Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.09.2010 15:15 - БОЛЕСТТА КАТО ПЪТ - Торвалд Детлефсен, Д-р Рюдигер Далке
Автор: galatceq Категория: Хоби   
Прочетен: 7714 Коментари: 23 Гласове:
37


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Полярност и единство
Исус им каза:
Когато създадете от двете едно и когато уподобите вътрешната страна на външната и
външната на вътрешната, а горната страна на долната, и когато съедините мъжа и жената в
едно, за да не бъде мъжът повече мъж, а жената – жена, когато направите очи на мястото на
едно око и ръка на мястото на ръката и крак на мястото на крака и образ на мястото на образа –
тогава ще влезете в царството Божие.
Евангелие на Тома, 22
ЧУВСТВАМЕ СЕ ПРИНУДЕНИ, и в тази книга, отново да подхванем една тема, която вече
обсъждахме в „Съдбата като шанс" - темата за полярността. От една страна, бихме искали да избег-
нем досадните повторения, но от друга - разбирането за полярността е задължителна предпоставка
за всички по-нататъшни разсъждения. В края на краищата, трудно бихме могли да прекалим,
занимавайки се с полярността, тъй като тя е главен проблем на нашето съществувание.
Когато човекът казва аз, той вече се разграничава от всичко онова, което възприема като не-
аз, т.е. като ти, и с тази стъпка става пленник на полярността. Неговото аз го обвързва със света на
противоположностите, който не се дели само на аз и ти, но и на вътре и вън, на мъж и жена, на добро
и зло, на правилно и неправилно и т. н. Егото на човека не му позволява да долови, под каквато и да
било форма, единството или целостта, да ги разбере или дори само да си ги представи. Съзнанието
разлага и раздробява всичко на противоположни двойки, които ние, ако те ни предизвикат,
изживяваме като конфликт. Те ни принуждават да различаваме и чак тогава да вземаме решение.
Разумът ни не върши нищо друго, освен непрестанно да раздробява действителността на все по-
малки парчета (анализ) и да прави разлика между парчетата (способност за различаване). Тогава
казваме да на едно и същевременно не на неговата противоположност - защото, както е известно,
„противоположностите се изключват взаимно". Но с всяко не, с всяко изключване ние циментираме
нашето не-здраве, защото когато бъдем здрави, не би следвало да ни липсва нищо повече. Тук
навярно вече започва да става ясно колко тясно е свързана темата болест-изцеление с полярността -
да можем да го формулираме и още по-прегледно: болестта е полярност, изцелението е
преодоляване на полярността.
Зад полярността, която ние, като хора, познаваме, се намира единството - онова обхващащо
всичко едно, в което противоположностите дремят все още неразличими. Тази област от битието се
нарича цяло, което по дефиниция включва всичко и затова не може да има нищо извън това цяло,
извън това единство. В единството няма нито промяна, нито преобразуване или развитие, защото
единството не се подчинява нито на времето, нито на пространството. Единството-цяло е във вечен
покой. То е чистото битие - без форма и без активност. Сигурно ви прави впечатление, че Всяко
назоваване за единството трябва да бъде формулирано негативно, т. е. да отрича нещо: без време,
без пространство, без промяна, без граница.
Всяко положително назоваване произлиза от нашия разделен свят и затова е неприложимо
към единството. Ето защо, от гледна точка на двуполюсното ни съзнание, единството представлява
нищо. Тази формулировка е вярна, но у нас, хората, тя често извиква погрешни асоциации. Жителите
на Запада, например, обикновено реагират с разочарование, когато узнаят че онова състояние на
съзнанието, към което се стреми будистката философия и което се нарича „нирвана", означава
приблизително нищо (буквално „угасвам"). Човешкото его винаги желае да притежава нещо, което е
извън него, и му е крайно неприятно да научи, че трябва само да угасне, за да се слее с всичко. В
единството всичко и нищо се сливат в едно. Нищото се отрича от всяко проявление и разграничение и
така се изплъзва от двуполюсния модел. Първопричината на всяко битие е нищото (при кабалистите
айн соф, при китайците дао и при индуисти нети-нети). То е едничкото, което наистина съществува,
без начало и без край, от вечност към вечност.
