ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА

от Некрос

 

Днес тази дума е станала особено модерна, особено модна. Ако нещо в живота ви то значи е “лоша карма”, и то не просто вашата собствена, предците ви направили нещо лошо на някого и то се предало та чак до вас и вие сте просто невинни жертви и несправедливо страдате. Тази схема е много изгодна, тази гледна точка е особено удобна за вашия ум, това би означавало, че не той греши, че причината не е в него. Егото се чувства особено комфортно да мисли, че страда не поради себе си, а заради някой друг. Ето защо кармата е на мода днес, просто е много удобна за съвременното общество, предоставя възможността да се прехвърли отговорността на предишното. Буда е говорил за нещо съвсем различно, за нещо тотално различно от това, което днес се разбира под “карма”. И все пак днес се има предвид не Буда, а хиндуизма. Хиндуисткото тълкуване на кармата е съвсем обществено ориентирано, напълно политическо, то не е трансформативно. То няма да ви помогне да се трансформирате, то не ви доближава до нирвана, вечното блаженство въпреки, че претендира за това. Според хиндуизма всяка постъпка създава карма (самата дума карма на санскрит означава действие). И следователно тя трябва да е добра или лоша, защото постъпките се разделят на добри и лоши следователно и създаваната от тях карма е такава. Та според тях кармата е нещо като “валута”, защото ако натрупаш много добра карма, много валута в следващия живот Бог те изпраща на някоя от райските си планети или най-малкото ще се родиш като богаташ или цар в семейство с обществено положение и ще си прекарваш времето в забавления и наслаждения. Така докато валутата ти се изчерпи и пак не се върнеш на изходната позиция. Ако пак натрупаш лоша карма тя трябва да се заплаща пак с валутата, с добрата карма, тоест със страдания и лишения, който се смятат за добрите постъпки. Това си е чиста политика в религиозни дрешки. Как иначе да убедиш бедните селяни да работят, да се подчиняват и да роптаят? Те се бухтят по цял ден а гледат как господарите им само пируват и единствената им грижа е как да затлъстяват по-успешно. Нормално е да се породи желание у селяните да са на мястото на господарите си. Без “кармата” щеше да има постоянно бунтове, все някои трябва да работи така че винаги ще има селяни, пак за господари да не говорим и тях винаги ще ги има. Ако не вярваше в “кармата” селянинът просто би цапардосал господаря си с мотиката и би седнал на неговото място. Нямаше как господарят да задържи позицията си, а той искрено желае това. Ето как господарите са измислили “кармата”, за да може селяните да си кротуват и да работят с надеждата, че някога в друг живот те ще бъдат господари. Буда е говорил за нещо много различно от това, той само е заел думата от хиндуизма, израснал е в такова общество познавал е традициите. Използвал е същата дума, за да звучи познато на хората, за да не ги стресне. Искал е да реформира мисленето на хората отвътре, да не го налага отвън. Затова е използвал същия традиционен език, но постепенно е подменял значението на този език. Думата си е същата звучи уж познато, но вече значението, същността е напълно нова. Това е бил методът на Буда. Хиндуистката карма се превежда като “действие”, но значението, с което Буда употребявал думата е “неразбиране”, не незнание, а точно неразбиране. Това вече не е политически необходим закон, изкуствен закон, а естествения ред на Живота. Буда е говорил за истинската реалност не за обществото, опитал се е да я внесе в обществото. Карма не е действие, а неразбиране. Не е проблем конкретното действие, а неразбирането, което е причина то да се случи. Не е карма, че си убил някого, а че си способен на убийство, че самото ти мислене, че самият ти ум допуска възможността да убиеш някого. Иисус е говорил точно същото, когато е говорил пред хората за закона на Моисей. “Казано е в писанията не прелюбодействай! Но аз ви казвам, че всеки мъж, който погледне жена, за да я пожелае то вече е прелюбодействал с нея в ума си!”  Същото разбиране, Буда и Иисус не са говорили за едно и също нещо Буда го е наричал карма, Иисус грях, но по същество това е едно и също нещо. И двамата се е налагало да използват традиционния език, за да са близо до хората сред, които проповядват, за да могат да бъдат разбрани. Не е проблема в конкретното действие, а в мисленето, а в ума който е склонен да го допусне. Самият ум трябва да се трансформира, не постъпките. Реформирайки ума постъпките ще станат добродетелни от самосебе си, те са следствие, причината е в ума.

