3. Защитна реакция. За да попречи на причинителите на възпалението (антигени)
тялото образува специфични антитела (образувания в кръвта и костния мозък). Лимфоцити и
гранулоцити издигат вал около враговете - така наречения гранулоцитен вал - и макрофагите
ги изяждат. Войната на физическо равнище е в пълен разгар: враговете са обградени и
атакувани. Не се ли реши конфликтът на локално равнище (локална война), стига се до обща
мобилизация: целият народ участва във войната и хвърля всичките си сили за победата. В
тялото тази ситуация се изявява като:
4.Треска. С атаката си защитните сили унищожават причинителите на възпалението и
освобождават отрови, които предизвикват треска. При треската цялото тяло отговаря на
локалното възпаление с общо покачване на температурата. С всеки 1 градус се удвоява
делът на обмяната на веществата, от което се вижда в каква степен температурата подсилва
защитните процеси. Затова народът казва, че треската е полезна. Такава е връзката между
температурата и скоростта на протичане на болестта. Затова всички средства за понижаване
на температурата би трябвало спокойно да се ограничават до животозастрашаващите стой-
ности, а не всяко покачване на температурата изкуствено да се сваля в панически страх.
На психично ниво конфликтът в тази фаза абсорбира целия ни живот и цялата ни
енергия. Приликите между телесната треска и психическата възбуда са достатъчно очебийни,
за да имаме основание да казваме: трескаво вълнение или нетърпение; трескаво очакване
или напрежение; работя трескаво; развивам трескава дейност. Текстът на известния поп-хит,
песента „Треска" отразява двойното значение на тази дума, тъй като треска (на английски
fever, на немски - fieber) и някои нейни производни имат преносен смисъл на възбуда, а също
така означава повишена температура. От вълнение ни става много горещо, пулсът се
ускорява, бузите се зачервяват (от любов или от гняв), човек се изпотява от възбуда и се
разтреперва от напрежение. Всичко това съвсем не е приятно, но е здравословно. Не само
треската е полезна за здравето. Още по-здравословно е да се справяме с конфликтите.
Въпреки това всячески се опитваме да задушим треската, както и конфликта още в зародиш и
на всичко отгоре сме горди с умението си да го потискаме (защо ли потисничеството ни
доставя толкова голямо удоволствие).
5. Лизис (решение). Да приемем, че защитните сили на тялото са надделели:
отблъснали са чуждите тела, отчасти са ги инкорпорирали (изяли!) и така се стига до
неутрализиране на защитните сили и на причинителите на възпалението. Резултатът е
жълтата гной (загуби и на двете страни!). Причинителите напускат тялото в променена, от-
слабена форма. Тялото също е променено, защото: а) сега притежава информация за
причинителите, което се нарича „специфичен имунитет", и б) общите му защитни сили вече са
тренирани и укрепнали („неспецифичен имунитет"). От военно гледище това съответства на
победата на едната страна, след като и двете страни са понесли загуби. Все пак победителят
излиза от схватката с повече сили, понеже вече е достатъчно ориентиран за противника,
познава го и в бъдеще ще може да реагира срещу него по специфичен начин.
6. Смърт. Може обаче в сблъсъка да победят причинителите на възпалението, което
води до смъртта на пациента. Този резултат ние смятаме за неблагоприятно разрешение,
поради неговата едностранчивост. Тук е както при футбола. Зависи само от това с кой отбор
човек се отъждествява. Победата си е победа, независимо коя страна я печели. И в този
случай войната свършва. Само че този път ликува противниковата страна.
7. Хронифициране. Не успее ли нито една от двете страни да реши конфликта в своя
полза, стига се до компромис между причинители и защитни сили. Причинителите остават в
тялото, без да са победили (смърт), но и без да са победени от тялото (излекуване в смисъл
на „restitutioo ad integrum"). Ето картината на хронифицирането. Симптоматично то се
изразява в постоянно покачване на броя на лимфоцитите и гранулоцитите, на антителата, в
леко ускорена утайка (РУЕ) и малко температура. Неизяснената докрай ситуация образува в
тялото огнище, постоянно изсмукващо енергия от организма. Пациентът се чувства смазан,
уморен, безинициативен, без настроение, апатичен. Той не е нито съвсем болен, нито