На това единство можем да се позовем, но не можем да си го представим. Единството е
полярността на полярността - да, до известна степен човек може дори да го познае и изпита, ако чрез
определени упражнения или техники за медитиране развие способността, поне за кратко, да
обединява полюсите на своето съзнание. Но то се изплъзва от всякакво езиково описание или
мисловен анализ, защото предпоставка за нашето мислене е именно полярността. Без полярност, без
разделение на субект и обект, на опознаваемо и познато познанието е невъзможно. В единството
няма познание, само битие. В единството секва всеки копнеж, всяко желание и стремление, всяко
движение - защото повече няма нищо външно, за което може да се мечтае. Това е старият парадокс,
че само в нищото може да се открие пълнотата.
Нека отново да се върнем към онази област, която със сигурност можем директно да
опознаем. Всички ние притежаваме двуполюсно съзнание, което се грижи за това целият свят да ни
изглежда двуполюсен, важно е да признаем пред себе си, че не светът е двуполюсен, а нашето
съзнание, чрез което възприемаме света. Да разгледаме законите на полярността въз основа на един
конкретен пример: дишането, от него можем да почерпим най-голям опит за полярността. Вдишването
и издишването се редуват непрестанно и така образуват ритъм. Но ритъмът не е нищо друго освен
постоянна смяна на два полюса. Ритъмът е основният модел на всеки живот. Същото има предвид и
физиката с твърдението, че всички явления могат да се сведат до трептения. Наруши ли се ритъмът,
нарушава се и животът, защото животът е ритъм. Който отказва да издишва, не може вече и да
вдишва. От това следва, че вдишването живее от издишването и е нежизнеспособно без
противоположния си полюс. Един полюс живее от друг полюс. Премахнем ли единия полюс, изчезва и
другият. Така от напрежението между два полюса възниква електричество - отстраним ли единия
полюс, електричеството изгасва.
Поместената тук илюстрация представлява скрита картина, с чиято помощ всеки може ясно да
усети проблема за полярността. Тук тя гласи: преден план/заден план, или по-конкретно:
профили/ваза. Кой от двата образа ще възприема, коя от двете възможности ще избера, зависи от
това дали ще приема за фон бялата или черната повърхност. Ако приема черната повърхност за фон,
на преден план изпъква бялата и аз виждам една ваза. Това схващане се преобръща, ако взема за
фон бялата повърхност, защото тогава виждам черната на преден план, а тя изобразява две лица в
профил. При тази оптична игра става въпрос за точното наблюдение на онова, което протича вътре в
нас, когато преобръщаме възприятията си едно след друго. Двата елемента на рисунката -
ваза/профили - съществуват едновременно, обединени в нея, но принуждават наблюдателя да вземе
решение в смисъл на „или-или". Или виждаме вазата, или профилите. В най-добрия случай можем да
възприемем двата аспекта на рисунката последователно, но е много трудно да ги схванем
едновременно и в еднаква степен.
Тази оптична игра хвърля мост към разбирането на полярността. На картината черният полюс
зависи от белия и обратно. Отнеме ли се единият полюс от картината (независимо дали черният или
белият), изчезва цялото изображение, заедно с двата си аспекта. И тук черното живее от бялото, съо-
тветно - предният план от задния план, както вдишването от издишването или положителният
електрически полюс от отрицателния. Тази висша зависимост на две противоположности една от
друга ни показва, че очевидно зад всяка полярност се крие единство, което само ние, хората, не
можем да обхванем и възприемем като единство В неговата едновременност. Ето защо сме
принудени да разделяме всяко единство от заобикалящата ни реалност на два полюса, които да
наблюдаваме последователно.
