава и вълнистост – кожни вълни. Термодедекцията показва различие в цветовете, като „студените” целулитни зони дифузно преливат в околните, незасегнати тъкани.
   
• Трета степен – „леопардова кожа”. Соматоскопски се характеризира с изпъкващи гърбици и ясни бразди. Мануално те изпъкват още по-ясно. Термодедекцията показва контрастиращи цветове, като целулитните възли (микронодули) са ясно ограничени от околните тъкани. Поради смутената си микроциркулация те са в „студени” цветове на фона на околната рязко „по-топла” тъкан.
  По наши данни третата степен се среща изключително често, като с термодедекция ясно се открояват два подвида (те не могат да се установят соматоскопски и мануално):
  
  • степен – виждат се ясно ограничени от околните тъкани множествени целулитни възли, чийто размери са не по-големи от 3 см.
     
  • степен – от сливането на малките целулитни (3 степен) възли са се получили големи агломерати, чийто размери надминават 3 см в диаметър.
• Четвърта степен – „възловидна”. Тя личи ясно соматоскопски, кожата е неравна, груба, със силно изпъкващи гърбици и ясни дълбоки бразди. При палпация се усещат твърди и големи подкожни възли. Термодедекцията показва ярко откроени многоъгълни фигури на студен фон.

Според констистенцията

Според консистенцията си целулитът се дели на четири вида:

• Твърд целулит – среща се при младите момичета под 20г. и при стегнатия спортен тип жени (бивши спортистки) и такива, чието телесно тегло и процент на мастната маса са около идеалните. При опит за мануално тестуване се усеща твърдостта на подлежащата мускулатура.
   
• Мек целулит – среща се при жените с опусната, слаба мускулатура, при чести вариации в теглото, при наднормено тегло и по-висок процент на мастната маса. При натиск върху кожата се усеща „хлътване”. Мускулният тонус е слаб. Кожата е мека, пластична, флуктуира при палпация.
   
• Оточен целулит – на преден план са смущенията във венозната и лимфната циркулация. Привечер има оточност около глезените, обувките стават тесни. Прозират или вече ясно личат набъбнали и разширени вени, има данни за лимфен застой. Среща се при жени, които имат слаба съединителна тъкан и такива, чиято професия ги задължава да стоят прави много часове през деня. Антигравитационната система е недостатъчно мощна, за да издържи на земното притегляне. С предимство се засят глезените, подбедриците, вътрешната страна на колената и целите бедра, а не само горната им трета, което е по - честата локализация.
   
• Склерозен целулит – развива се в климакса. Целулитните възли са големи, обхващат обширни пространства. Те са твърди, възлести образувания на фона на меката и лесно хлътваща при палпация кожа. Тук има масивна дегенерация на хиподермалните тъкани, заместени в тези зони от патологично разрастнала се съединителна тъкан, организирала в себе си метаболитни продукти.
  
  http://rehabilitation-massage.hit.bg/antitseluliten.htm