Абсолютът винаги говори на конкретен разбираем език. Ако Вселената иска да ти каже нещо, няма звездите да започнат да крещят името ти, а ще го стори човекът до теб. Няма земята да ти проговори с човешки глас и език, тя ще ти говори на своя, езика на случването. Език без думи, който обаче се разбира винаги и на всякъде, от всички.
Един приятел ми припомни мъдростта на Дзен Всеки път, когато дзен монах си купи чаша първото нещо, което прави когато си отиде у дома е да я счупи. Да я направи на парчета, просто я пуска на пода и тя се разбива. Може би ви се вижда странно, но това е най-мъдрото което може да се направи с една чаша. Защо ли ? Купете си два еднакви сервиза от магазина и ги разгледайте, те са еднакви, напълно еднакви, точно толкова еднакви колкото са и две капки вода. Същия модел виси по рафтовете в много домове, те са абсолютно еднакви. Направени са точно по един и същ начин, от един и същи материал с една и съща цел. Нищо уникално те са напълно еднакви. Така и чашите винаги са такива. Е нали все пак вършат работа ? Бихте попитали, прави сте. Но за монасите Дзен душата е нещо много много важно, те знаят че всичко притежава своя душа и тя само трябва да бъде извадена наяве. Дори чашата, именно за това я чупят. Чашите могат да се произвеждат еднакви, но никога не се чупят еднакво. И милиард чаши да строшите всичките ще се разпаднат на различни парчета, различна големина, различна форма. Така чашата придобива душа, след като веднъж е била строшена еднаквото е изчезнало, потънало е станало е невидимо, различното е изплувало. След като вече са я строшили монасите събират всички парченца и ги залепват по местата им. Чашата отново е цяла, отново е здрава, отново е функционална, също толкова функционална колкото останалите чаши, но вече притежаваща душа. Никъде по света няма втора като нея, тя е напълно уникална. Ако дзен монах ви покани в дома си задължително ще ви даде чаша с душа. Това е неговият начин да ви окаже почит. Вие самите сте нещо уникално, никога не съществувало до сега, всеки човек е напълно уникален, неповторим, ето защо му се полага също тава чаша, напълно уникална, неповторима. За един дзен е обидно да пие от обикновена чаша, колкото и красива да е направена фабрично, за него ще е обида, защото не е уникална, не притежаваща своя неповторима история, своя душа.
Вие сте също като чашите, всички се раждате еднакви, чисти и свежи, като бели листове. В Бога всички сте били Едно и сте избрали да се отделите, да се разграничите, да се определите. Избрали сте да напуснете неговите предели, да се строшите. В името на придобиването на индивидуалност вие сте избрали да строшите себе си на хиляди малко късчета, разпилени в миналото и настоящето ви. Но помнете, Дзен залепя отново чашата и тя е отново цяла и функционална като преди. Това трябва да сторите и вие, да съберете и да сглобите отново парченцата иначе всичко ще е било напразно. Иначе отделянето ви от Единството ще е било напразно и вие ще трябва да изчезнете напълно, да с разпръснете и да изчезнете напълно , за да може да се родите отново от Цялото и да опитате отново, да се пробвате в трошенето, в разпарчетосването и събирането отново, за да придобиете душа. Постъпването правилно е по един начин, еднотипно, ясно. Ако всички постъпваме единствено по правилния начин, то никога не бихме се откроили, никога не бихме се обособили като отделни индивидуалности. Никога не бихме придобили индивидуалност. Ето защо грешим, ето защо ИЗБИРАМЕ да сгрешим, избираме да накъсаме и да пръснем себе си, защото в това няма модел, в това няма установен модел, който да се следва, няма правило. Вариантите и комбинациите са неограничени, абсолютно неограничени, ето как вие придобивате индивидуалност, грешейки вие грешите по уникален, нов начин. Разкъсвате се и се пръсвате на хиляди парчета в хиляди различни посоки, това е невъзможно да се повтори, дори да се съберете отново, дори самите вие няма да можете да го повторите, ето как придобивате душата си ! Но помнете, трябва отново да се съберете, грешките са необходими до толкова, до колкото те са условието, за да може да се случи събиране, трябва отново да съберете всички парченца от всичко места, на които сте се пръснали и да станете отново цели и единни, а вече и неповторими, уникални. Ако попитате майките си, какво са запомнили детството ви, с какво са запомнили детските ви