 

Единственото наказание, което ще получите, заради това че имате карма, че не разбирате реалността е, че няма да бъдете щастливи, няма да бъдете истински блажени. Нищо друго, Бог не е жесток педант, той не ви праща страдания за всяка ваша неправилна постъпка. Никога не би ви хвърлил в Ада, той е любящ не жесток. Вие сами сте си избрали Ада, пържите си в собствените си илюзии вместо да дишате свежия въздух на действителността. Това е ваше собствено решение и Бог просто уважава избора ви, Той самия ви е дал правото на този избор и го уважава. Няма грях, има само неразбиране. Няма погрешна постъпка има неправилно схващане на света, което поражда неправилни действия. В момента, в който неправилното разбиране изчезне вие вече сте блажени, вече нямате карма, няма какво да изкупвате, няма за какво да плащате, няма наказания, които тепърва трябва да изтърпявате. Наказанието е самото нещастие което винаги съпътства неправилно разбиране. Това е и критерият за правилно, ако начина по който възприемате реалността ви прави щастливи, истински щастливи значи е правилен, няма друг критерии. Ако за вас щастието е да пиянствате в кръчмата, ако това ви прави истински доволни от живота си значи това е правилното разбиране за вас. Ходете в кръчмата без угризения на съвестта и се отдайте на щастието си тотално. Бог никога никого не съди, денят на страшния съд е рожба на изтерзаните мозъци на много, много нещастни и озлобени мазохисти. Те не са обичали живота си, били са нещастни и просто е нямало как да понасят да гледат щастливи хора около тях. Забелязал ли си, че когато си нещастен смехът на хората около теб е възможно на дразнещото нещо на света ? Когато ти си нещастен искаш и всички около теб да са нещастни. Ето как се е родила идеята за страшния съд. Иисус е казвал, че царството божие, раят наближава не страшния съд, той никога не е говорил за такова нещо. Бог не съди, той е създал този свят и те е заселил в него, как да те обвинява че живееш в неговия свят? Той е създал удоволствията как може да те обвинява че се възползваш от тях? За да те изпита? Това е пълна глупост, лудост пръкнала с от умовете на същите хора измислили страшния съд. Бог те е създал и те познава по-добре и от теб самия. Знае много добре предварително дали ще се поддадеш на удоволствията или не. Най-малкото и възможността ти да се поддадеш пак е негово дело. Нима Бог е ще те съди за нещо, което сам е създал ? Ако не искаше да се радваме просто нямаше да ни предоставя тази възможност, безкрайно просто е. Ние сме тези, които се съдим, обвиняваме и наказваме, не Той. Ние сами си създаваме Ада, Той е сътворил само Рая. Но ни е предоставил възможността сами да избираме къде и как да живеем. Ако твоята философия на живота те прави истински щастлив то значи ти живееш по божия закон, ако пък те прави нещастен значи живееш по закона на собствените си заблуди, просто е. Пред Него всички са равни, и свещеника и пияницата. Свещеника не е по-напред от пияницата, не е по-близо, изобщо не е по-духовен въпреки, че претендира за това. Бог е създал и двамата и за него те са равни, той е създал Всичко и всичко е на еднакво разстояние от Него, няма йерархия. Да се молиш в църква не те прави по-близо до Бог, от колкото това да пиеш в кръчма. Бог може да бъде преживян само чрез радостта, само когато си щастлив ти си отворен за Него, само тогава би могъл да го възприемеш. Не е важно какво те прави щастлив, важното е да си, защото така държиш вратата постоянно отворена. Така един ден когато Той реши да те навести ще може да влезе в дома ти. Ако си нещастен вратата ти ще е здраво залостена, а Бог няма да влезе ако не му отвориш, ще пропуснеш страхотна възможност да преживееш съкровеното. Все пак Бог е търпелив, има цялото време на света, за никъде не бърза. Той ще идва отново и отново докато не му отвориш, ще се отбива от време на време. Няма как да знаеш кога точно ще дойде затова трябва постоянно да си открит за Него, вратата ти постоянно трябва да е отворена. А това става само, когато си постоянно щастлив. Кармата те прави нещастен, затова трябва да отпадне, философията, която те прави нещастен трябва да отпадне. Не лошите постъпки те възпират от това да преживееш Великото, а мисленето, което те прави нещастен. Това е кармата, това е наказанието ти за нея. Нищо друго, няма как да има друго.                           

 

 

Кармата е дисхармония, енергии, които не взаимодействат по Божествените закони. Могат да се усещат по най-различен начин, но винаги създават дискомфорт, развалят ни настроението, причиняват болка, карат ни да се чувстваме уморени от живота, изобщо, всичко негативно в ежедневието ни.

Такава е основната мисъл в есето, rebelion :)
Задачата, която стои пред нас, е да хармонизираме това несъвършенство.

илюзия е ,че можеш да я промениш.

Защо сте убеден толкова , ан. 3 ? Най-общо казано, трябва да осъзнаем проблема, да го осветим със съзнанието си и да го преобразуваме, т.е. да си възстановим центрираното и хармонично състояние. Този процес се нарича преобразуване или изгаряне на кармата.

Всичко това е важно да не се забравя и постоянно да се работи съзнателно за поддържане на радостта и хармонията в сърцето. Предстои излизането на дневен ред на доста дисхармонични енергии в земното пространство. Те са колективната карма на човечеството. Нашата задача е да преобразуваме тази дисхармония, като просто поддържаме хармонията в себе си и помагаме на другите да се справят с проблема.