напълно здрав. Няма истинска война, няма истински мир, просто компромис, който е
съмнителен като всички компромиси на този свят. Компромисът е високата цел на
страхливците, на „хладните" (Исус казва: „Бих искал да ги заплюя със собствените си уста.
Бъди горещ или студен"), които постоянно се страхуват от последиците на своето поведение
и от отговорността, която трябва да поемат. Компромисът обаче никога не е разрешение,
защото не осигурява абсолютно равновесие между два полюса, нито има силата да
обединява. Компромисът означава дълготраен раздор и заедно с това - стагнация. От военна
гледна точка това е позиционната война (сравни с Първата световна война), която
продължава да изразходва енергия и материал и с това значително отслабва всички други
области - икономика, култура и т. н. или дори ги парализира. На психично ниво
хронифицирането съответства на трайния конфликт. Човек затъва в конфликта и не намира
нито смелост, нито сила да го доведе до разрешение. Всяко решение струва жертви.
Едновременно можем да направим или само едното, или само другото, а тези необходими
жертви всяват страх. Така много хора се вцепеняват насред своите конфликти, неспособни да
подпомогнат победата на единия или на другия полюс. Непрекъснато умуват кое решение би
било правилно и кое - погрешно, без да разбират че правилно и погрешно в абстрактен
смисъл няма, че за да бъдем здрави непременно са ни нужни двата полюса, само че ние не
можем да ги реализираме едновременно в полярността, а само един след друг.
Следователно трябва да започнем с единия полюс -да се решим, да отсечем: кой от тях!
Всяко решение освобождава. Хронифицираният траен конфликт обаче постоянно
привлича енергия, което и психически води до загуба на настроение, на инициативност и до
резигнация. Когато проникнем до единия полюс на конфликта, бързо усещаме
освобождаваната вследствие на това енергия. Както тялото укрепва от борбата с
инфекцията, така и психиката укрепва от всеки конфликт, понеже докато се справя с
проблема тя се обогатява, чрез работата вътре в себе си с двата съпротивляващи се полюса
разширява своите граници и става по-съзнателна. От всеки изживян конфликт, като печалба,
извличаме информация (осъзнаване), която аналогично на специфичния имунитет ни
подготвя в бъдеще да се справяме по безопасен начин със същия проблем.
Освен това, всеки изживян конфликт учи човека по-добре и по-смело да се справя
изобщо с конфликти, което отговаря на неспецифичния имунитет в тялото. Както на
физическо ниво всяко решение изисква много жертви, особено от отсрещната страна, така и
при вземането на решения психиката също трябва да принася много жертви. В случая трябва
да се обричат на смърт някои досегашни възгледи и мнения, някои обикнати неща от жизне-
ния стандарт и дълбоко вкоренени привички. Все пак всичко ново предполага смъртта на
старото. Както по-големите възпалителни огнища често оставят белези в тялото, така
понякога и в психиката остават белези, на които ние ретроспективно гледаме като на спомени
за дълбоки преломи в живота ни.
По-рано всички родители знаеха, че след прекарана детска болест (всички детски
болести са инфекциозни заболявания) детето прави скок в израстването си, т. е. в развитието
си. След детска болест детето не е същото, каквото е било преди. Болестта го е променила, в
смисъл, че е израснало. Не само детските болести създават възможност за съзряване. Както
след всяка прекарана инфекциозна болест тялото става по-силно, така от всеки конфликт
човек излиза по-зрял, защото само предизвикателствата ни правят силни и способни. Всички
големи култури са възникнали чрез големи предизвикателства и самият Дарвин обяснява
развитието на видовете с успешното приспособяване към условията на околната среда.Войната е бащата на всички неща - казва Хераклит и който разбира правилно тази
мисъл, знае, че тази сентенция изразява една от най-основните мъдрости. Войната,
конфликтът, напрежението между полюсите доставят енергията на живота и така осигуряват
прогреса и развитието. Такива тези звучат опасно и будят недоумение във време, в което
вълците са надянали овчи кожи и чрез този маскарад представят прикритата си агресивност
като любов към мира.
Нарочно сравнихме развитието на възпалението, стъпка по стъпка, с плоскостта на