години, задължително те ще ви опишат някоя ваша пакост , 90% от спомените ще са това, бели и пакости. Ето с какво сте се отличили, ето как сте придобили собствено лице. Но мозайката на вашата същност трябва отново да се съедини иначе всичко е било напразно, иначе ВСИЧКО Е БИЛО НАПРАЗНО. Защото сглобяването, събирането също е неповторимо и уникално. Когато сте се разпарчетосвали вие сто го правили безсъзнателно, интуитивно. Вие сте се отдалечавали от Бога безсъзнателно, без да съзнавате, без да си давате сметка какво се случва, Той е знаел истината, намерението ви, затова ви е позволил и е започнал да чака, да чака ВАС, да се Върнете. Защото връщането ви не може да е безсъзнателно, трябва да е съзнателно, трябва да сте будни осъзнати, за да съберете всичките си парченца и да ги сглобите в правилния ред, тогава Целостта се възстановява от само себе си! И вие отново сте в единство с Бог, но по нов начин, вие сте се завърнали в него като Сътворци, Осъзнали и Вникнали в Неговата в същността на Творенето-Бог. Няма нищо лошо в обособяването, в отделянето, дори в разтрошаването на вашата същност , дори затова имате Свободна воля, за да можете да го сторите, никое друго същество не е в състояние да се отдели от Единството и да се пръсне, да се разедини, само Вие, само съществата със Свободна воля, затова и само те могат да бъдат Сътворци, защото само те могат и съзнателно да съберат парченцата и отново да постигнат Единство, само те могат съзнателно по своя воля да се завърнат. Единствено те могат да постигнат Бог като Творене, като уникално Творене Изново!
Мерси , изобщо не бях сигурна дали искам да пускам нещо днес, но цял ден четох подобни четива и това ме вдъхнови :)
а само учи на мълчание.
Десетте хиляди неща се въздигат
и падат безспирно,
Създаваш, но не притежаваш,
Работиш, но без възнаграждение.
Свършената работа се забравя.
Затова остава вечна.
а само учи на мълчание.
Десетте хиляди неща се въздигат
и падат безспирно,
Създаваш, но не притежаваш,
Работиш, но без възнаграждение.
Свършената работа се забравя.
Затова остава вечна.
Нали е от "Дао дъ Дзин" ? Супер е, много съм доволна от това, особено " Създаваш, но не притежаваш "
Най-висшето е едва-едва познато на хората.
После идва онова, което те познават и обичат,
после онова, от което се страхуват,
после онова, което те презират.
Най-висшето е едва-едва познато на хората.
После идва онова, което те познават и обичат,
после онова, от което се страхуват,
после онова, което те презират.
Съвършено е ...
Мерси , да пием с наслада от нея , има за всички ! :)
08.01.2011 08:26
rebellion , догмите винаги обезценяват духовните истини , които са ни заложени изначално .
Мерси , споделеното удоволствие е най-хубаво като усещане .
Но да не станат много счупените чаши ! :)
http://candysays.blog.bg/izkustvo/2006/08/13/edinenie.9760
/не го публикувам тук, понеже е дългичко../
Поздрави и всичко добро!
http://candysays.blog.bg/izkustvo/2006/08/13/edinenie.9760
/не го публикувам тук, понеже е дългичко../
Поздрави и всичко добро!
Великолепно стихотворение , candysays ! Заслужава да се прочете много пъти !
А може би хората не ги виждат и затова... трошат... за да видят по остатъчните парченца каква е била изначалната нееднаква "фабрична" структура :)))
Поздрави!
08.01.2011 14:05
Не е нужно да се хвърляме неразумно, за да бъдем различни..
Нека бъдем позитивни да правим разумен риск, да се вслушваме в позитивни хора, които са предизвикали любов и щастие в своя земен път.Целта на живота не е да страдаш задължително,или да се събере голямо богатство от опит, произтичащ от всички неудачи.Житейският път е път към познание.Хората сме изложени на превратностите на съдбата, докато не проумеем смисъла на своето съществуване. Докато не проумеем и уважаваме своите индивидуални качества и ги прилагаме в живота си. И тогава ще се чувстваме добре, ще се усмихваме по- често, ще обичаме повече..Така ще бъде по- близо до абсолюта, до своята идеална доминанта! С обич, мило Момиче! Поздрави и усмивки за интересната статия:)
Мерси , дали не е малко силно казано все пак ? Но можеш да разчиташ, че всички интересни неща ще бъдат споделени тук :)
За да стане по-ясно ще дам "тъп" пример. Една круща не е равна на една ябълка - както и да го погледнем. Макар и едното и другото да е плод, те се различават по биохимичните си съставки, по консистенция, по вкус и т.н.