И кое би ни помогнало най-вече ? Необходимо е безусловно веселие и радост – като децата или птичките, които пеят, за да се получи устойчив и траен ефект.

че си неподвластна на съдбата
или че нещо зависи от теб

Щях ли да пусна такъв постинг , ако не знаех, че от мен зависи каква съдба да имам ? Не прочете ли какво се казва за хиндуистката версия за карма - обслужва господарите ?

Кармата не е равнозначно на съдба. Не се обърквайте. Предопределянето в голяма степен зависи от това как живеем, добри ли сме или трупаме грехове, които ще изкупуват други, наши близки в друго време.

Мерси, zahariada :)
Съгласна съм за предишните периоди че е така . Сега процеса тръгва в обратна посока – на хармонизиране и сливане с Първоизточника. Кармата става излишна като инструмент

Поздрави за изключително точната позиция относно кармата . Не можете да се справите с проблемите си, докато не започнете да се обичате, а не може да се обичате, докато не престанете да се съдите, т.е. не преодолеете страховете си, които ви карат да се чувствате недостойни.

наистина не тая лоши чувства,
но в този период,много скоро ще разбереш ,че не ти си господаря.

Но много хора възприемат съветите да не се самоосъждат, каквото и да са направили, като свободата да скачат от една крайност в друга.

Самият факт, че говориш за господари и подчинени ми дава усещане, че има нещо недоразбрано в позицията ти , точно както и Буда се е постарал да поясни .

Ето това много ми допадна !
Липсата на разбиране и разумен самоконтрол, прави много хора подвластни на страха: в проблем се превръща всеки случай, когато трябва да се вземе отговорно решение - постепенно стават нерешителни

Никой не иска да си даде сметка, че противоречията стимулират мисленето и в крайна сметка, водят до намирането на разумни доводи в подкрепата или опровергаването на едно твърдение. Да не говорим, че противоречията обикновено са привидни и са две различни страни на едно цяло, а разбирането на това, обогатява знанията за действителността и избавя от илюзии.

Щях ли да пусна такъв постинг , ако не знаех, че от мен зависи каква съдба да имам ? Не прочете ли какво се казва за хиндуистката версия за карма - обслужва господарите ? [/quote]

и ма блъсна трамвая ,току до пирогов

Нито е смешно, нито оригинално ;)

Всеки миг можем да си даваме сметка за своята същност и да пречистваме всичко (мисли, чувства и постъпки), което ни пречи за извисяването. Неслучайно по нашата свята земя са живели Спартак и Орфей

Мерси , ан. 20 - добре напомни за Спартак и Орфей :)

го има в картите

Мерси , ще ми купиш ли една карта тогава ? :)

За съжаление, често не достига подсъзнателният импулс, мотивиращ живота в материалния свят, навиците и разбиранията натрупани в предишните съществувания се оказват решаващи и дребните житейски проблеми се явяват непреодолима бариера пред желанието за промяна.

макар че ставаше дума за тестето, ама нейсе.
не разбрах само вие, между другото от променените ли сте или
все още се подготвяте за голямата промяна

:( За голямо съжаление !

Не може всичко да се знае , ан. 25 :)

Аз нищо не разбирам, щото съм най-великия e.
продукта на всеки човек е израз на него самия - ниво, интереси, виждане, мироглед - зад всички тях стои изразяващия се. каквото и да се прави, както и да се прави , винаги направеното и създаденото е съотвествено на "автора си".

По същите условия, "прочита" е съотвествен на четящия. ;)

"....всеки мъж, който погледне жена, за да я пожелае то вече е прелюбодействал с нея в ума си!” - според Иисус е грях/цитирам/

Тогава как....

"......Това е и критерият за правилно, ако начина по който възприемате реалността ви прави щастливи, истински щастливи значи е правилен, няма друг критерии. "
И,
ако кармата не се онаследява или,ако никой не ни обременява от предците ни как се раждаме на "кармичи дати",защо има кармични болести,недъзи?:)))Или ще кажете "кой може да го докаже"?!:)))
Поздарви:)))

Въпрос ,който е резонен , mmmmmmmmm :)
Трябваше ми доста време , за да вникна по-надълбоко защо не е точно така и сега мога да ти го споделя - навикът ни да се определяме с физическото тяло носи след себе си като последица и това обременяване от предците - мисловната настройка е важна в случая .
Цитатът на Исус - а дали точно е предаден ? От доста време имам съмнения в достоверността на библейски текстове . Би ли могло да бъде всъщност : "грях , но ако самата жена не е имала подобно желание" ?
Поздрави :)

Мисля, че кармата наистина е един много комплексен и сериозен закон, който е тясно свързан със закона за причинно-следствената връзка. Накратко може да се изрази с народните мъдрости: "Каквото посеяло, това пожънало" или още по-просто "Каквото повикало, това се обадило". Тя е както наследствена, така и аурична, (от микрокосмоса, който сме заели). Сигурно ще стане въпрос за това и в мои следващи постинги. Но всяко израстване започва начисто, т.е. след като се изплатят дълговете. Иначе става като с кредитните милионери...

