Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.06.2012 09:09 - Демон Кратий
Автор: galatceq Категория: Хоби   
Прочетен: 11969 Коментари: 6 Гласове:
44


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Бавно вървяха робите един след друг и всеки носеше шлифован камък. Четири редици, всяка една километър и половина широка – от каменоделците до местото, където почваше строителството на града-крепост, - бяха охранявани от стражници. На всеки десет роби се падаше по един въоръжен воин-надзирател. Встрани от вървящите роби, на върха на една тринадесетметрова ръкотворна планина от шлифовани камъни, седеше Кратий – един от върховните жреци. Вече четири месеца той мълчаливо наблюдаваше какво става. Никой не го отвличаше, никой не смееше даже с поглед да прекъсне неговите размисли. Робите и стражите възприемаха изкуствената планина с трон на върха като неизменна част от пейзажа. И на човека, ту седящ неподвижно на трона, ту разхождащ се по площадката на върха на това възвишение, вече никой не обръщаше внимание. Кратий си бе поставил задачата да преустрои държавата - поне за хиляда години да укрепи жреческата власт, подчинавяйки й всички хора по Земята, като направи всички, включително и държавните глави, роби на жреците.

***
Един ден Кратий слезе долу, оставяйки на трона свой двойник. Жрецът смени дрехата си, свали перуката и заповяда на началника на стражата да го оковат във вериги като прост роб и да го включат в една от редиците - до един млад и силен роб, който се казваше Нард.
Вглеждайки се в лицата на робите, Кратий забеляза, че погледът на този младеж бе изпитателен и оценяващ, а не блуждаещ и отчужден, както у мнозина. Лицето на Нард бе ту съсредоточено-замислено, ту развълнувано. "Значи, той мъти някакъв план" – разбра жрецът, но искаше да се увери доколко точно е преценил.
Два дни Кратий наблюдав? Нард, мълчаливо мъкнейки камъни; седеше с него по време на ядене и спеше до него на наровете. На третата нощ, веднага след командата "Спете!", Кратий се обърна към младия роб и шепнешком, с мъка и отчаяние, каза, сякаш на себе си: "Майка му стара, така ли ще го влачим до края на живота?!"
Жрецът видя как младият роб трепна и моментално се обърна към жреца – очите му блестяха! Те святкаха даже при мъжделивия зрак на светилниците в голямата барака.
- Това няма да продължава вечно! Аз премислям един план. И ти, старче, можeш да вземеш участие - прошепна младият роб.
Какъв план? – равнодушно и с въздишка попита жрецът?
Нард разгорещено и уверено почна да обяснява:
- И ти, старче, както и аз, съвсем скоро ще бъдем свободни хора, а не роби. Сметни само: на всеки десет роба се пада по един стражник. И за петнайсет робини, които ни готвят и шият дрехи, отговаря само един. Ако в уговорен час всички се нахвърлим върху стражата, ще я победим! Нека са въоръжени, а ние оковани. Ние сме по десет на един, пък и от веригите става оръжие за предпазване от меча. Разоръжаваме всички пазачи, връзваме ги - и им взимаме оръжието!
- Ех, момко... - пак въздъхна Кратий и отново вяло рече: - Твоят план е недомислен: тия, близките стражници, дето са до нас, може и да разоръжиш, но скоро господарят ще прати нови - сигурно цяла армия - и ще убие въстаналите роби.
- Аз и за това съм помислил, старче. Трябва да се избере такова време, когато няма да има армия. И това време настава: всички виждаме, че армията я готвят за поход. Готвят провизии за три месеца. Значи, след три месеца армията ще бъде където трябва и ще влезе в бой. В сраженията тя ще отслабне, но ще победи, пленявайки много нови роби. За тях вече се правят нови бараки. Ние трябва да почнем да разоръжаваме стражата веднага след като армията на нашия владетел влезе в сражение с другата армия. На вестотосците ще им трябва месец, за да занесат съобщението за нуждата от незабавно връщане. Отслабналата армия ще се връща поне три месеца. За четири месеца ще успеем да се подготвим за срещата – ще бъдем не по-малко от войниците в армията. Пленените роби ще поискат да бъдат с нас, когато видят какво е станало. Всичко съм го предвидил точно, старче.
- Да, момко, ти с тоя план и замисъл наистина ще можеш да разоръжиш стражата и да удържиш победа над армията – отговори жрецът вече насърчително и добави: - Но какво после ще правят робите и какво ще стане с господарите, надзирателите и армията?
- Виж, за това не съм мислил много. Засега ми идва едно на ум само едно: всички, които са били роби, ще станат свободни; а всички, които днес не са роби, ще станат роби – сякаш мислейки на глас и не съвсем уверено каза Нард.