Това е, впрочем, рожденото място на времето, този измамник, който дължи съществуването
си единствено на полярността на нашето съзнание. Така противоположностите се оказват просто два
аспекта на едно и също единство В действителността, които можем да разглеждаме само
последователно. Следователно зависи от гледната ни точка, коя от двете страни на медала ще
изникне пред очите ни. Само на повърхностния наблюдател двата полюса изглеждат като
противоположности, които взаимно се изключват. При по-внимателно вглеждаме става ясно, че двата
полюса заедно образуват единство и че са зависими един от друг, за да съществуват. Науката
направи това фундаментално откритие за първи път при изследването на светлината.
Съществуваха две противоречиви схващания за природата на светлинните лъчи: едното се
основаваше на теорията за вълните, а другото - на теорията за частиците (корпускулите) и двете
теории привидно се изключваха. Ако светлината се състои от вълни, тя не се състои от частици и
обратно: или-или. Междувременно се изясни, че това „или-или" е било погрешно поставяне на
въпроса. Светлината е както вълна, така и частица. Искам дори да обърна това изречение обратно:
светлината не е нито вълна, нито частица. Светлината, в своето единство, е неразбираема за
двуполюсното човешко съзнание. Тази светлина се разкрива пред наблюдателя, в зависимост от това
какъв е подходът му към нея - или като вълна, или като частица.
Полярността е като врата, от едната страна на която има надпис вход, а от другата - изход.
Вратата е винаги една и съща, но според страната, от която я приближаваме, виждаме само единия
аспект от нейното съществуване. От тази принуда - да трябва да разчленяваме единството на
аспекти, които след това да наблюдаваме последователно - възниква времето. Защото само чрез
наблюдение с едно двуполюсно съзнание едновременността на битието може да се преобразува в
последователност. Така както зад полярността стои единството, зад времето се крие вечността. При
понятието вечност трябва да се има предвид, че в метафизичния смисъл тя означава безвремие, а
не, както погрешно я тълкува християнската теология, дълъг и безкраен времеви континуитет.
Начинът, по който съзнанието ни, в неговия порив към познание, разделя първоначалните
единства на противоположности може да се проследи още при старите езици. Очевидно на хората,
възпитани по правилата на по-стари култури, се е удавало много по-добре да съзират единството зад
противоположностите, тъй като в древните езици много думи притежават двойна полярност. Едва при
по-късното развитие на езика започнали, обикновено чрез промяна или удължаване на гласни, да
причисляват отначало двойствената дума недвусмислено само към единия полюс. (Още Зигмунд
Фройд е обърнал внимание на този феномен в съчинението си „Противоположният смисъл на
коренните думи".)
Лесно можем да разпознаем общия корен, който свързва, например, следните латински думи:
сlаmаre = викам и сlаm = тихо или siccus = сухо и sucus = сок; аltus означава и преди и сега както
високо, така и дълбоко. На гръцки pharmacon значи както отрова, така и лекарство. В немския език
думите stumm (ням) и stimme (глас) са сродни, а в английския пълната двуполярност се съдържа в
думата without, която буквално означава със-без, но се превежда само с единия от двата полюса, а
именно с без. Смислово към нашата тема ни доближава още повече езиковото родство на bos и baЯ.
Думата baЯ е на старовисоконемски и означава приблизително добър. Днес тя се използва все още в
съчетанията fur baЯ, което означава furwahr (наистина), и baЯ erstaunt, което пък значи sehr erstaunt
(много учуден). Към същия корен спада английската дума bad (лош), както и немските buЯe (покаяние)
и buЯen (разкайвам се). Езиковият феномен, че първоначално за противоположни полюси, като
например добър и лош, се е използвала една и съща дума, ни показва нагледно общото, което се
крие зад всяка полярност. С равнопоставянето на добро и лошо (зло) ще се занимаем по-обстойно, но
още тук можем да изясним какви огромни последствия има разбирането на темата „полярност".