Знам за този принцип, но тук става дума за неразбирането на космичните закони , поради които трупаме карма - чувстваме се нещастни .

Има ли грях или не?!:)))

:) Не , няма грях , има неопитност и неразбиране - това е моят извод !

Един монах попитал учителя Еикаи Даишу:
— Какво е висша нирвана?
Учителят отговорил:
— Да бъдеш свободен от предопределението на карма.
— А какво е предопределението на карма?
— Предопределението на карма е да се стремиш към висша Нирвана.

И аз обичам дзен-притчите , много са ми помагали ;)

В този смисъл, тя може да бъде не/правилно тълкувана и разбрана.
Поне за мен е така:)
За мен лично има неща, които балансират живота ни. Или го компенсират.
В живота всички ние сме попадали в ситуации, когато ни се е искало да сме направили нещо, което сме извършили, или да сме направили нещо, което не сме...Това са онези моменти от живота ни, в миналото, от мисълта,за , която ни побиват тръпки.Чувствата/ радост,страх и пр./, които влагаме във всяка наша постъпка определят вътрешната ни нагласа към света.Чувството предизвиква житейска ситуация.Следователно ние не приемаме самото събитие , а това, което мислим за него.Много интересна и обширна тема, Galatceq!
Благодаря, за хубавия постинг!

Мерси , miaa :) Темата е изключително обширна и винаги остава по нещо неказано , съгласна съм .
В Бога всичко се стреми към хармония и всичко се допълва взаимно, т.е. всички съществуващи елементи са създадени за да запълнят някаква липса и да създадат хармонични взаимоотношения. Затова, първото, което трябва да се разбере е, че няма нищо излишно, което да се унищожава, премахва или да се борим с него или ако нещо е станало излишно, да се опитваме на всяка цена да го запазим

Раждаме се - за да се научим да владеем мисълта си, защото идваме от един свят който няма граници за мисълта, но тялото е един воал - който ни спира от крайности на мисълта, защото света е по-малко манипулируем от мисловният свят, или този свят в който сме има някакви ограничения и регулаци - и от тези регулации - се учим на нова мисъл - да владеем мисълта.. Дух значи мисъл.. Духовна храна значи мисловна храна.. Лявота е най чистата и възвишена храна - храна за мисълта.. Най-мръсната храна за мисълта е порното, страха, ядът, и отчаянието ..

Всяка отрицателна емоция към каквото и да е или към който и да е, е препятствие пред вас. Всяка положителна емоция е благоприятно стечение на обстоятелствата, импулс, който помага при преодоляването на препятствията. Трупането на отрицателни емоции (особено усещането за безсилие и безизходност) води до лошо здраве – огледайте се наоколо, има ли един здрав човек, който си е въобразил, че от него не зависи нищо.

Любовта е най-добрата храна за мисълта.. -/исках да кажа/ ............... след като се освободим от материалното тяло, мисълта вече ще е свободна, и ако сме мислили лъжи - те вече ще са ясни на всички, ако мислим за секс - там в мисловният свят - също ще мислим само за секс, и ще се съвкупляваме с всеки дух, и каквато мисъл имаме - с такива като с нашата мисъл - ще сме.. Но тук трябва да овладеем мисълта - все повече и все повече.. За да се развърже нещо на небето - ще трябва първо да се развърже на земята..

Така си е :) Каквото засеем - това изниква :)

Този воал ни позволява да обикнем някого отново.. Да не видим неговата омраза - и той нашата, защото ще се мислим за други.. Воалът ни прави да се закрият временно нашите спомени, и да ни се дадат нови параметри на личността - индивидума.. Нещо като психотерапия.. Някои се раждат за да помагат на някого - или дори на цялото човечество, да показват къде се крие проблема, и да не се получи ново страдание на някого - а това страдание може да доведе до депресия или нещо още по зле..

Доста интересно е това което си написал ... казано накратко, твоята теза е - правете това което ви прави щастливи и да не ви пука ...
Да, но нали именно това правят хората - правят това което ги прави щастливи (според тях) а резултата е че всички са нещастни.
Според мен няма Бог. Има битка. Тук и сега има битка и не е важно дали ще спечелиш или не - важно е никога да не се предаваш и да не допускаш страх и отчаяние до сърцето си.
Смъртта е нищо ... последното което би ме уплашило,
Би ме уплашило отчаянието. Никога не го допускайте, никога не се предавайте, каквото и да правите. Да се предадеш е истинската смърт.

В безкрайната редица от последователни животи човек придобива все повече и по-голям жизнен опит, който в промеждутъците между въплъщенията, т. е. когато се намира в Менталният свят, се превръща в способности и в характер на човека. С тези способности и характер, който се създава в предишните животи, човек се появява в новия живот, при което всеки нов живот, продължавайки предишния, започва от степента на развитие, на която човек е спрял в предишния живот. Така се развива съзнанието му.