- А жреците? Кажи ми, млади човече, към робите или към неробите ще причислиш жреците, когато победиш?
- Жреците? – За това въобще не съм мислил. Но сега си мисля: нека жреците си останат жреци. Тях ги слушат и робите, и владетелите. Въпреки че често е трудно да ги разбереш, те са безвредни. Нека си разказват за боговете, пък нашия живот ние по-добре знаем как да го живеем...
- Като по-добро, това е хубаво(?) (Как лушче – это хорошо) - отговори жрецът и се престори, че ужасно много му се спи.
Но Кратий не можа да заспи през цялата нощ. "Разбира се – мислеше си той, - най-лесното е да съобщя за заговора на владетеля и да хване юношата-роб – явно той е главният подстрекател. Но това няма да реши проблема. Робите винаги ще имат желание да се освободят от робство. Ще се явяват все нови водачи, ще се разработват нови планове, а щом е така, главната заплаха за държавата винаги ще иде отвътре".
Пред Кратий стоеше фундаментална задача: да разработи план за поробването на целия свят. Той разбираше: да се постигне тази цел само с физическо насилие не е възможно. Трябва психологическо манипулиране на всеки човек, на цели народи! Човешката мисъл трябва да се трансформира - да се внуши на всеки, че робството не е най-висшето благо. Трябва да се задейства саморазвиваща се програма, която да дезориентира цели народи в пространството, времето и понятията! Но най-главното е в адекватното възприемане на действителността.
Мисълта на Кратий работеше все по-бързо и по-бързо, той престана да усеща тялото си и тежките окови на ръцете и краката. И внезапно, като лумнала мълния, идеята се роди! Още неясна и необяснима, но вече осезаема и изгаряща въображението със своята мащабност. Изведнъж Кратий се видя като едновластен господар на света.
Жрецът лежеше на нара, окован във вериги. И се възхищаваше от себе си: "Утре сутринта, когато подкарат робите на работа, аз ще направя условния знак и началникът на охраната ще се разпореди да ме изкарат от робската редица, да ми свалят оковите. Ще детайлизирам програмата, ще кажа няколко думи – и светът ще почне да се променя! Само няколко думи – и целият свят ще ми се подчини: на мене, на моята мисъл. Бог наистина е дал на човека сила, на която няма равна във вселената. Тази сила е човешката мисъл. Тя ражда слово и променя хода на историята.
Страшно много ми проработи късметът – точно сега робите готвят план за въстание. Този план е обмислен и явно може да им донесе положителен резултат, макар и временен. Но аз, само с няколко фрази, ще поробя навеки не само тях, внуците им и правнуците им, но ще превърна в роби и всички земни владетели за хиляди години напред!"
На сутринта, по знак на Кратий, началникът на охраната свали оковите му. Още на другия ден, на наблюдателната му площадка бяха извикани останалите петима жреци и самият фараон. Пред събралите се, Кратий започна своята реч:
- Това, което ще чуете сега, не бива да бъде записано или преразказано от никого. Наоколо ни няма стени и затова никой друг, освен вас, няма да чуе думите ми. Аз измислих начин за превръщане на всички хора, живеещи на земята, как да станат роби на нашия фараон. Да се направи това с многочислени войски и изнурителни войни е невъзможно. Но аз ще го сторя само с няколко изречения! Ще минат само два дни след произнасянето им – и вие ще видите с очите си как светът ще почне да се променя. Вижте: долу дълги върволици оковани във вериги роби носят по един камък. Охраняват ги много войници. Колкото повече роби, толкова по-добре за държавата – така сме мислили винаги. Но колкото повече са робите, толкова повече се налага да се опасяваме от бунт. Постоянно усилваме охраната. Принудени сме добре да храним робите си, инак не могат да извършват тежката физическа работа. Въпреки това, те са лениви и склонни към бунт. Гледайте ги как бавно се мъкнат, а измързеливилата се стража не подгонва с камшиците и не бие даже здравите и силни роби. Охоо, чуйте ме, обаче: те ще ми припнат къде къде по-бързо! И то без никаква стража. Надзирателите също ще станат роби. Ето как може да стане това: нека още днеска глашатаите разнесат указ от фараона, в който ще бъде казано: " От утре сутринта на всички роби се дава пълна свобода. За всеки камък, доставен в града, свободният човек ще получи по една монета. Монетите могат да се обменят за храна, дрехи, жилище, дворец в града или за целия град. Отсега вие сте свободни хора!"
Когато жреците осъзнаха казаното от Кратий, един от тях – най-възрастният – каза:
Ти си демон, Кратий! Замисленото от теб ще зарази с демонизъм всички земни народи.
- Нека да съм демон. И нека замисленото от мен хората да го наричат в бъдеше "демокрация"...