войната, защото така темата ни придобива онази острота, която може да попречи казаното да
бъде прочетено твърде набързо, с едно кимване на глава в знак на съгласие. Живеем във
време и общество на екстремна враждебност към конфликтите. На всички равнища се прави
опит да се избегне конфликтът, без да се държи сметка, че това възпиране изключва всяка
възможност за осъзнаване. В полярния свят хората не могат да избягват конфликтите с
функционални мерки и тъкмо такива опити винаги водят до все по-сложни измествания на
отдушника върху други равнища, чиито вътрешни взаимозависимости едва ли някой схваща.
Нашата тема - инфекциозните заболявания - е добър пример за това. Наистина в
изложението дотук разгледахме паралелно структурата на конфликта и структурата на
възпалението, за да разберем общото между тях, но те не протичат паралелно (или това
става рядко) у човека. По-скоро едното ниво замества другото в смисъл на или -или. Успее ли
един импулс да пробие защитата на съзнанието и да накара човека да осъзнае конфликта,
тогава скицираният дотук процес на „преработката" на конфликта протича само в психиката
на човека и обикновено не се стига до соматична инфекция. Не се ли интересува човек от
конфликта обаче, отблъсква ли всичко, което може да накърни неговия изкуствено поддържан
здрав свят, конфликтът връхлита тялото и трябва да се изживее като възпаление на
соматично равнище.
Възпалението е израз на конфликта на веществено ниво. Поради това човек не бива
да допуска грешката да гледа повърхностно на своите инфекциозни заболявания, стигайки до
заключението „не съм имал никакви конфликти". Именно това пренебрегване на конфликта
води до заболяване. За задълбочен анализ са нужни повече усилия, а не само един бегъл
поглед. Необходима е разобличаваща честност, която най-често създава толкова
неприятности за психиката, колкото инфекцията за тялото. Тъкмо това неприятно чувство все
ни се иска да избегнем.
Вярно е, че конфликтите винаги причиняват болка, все едно на какво равнище ги
изживяваме - война, вътрешно противоречие, болест - те никога не са приятни. Хубаво или
лошо не са оценки, на чието ниво бихме могли да се аргументираме, защото признаем ли
веднъж, че не можем да избегнем нищо, този въпрос изобщо няма повече да се поставя.
Който не си позволява психическа експлозия, ще експлодира тялото му (абсцес). При това
положение може ли все още да се поставя въпросът за по-хубаво или по-добро? Болестта
принуждава към честност!
Честни ли са, в края на краищата, и всички прехвалени усилия на нашето време да се
избягват конфликти на всевъзможни равнища. На фона на всичко казано дотук се виждат в
нова светлина и досегашните успешни усилия в борбата с инфекциозните заболявания.
Борбата срещу инфекциите е борба срещу конфликтите на веществено ниво. Честно, поне, е
наименованието на оръжията: антибиотици. Думата е съставена от двете гръцки думи anti=
против и bios= живот. Следователно антибиотиците са „вещества, насочени против живота".
Ето това е честност!
Тази враждебност на антибиотиците към живота е валидна на две равнища. Като си
припомним, че конфликтът е същинският двигател на развитието, т. е. на живота, тогава
всяко потискане на конфликта едновременно е и атака срещу динамиката на самия живот.

Колкото повече чета книгата в блога ти - толкова прилики откривам с източното разбиране за ролята на болестта в човешкия живот . Продължавай с това темпо, интересно ми е .

:) Мерси , радвам се за интереса ти , добре си дошъл !

Пасажът, който ми допадна най-много -

Не само детските болести създават възможност за съзряване. Както
след всяка прекарана инфекциозна болест тялото става по-силно, така от всеки конфликт
човек излиза по-зрял, защото само предизвикателствата ни правят силни и способни.

Лятото имах преживелици с които си доказах тази теза ! По-силна и уверена отреди съм !

para-medicinata

За да постигнем едно общество, в което има хармония между духовното и материалистичното, трябва най-напред да се достигне една критична маса от хора с по-високо обществено съзнание и по-развита духовност. Нещата след това ще се развият с доста бързи темпове.

;) Много хубаво умееш с малко да кажеш много , taidzi . Meрси и успешен, слънчев ден !

(: (((:
С надежда че после ще надделее духовното