Малко съм изморен и не мога да коментирам обстойно , като цяло съм на същото мнение за кармата .

че действителната реалност никога не може да се разбере
със сетивните усещания и ума.
В безкрайната поредица на изпитания за живот
човекът е дошъл като последното,
най-младото изпитание на съзнанието.
Животът не продължава. Животът като такъв
нито е спирал нито е продължавал.
Той само се изпитва като спиращ, като започващ.
Ако се смяташ само за човек,
виждаш само като човек, който не е повече от сетивното усещане.
Кармата е само едно понятие както всички други,
изникнало с човека и служещо на човека за успокоение
от най-голямия му страх: смъртта.

Това, което още не знаем е тайна за нас. Но това, което за нас е все още тайна, за някой друг е знание - в Космоса има същества, които знаят повече. А да знаеш нещо значи да мислиш за него.

-----
Ма кой ги е писал тия мъдри думи. :)
Ама е лесно като се цитират, нали? То това е с цитатите - копи-паст... и супер. Дори с типичния ми пропуск на буква в една от думите.
А поне някой да се беше позамислил - щото тия думи са само едно начало. Едно начало, което ако се тръгне по него би извело целия тоя постинг, със всички коментари в него, към несъотвеТствие. Е, айде де... само цитата - добре. А ми защо не се напна някой да отиде по-нататък. Готови думи, звучат може би интересно, вършат работа някому... но само толкова ли.
Ето това са цитатите - когато нямат свои думи хората, ползват чужди - пак по съответствие. И без това в социалната среда няма друго - всичко е само общото, от общото - и думите, и представите и обясненията, и поведението и мислите и фантазиите... и живота. А иронията е, че тоя текст горе говори за една хитро скроена стъкмистика, при която именно за целите на социалния живот и потребните за него са си го напаснали - да им върши работа.
И всички коментари под текста са си просто социално-популярни. И вярващите в тях са се писали - по съответствие. Всеки си е казал какво му е убеждението в някоя от готовите стъкмистики, дето се ширят в социума и чакат някой да се присламчи към тях. Тях за това ги има - защото ви трябва именно това - една готова картинка или приказка дето с шаренийката си някой да я хареса и да се вкопчи за нея. Купчинка от измислени от някого си храница, дето просто чака да нахрани някоя групичка... И не за друго, а защото му трябва именно това. И част от нелепицата е именно и тая измисшльотина - какво означавало КАРМА.
Ето това означава да живееш с НАГОТОВОТО - всички коментиращи тук, както и пишещите просто "знаят" наготово, кое било КАРМА....

Затова е и текста в постинга - точно затова говори неговите разсъждения, които и тях няма да коментирам... щото и те са си с месианско-водачески уклон, но това е друга тема...
Та става въпрос, че ВСИЧКИ... да, точно така - ВСИЧКИ понятия в социално-готовата храна, дето дъвчите са наивни. И няма как да бъдат, защото общото винаги уравнява каквото и да е към по-ниското ниво. Общата енергия във всяка система изравнява елементите на системата чрез резонанс на нивото на "най-ниския" елемент. Ето затова е дадена възможност и на тия, дето общото не им е вече достатъчно и да скъсат с неговите готово-направени кашички. Ако могат - ще го направят - САМИ... САМО САМИ да останат - да създадат и преоткрият за себе си една напълно "НОВА" реалност - вече извън социално-насадения образ, според който живеят социалните му "единички".
Та всички абстрактни понятия затова е им е прилагателното АБСТРАКТНИ (СИМВОЛНИ) и КАРМА е едно от тях, СЪДБА също, както и СВОБОДА, БОГ, БЕЗКРАЙ, ВЕЧНОСТ, СМИСЪЛ, СЪСТОЯНИЕ, ЛЮБОВ. Това са просто думички - за социума те имат съответното за него значение, и това е една групова договорка - на ниското ниво. На кого му е нужно да се замисля повече.... и защо ли? Щом върши работа да се фантазира волно и да носи "фантасмагориите" за миналите и задължително БЪДЕЩИТЕ "животи и прераждания" що ли й трябва на социалната личност да го разчопли, сама да се зачете и изучи и проникне в "оригиналния смисъл" на толкова много понятия... Щото разни "учения" не са направени за груповия ви живот. И оставеното в тях са на хора, дето не са живели според социалното. За човек, дето е отвъд... много лесно се разпознава. Такива хора са писали не за последователи. Но последователите са си ги нагласили според тях си - както и будизма, така и даоизма, така и исляма, йога, тантра... всичко до което се докоснат го омаскаряват - заради нещо простичко и толкова ясно - ЗАЩОТО ТАКОВА ИМ ТРЯБВА ДА Е ЗА ТЯХ.
ВСИЧКО за което се говори от всеки, е дошло до вас от "другаде".