* * *
На залез слънце указът бе оповестен пред робите. Те бяха напълно изумени и почти всички не спаха през цялата нощ, представяйки си новия , "щастлив" живот.
На следващата сутрин жреците и фараонът пак се качиха на площадката на изкуствения хълм. Картината, която видяха очите им, надминаваше всяко въображение! Хиляди хора – довчерашни роби – в надпревара мъкнеха същите камъни, както и преди. Плувнали в пот, мнозина носеха по два камъка! Други, които имаха по един, тичаха, вдигайки прах след себе си. Някои надзиратели също мъкнеха камъни. Хората, въобразили си че са свободни, понеже са им снели оковите, се напъваха до пръсване да получат колкото повече от мечтаните монети, за да могат да си уредят щастлив живот...
Кратий прекара още няколко месеца на своята площадка, доволно наблюдавайки ставащото долу. А измененията бяха колосални! Част от робите се обединиха в малки групи, измайсториха колички, и - като ги натоварваха догоре с камъни и обляни в пот -почваха да ги бутат.
"Те още много приспособления ще наизмайсторят... – с удоволствие си мислеше Кратий. – Ето, вече и вътрешни услуги възникнаха: разносители на вода и храна. Част от робите ядат без да спират, не желаейки да губят време да ходят до бараките за обяд и разплащайки се със снабдителите чрез получените монети. Гледай ти – даже лекари изникнаха сред тях: помагат на пострадалите направо в движение - също за монети!.. И регулировчици на движението си избраха... Скоро ще си изберат и началници, съдии... Нека си избират – нали си мислят, че са свободни, а нещата си останаха същите: мъкнат камъни..."

Така и продължават да тичат несретниците през хилядолетията – прашни, потънали в пот, мъкнейки тежките си камъни... И до днес потомците на същите роби са също роби и продължават безсмисления си бяг....

В.Н. Мегре «Новая цивилизация», глава «Демон Кратий» 



Гласувай:
46
2



1. lyubomircholakov - Великолепна метафора!
19.06.2012 09:18
Мога само да добавя една фраза на Александър Смитсън: "Това, че веднъж на 4 години робите си избират господари, не ги превръща в свободни хора".
цитирай
2. galatceq - Мога само да добавя една фраза на ...
19.06.2012 09:25
lyubomircholakov написа:
Мога само да добавя една фраза на Александър Смитсън: "Това, че веднъж на 4 години робите си избират господари, не ги превръща в свободни хора".

Добра формулировка откъде тръгва цялата трагедия за настоящата цивилизация.Между другото цялата поредица книги''Звънтящите Кедри на Русия'' е изключително интересна и поучителна!
цитирай
3. imbe - Не е добре да се говори за демони ...
19.06.2012 12:26
http://www.5strike.com/bg/invitation/bylink/55513
цитирай
4. balar - да...
19.06.2012 12:33
ДемонКратия...
цитирай
5. анонимен - Аз съм много голям привърженик на ...
19.06.2012 14:52
Аз съм много голям привърженик на демоНкрацията. Постоянно и посвещавам материали. След религията, това е втората по вредност измама за човечеството. Материалът е перфектен.
цитирай
6. milady - STraxoten material..i...
19.07.2012 16:04
Straxovita...perspektiva..Blagodarya vi..:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: galatceq
Категория: Хоби
Прочетен: 1630844
Постинги: 507
Коментари: 2666
Гласове: 9045
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031