Дори моето отношение към тях може да е различно: мога да не понасям круши, а да обичам ябълки. Но за развитието на организма ми са полезни и важни както крушите, така и ябълките :)))))
Така и пред Бога ние сме равнопоставени (всеки бивайки частица от Него), но не сме равни - всеки със своята опитност, грешки и постижения...
А за другото - събирането на собствените ни парченца, както ти го описваш като последица от собственото ни натрошаване, отделяне от Бога... процесът е много сложен и изисква голяма степен на самоусъвършенстване, непостижимо за един живот, защото не могат да се изпитат, да се влезе във всевъзможните ситуации и гледни точки към същността и овладяването й. Но окуражаващото е, че Пътят е достатъчно дълъг и съобразен със скоростта на придвижване на всеки един от нас :)
За да стане по-ясно ще дам "тъп" пример. Една круща не е равна на една ябълка - както и да го погледнем. Макар и едното и другото да е плод, те се различават по биохимичните си съставки, по консистенция, по вкус и т.н.
Дори моето отношение към тях може да е различно: мога да не понасям круши, а да обичам ябълки. Но за развитието на организма ми са полезни и важни както крушите, така и ябълките :)))))
Така и пред Бога ние сме равнопоставени (всеки бивайки частица от Него), но не сме равни - всеки със своята опитност, грешки и постижения...
А за другото - събирането на собствените ни парченца, както ти го описваш като последица от собственото ни натрошаване, отделяне от Бога... процесът е много сложен и изисква голяма степен на самоусъвършенстване, непостижимо за един живот, защото не могат да се изпитат, да се влезе във всевъзможните ситуации и гледни точки към същността и овладяването й. Но окуражаващото е, че Пътят е достатъчно дълъг и съобразен със скоростта на придвижване на всеки един от нас :)
Съгласна съм с тези уточнения - равнопоставеността показва безкрайното разнообразие , което цари в Единството .
Пътят е дълъг и включва множество прераждания ;) Хубаво е, че се разбира от повече хора :)
09.01.2011 12:59
09.01.2011 13:10
Бих предпочела по-елегантен начин да се опозная и да имам идентичност.
При теб винаги е приятно!:)
Благодаря ти!:)
Поздрави!:)
2. universalnite000.blog.bg - интересен поглед към света
3. Беседа за трепетното отношение към словото на истината
4. мудрите
5. yosif.net
6. ПЪТЯТ НА ДУШИТЕ
7. ВОИНЪТ НА СВЕТЛИНАТА
8. 2012 , А ПОСЛЕ
9. ГМО - БОМБА СЪС ЗАКЪСНИТЕЛ
10. Началото на Обрата
11. РАЗМИСЛИ ЗА СОЦИАЛНИТЕ ИНОВАЦИИ
12. ОЩЕ РАЗМИСЛИ ЗА СИСТЕМАТА
13. РАЗМИСЛИ ЗА СИСТЕМАТА - ДЕМАГОГИЯТА
14. РАЗМИСЛИ ЗА АВТОРИТАРНОСТТА
15. РАЗМИСЛИ ЗА СИСТЕМАТА - АГРЕСИВНОСТТА
16. РАЗМИСЛИ ЗА СИСТЕМАТА - РЕКЛАМАТА
17. РАЗМИСЛИ ЗА СИСТЕМАТА - ЦВЕТОВЕ И ВЪЗДЕЙСТВИЕ
18. АВЕСАЛОМ ПОДВОДНИ - ЗАКОНЪТ НА КАРМАТА
19. АВЕСАЛОМ ПОДВОДНИ - КАРМА И ЕГРЕГОР
20. ЧАКРИТЕ
21. Нео и Подводни за промените
22. savremennik.blog.bg
23. ferdi.blog.bg - посланията
24. тибетско коремно-ключово упражнение