Та накрая на тия мои думички, да направя едно продължение - от цитатите ми по-горе. Да видим някой може ли да тръгне по това:
Ако прочита на Очите на Четящия определят прочетеното, то да продължим. Защо и на кого е угодно да "види" точно това значение на КАРМАТА, точно тоя "пълнеж" на тая дума. Не че не е писано в текста на НЕКРОС - просто се страхувате от смъртта. Когато няма какво - се търси смисъл именно в "безформеното", неизвестното, немислимото... И да се направи във угодна "форма и мисли" - това е ролята на фантазността. Това е смисъла на убежденията - да служат за вкопчване на празния отвътре човек и така да си направи според тях ИДЕНТИЧНОСТТа за която той копнее. Така човека става просто своите УБЕЖДЕНИЯ. И вече забравя за тая им връзка - те стават НЕГО, те стават неговия АЗ. Напълно съотвествено със всичко това са и детските приказки за "другия живот", за други прераждания, за рая или ада, бляновете за вечния живот и щастието - все "някъде там". Много им е потребно на такива хора да има и БОГ - да ги закриля, да е мъдрия, управляващия, всезнаещия, създателя им, те да са грешниците, малките зависимите и вечно стремящите се към... Вечно трябващите им нещо си...
Просто се самозабравяте в измислените от вас персонажи и картини, че те са само в главата на всеки... само заради "главата" на всеки.
Като се почне от "обективната истина" и "действителната реалност", та се мине през БОГ и СВЕТЛИНАТА, мъдрите "учители", персоналните ангели-пазители, напускащите телата си, силата на "любовта", "всичко е едно", доброто и лошото, исус или антихриста... всичко това е направено от вас - и то е ЗА ВАС и никога не е имало нищо общо с онова, дето наричате ИСТИНА. Това да вземеш собствените си фантазии за ИСТИНА е заради хитро скроен от всеки от вас астрален процес - на самоконструирана реалност, наречена от мнозина СЪНуване.
Такава "ИСТИНА" ви трябва - такава си я създавате. А смешното е, че после ви е потребно да я ДОКАЗВАТЕ че е истина... и то ЕДНИ НА ДРУГИ.

благодаря ,че ни нахрани нас гладните духом,ама и ти като титулярката на блога нищо не каза какво по различно от нас виждаш и знаеш

... че нямаш очи да видиш. Духовни лентяи като теб не могат да видят каквото и да било, встрани от тяхното собствено - ПРИНЦИП НА СЪОТВЕТСТВИЯТА. И с това ти си се изписал - и по начина на резонанс, си показал сам прочита си, и от там нивото си. Дори академик гугъл да беше попитал можеше да "намериш" къде и какво съм написал. Ама ти чакаш наготово - точно както си го и написал сам за себе си. Не че и да беше намерил, би прочел и "видял" - въобще не си губи времето, тия неща не са за теб. Направени са за "друг тип четящи" и е сложена летва нарочно - да не могат да я прескочат "гладните"...

Да използваш цитати е точно като аналогията "да се храниш с повръщано" - както хранят малките си някои животински видове. А при хората е в чисто психичен план. Позоваването на авторитети и ученето, после мултиплицирането чрез защитаване... въобще потребността от авторитет е обикновен признак за "детска психична възраст". И по съответствие, тия, дето им трябва "повръщаното" при храненето, за другото все ще си останат "гладни". Тая вътрешна празнота никога не може да се "запълни" с каквато и да е "храна".
Така, че гладните духом... ще си останат гладни... Тоя "глад" никога не е имал засищане. Особено от "духовни детски лентяи".

Хилядите книги, Веди, Махабхари, Тори и Тао и така нататък, не са нищо друго освен опит за записване на някакви събития на дадена общност, в записите на които се промъкват и поучителни и повелителни и плашещи текстове кото отразяват само едно-закони за действие и противодействие. Ако направиш това, ще стане това или това. Но аз ще акцентирам върху горе казаното. Има разбира се управление на процесите между хората и те са невидими. Има хиляди невидими силови полета които ние не знаем как действат върху съзнанието ни. Но това е друг въпрос който е много обширен. Истината е пред нас. Не напразно китайците, тайландци и въобще много от народите са оприличавали даден човек с животно. Точно така е. Всеки наподобява характера на дадено животно. Едни са като лъвове, други като мравки, трети като кокошки и така нататък. Не може да накарап един човек с мравешко съзнание да бъде лъв. Има много силни физически хора, но със мравешко съзнание. Има и други не чак толкова силни физически, но със хишническо, лъвско съзнание, Александър Македонски, Наполеон и много други. Генетиците от много време се опитват дда изземат ролята на природните закони и Бог и да създадът Аполон с качествата на Леонардо да Винчи, Айнщайн и една дузина гении. Това обаче засега е приоритет само и единственно на сила по-голяма от нас. Раждат се искуственно отгледани деца в епруветки, но може ли родителите да си поръчат детето им да прилича на Брат Пит и да има интелекта на гений? Има една поговорка, която човечеството все още не е в състояние да промени; "Бог дал, Бог взел". А защо
не може да я промени, защото не му се позволява! Представете си да създадем роботи и те да еволюират до такава степен, че да поискат да ни превърнат в техни подчинени?! Едва ли бихме се радвали на това и едва ли бихме оставили да се случи! Ако случайно стане, ще се постараем да унищожим творенията си. А сега си помислете, кой не ни дава да се месим в лабораторията му и в неговите планове."Човек предполага, а Бог-разполага!"

човече ,за мен ясно, ама пак не отговори, ти порасналия, възрастния ,нахранения
какво виждаш и знаеш повече,кое е това което те прави такъв различен.

ми приляга чудесно между другото.
благодаря ти,помогна ми по пътя на себеопознаването.

това са прости извън-матрични псевдовъпроси. Изразяват принцип на мислене, който не е просто антитези на общоприетите... или пък да е отхвърлящи или с бунтарски асоциални уклони. Не са и за "масов" читател... Не въобще за матрицата от социално-смесените съзнания, която оформя статистически днешното човечество и културата му...

С думите си просто изразявам една качествено различна... да я наречем "гледна точка". Тя няма как да е "достъпна". Не защото е скрита, а защото са нужни съответни на нея ГЛЕДАЩИ и оттам ОЧИ.
В нея БОГ никога не е бил нужен - той е нужен само на съзнанията в детска си възраст.
Става въпрос за един друг свят, който е не "друго физическо измерение", а едно друго ниво на битие, при което няма защо да е нужен БОГ, както и много от "детските неща" - не са нужни "общности, не е нужна ИСТИНА, ЗАКОНИ, даване и вземане, противоположностите, причината и следствията, "промените", еволюцията, представите, нито Брат Пит, нито айнщайн или давинчи, правилата, греховете или наказанията... Не са потребни преражданията, кармата, бъдеще и минало, не е нужно ВРЕМЕто и пространството, ИЗБОРИТЕ, СМИСЪЛА, УЧЕНЕТО
Не е нужно въобще да се сънува живота, себе си, смъртта. Там също така не се говори за смъртта, като антипод на Живота. Там ЖИВОТ си има съвсем друг смисъл - само единствено число и няма "друга антитеза". По същия начин думата както понятието ВСЕЛЕНА - няма нужда от множествено число. И ЖИВОТА ВСЕЛЕНАТА и СЪЗНАНИЕТО са само думички за различни условни аспекти на едно и също нещо - което "децата" наричат БОГ. И заедно с неговите качества - да разполага, да взима или дава, да наставлява, управлява, да решава вместо тях, дори да им дава или взема изборите. Бог просто е детска идеална проекция - с която психично се извеждат "навън" чрез идеален обект и описанията му. Изключително е елементарно и с това е толкова плашещо за вярващите. Защото им е потребен тоя цирк. В света на съня е възможно всичко и той отразява потребностите на САМОСЪНУВАЩИЯ се.

Първото, което преподавам на децата, е объркване. Всичко, което учат учениците ми, е извадено от контекст. Аз ги уча да разрушават всякакви връзки. Преподавам им прекалено много неща: движението на планетите, законът за големите числа, робството, прилагателни, архитектурно чертане, танци, гимназия, хорово пеене, събрания, неочаквани посещения, учения за противопожарна безопасност, езици за софтуерно програмиране, родителски срещи, дни за развитие на персонала, допълнителни занимания за надарени деца, готовност да приемат ръководство от страна на непознати, които вероятно няма да видят повече, стандартизирани тестове, възрастова сегрегация, каквато изобщо не съществува в света извън училището … Какво общо имат тези неща едно с друго?

Ако се вгледаме по-задълбочено в програмата и последователността на предметите, дори и в най-добрите училища ще открием липса на съгласуваност и куп вътрешни противоречия. За щастие децата не могат да предадат с думи паниката и гнева, предизвикани от постоянното нарушаване на естествения порядък и последователност, който им бива натрапван под предлог, че е качествено образование. Логиката на училищния манталитет е, че е по-добре да напуснеш училище, въоръжен с някакъв повърхностен жаргон, извлечен от икономиката, социологията, естествените науки и т.н., отколкото с чист, неподправен ентусиазъм. Освен всичко друго обаче, качеството в образованието означава и да опознаеш нещо в дълбочина. Объркването се настанява в съзнанието на децата поради това, че им преподават прекалено много непознати възрастни, които работят почти напълно изолирани един от друг и в повечето случаи претендират неоснователно, че притежават някакво експертно знание.

Нормалните човешки същества се стремят да осмислят нещата, не да колекционират разпокъсани факти. Образованието се състои именно в натрупването на умения за разкодиране на суровата информация така, че тя да придобие смисъл. Шаренията от редуващи се предмети в училище, както и маниакалната пристрастеност към фактите и теориите нямат нищо общо с търсенето на смисъл, присъщо на човешките същества от хилядолетия. Това се забелязва по-трудно в началните класове, където йерархията на училищния опит като че изглежда по-смислена. Там някак се приема, че добронамерената, проста връзка между „да направим това“ и „да направим онова“ трябва да има основание, а и клиентелата още не е прозряла колко малко съдържание се крие зад игрите и преструвките.

Да вземем за пример великата последователност в природните процеси – като например прохождането и проговарянето; цикъла на светлината от изгрев до залез; древните традиции на фермера, ковача или обущаря; приготовленията за Деня на благодарността. Всички елементи са в пълна хармония един с друг, всяко действие е оправдано, произтича от миналото и върви към бъдещето. Училищната последователност не е такава – нито по отношение на отделните часове, нито по отношение на редуването им в програмата. Тя е налудничава. За нея няма никакво достатъчно логично основание. Малцина учители биха дръзнали да преподават уменията, необходими за критичен поглед към преподавателските и училищни догми, тъй като в тази система всичко трябва да се приема безпрекословно. Предметите биват изучавани, ако това въобще е възможно, по същия начин, по който се зубри катехизисът или трийсет и деветте постулата от веруюто на англиканската църква.

Аз преподавам пълна липса на смисъл; внушавам безкрайна разпокъсаност и отчуждение. Работата ми следва по-скоро методите за напасване на телевизионна програма, отколкото някаква логична последователност. В свят, в който домът е призрак, тъй като и двамата родители работят, постоянно се местят, сменят професиите си и гонят големи амбиции, или пък по някаква друга причина са прекалено объркани, за да могат да поддържат близки семейни отношения, аз преподавам на учениците си как да се примирят с объркването като своя съдба. Това е първият ми урок.

а в този другия свят за който говориш ,има ли други освен теб,
някой с който да създадеш поколение или на който да предадеш идеите и прозренията си, защото иначе след теб и потоп......

Не си губи времето - използвах думите ти, за да напиша нещо - условно и формално, само за целите на изказа се обръщах към теб - алегорично, защото изразяваш множествено число и множество "очи" като твоите.

Не си губи времето нито да ме питаш, нито да ме четеш. Това не е за теб, така ще ме питаш само едно и също, и не ми е работа да ти отговарям на това ниво. Каквото си видиш - за теб си е и нямам нищо общо с другото. Няма как да ме въвлечеш във формалния разговор, който опитваш с някакви въпроси и обръщения.
ТОВА ПРОСТО НЕ Е ЗА ТЕБ - толкова е очевидно... но явно не и за очите ти.
Говори и пиши каквото си искаш - от всички варианти на свободни възможности твоята няма как да се изрази в нещо повече от едни и същи самопрограмирани насоки и нагласи. Така или иначе сам ще си дадеш примера - ако не на себе си, на останалите, които са в състояние да се изведат от пред-разсъдъците си. За малцина това е много трудно, но възможно. Но не и за теб.
Дискусията не ме интересува макар, че някои четящи могат да ги сметнат за дискусионни и да ме питат, да им "обясня" Тия неща ясно пиша че не се обясняват, не се учат, не се "постигат" Те са само вътре в САМИЯ ЧОВЕК - САМ ЧОВЕК, вътре в него. Не група, не "другите", не учене, не заимстване, подобяване, зубрене или логика. Никакви имитации или присвояване, цитати или истини тук нямат никакво значение. И не е за хора, които въобще няма как да "живеят" без тях.

ТИ СИ НАЙ-ГОЛЕМИЯТ

Защо да е най-големия.. Защото пасва на твоите неолиберални възгледи? Че обществото е излишно? ... Или защото като теб - той е нихилист? То и аз си помислих че е десен боклук.. Те десните боклуци много мразят Христос.. ! Лукавия говори чрез него.. Лукавия е против обществото.. Той говори и иска да сме егоисти - като ни внушава че това е индивидуализъм.. Иска да сме слаби - поединично..

а чрез теб кой говори? сам Исус ли? Да не си на мисия за разобличаване въплащенията на Луцифер?!?!? :D

che gaden komenta za takuv hubav posting ot anonimen64.abe hora kato ne vi iznasia pomestvanoto ne go chetete.ako puk iskate da razberete koi kakvov go vulnuva chetete i po tihom po zdravom otminete.ima koi da ni susdi,a osmivaneto e griah.

postinga pri fredi ot nego zashto li mi napomnia neshto na iluminatskata i komunisticheska mechta na kazana i na vsekimu spored nujdite.koi shte go pretseniava kolko sme izrazhodili i kolko ni tsiabva da se vuzastanovim i kak s kosmicheska hrana.vuznesenieto si go predstaviah bez dve zemi kakto isus i devata sa se vuznesli i ne sa ostanali na zemiata a kak shte ima dve zemi ednata vuznesena i ednata v paralelen sviat.sv.iliia se e vuznesel bez da umira,no ne e bil v dva sviata.otgovori mi v lichnia e-mail:)