Полярността на нашето съзнание изживяваме субективно в смяната на две негови състояния,
които ясно се разграничават: будуване и спане. Тези две състояния преживяваме като вътрешни
съответствия на външната полярност ден-нощ в природата. Често говорим, например, за дневно и
нощно съзнание, или за дневната и нощната страна на душата. С тази полярност е тясно свързана и
разликата между съзнателно и несъзнателно. Така през деня ние изживяваме онази част от
съзнанието, от която се раждат сънищата и чийто дом е нощта, като несъзнателна. Думата не-
съзнателна не е много сполучлива, защото частицата не отрича следващата я дума съзнателна
(сравни с не-учтив, не-винен и т. н.), а тъкмо отрицанието, в случая не, отразява действителното
положение на нещата. Несъзнателно не е същото, като в безсъзнание. В съня ние просто се
намираме в друго съзнание. Изобщо не може да става дума за липса или загуба на съзнание.
Следователно несъзнателно не е отсъствие на съзнание, а само една твърде едностранчива класи-
фикация на дневното съзнание, което установява, че очевидно съществува още нещо, в което обаче
то не може да се намеси. Но защо всъщност се отъждествяваме толкова естествено тъкмо с
дневното съзнание?
След разпространяването на идеите на дълбинната психология, свикнахме да си представяме
нашето съзнание като наслоено и да различаваме „горното" (Висшето) съзнание от подсъзнателното
и несъзнателното.
Това разделяне на „над" и „под" не е наложително, но то съответства на едно символично
възприемане на пространството, което отрежда на небето и светлината горния, а на земята и мрака -
долния полюс на пространството. Ако се опитаме да изобразим графично подобен модел на
съзнанието, би се получила следната фигура:
подсъзнание
ограничено
субективно
„горно"
висше съзнание
Тук кръгът символизира онова всеобхващащо съзнание, което е безгранично и вечно.
Периферията на кръга също не е граница, а само символ за всеобхватното. Човекът е ограничен от
своето аз, от което възниква неговото субективно и ограничено „горно" (висше) съзнание. Така той
няма достъп до останалото, т. е. до космическото съзнание - за него то е несъзнателно. (К. Г. Юнг
нарича този слой „колективно несъзнателно".) Граничната (разделителната) линия между човешкото
аз и останалото „море на съзнанието" не е абсолютна - тя може да се окачестви по-скоро като вид
мембрана, която е двустранно пропусклива. Тази мембрана съответства на подсъзнанието. То
включва както съдържание, което е изпаднало от горното (висшето) съзнание (забравяне), така и
съдържание, което се издига нагоре от несъзнателното - например предчувствия, съкровени мечти,
интуиция, Видения.
Ако човек се отъждестви много силно изключително със своето горно (Висше) съзнание,
тогава той навярно ще омаловажи пропускливостта на подсъзнанието, тъй като ще изживява
несъзнателните съдържания като чужди, поради което те ще му навяват страх. По-голямата
пропускливост може да доведе до вид медитативни състояния. Състоянието на просветление, или
космическото съдържание, обаче, би било постижимо само тогава, когато човек елиминира границата,
така че над- и под-съзнателното да се слеят. Но тази стъпка би била равносилна на унищожаване на
аз-а, чието себеосъзнаване произтича от разграничаването. В християнската терминология тази
стъпка се описва така: „Аз (горното, висшето съзнание) и моят Отец (несъзнателното) сме едно".
Човешкото съзнание намира материален израз в мозъка, при което типично човешките
способности за различаване и преценка се приписват на кората на главния мозък. Нищо чудно, че
полярността на човешкото съзнание, като сигнатура, се открива в анатомията на главния мозък. Както
е известно, главният мозък се дели на две полукълба, които са свързани помежду си чрез т. нар.
„мозъчен мост" (соrpus саllosum). В миналото медицината се опитваше да предотвратява различни
симптоми, като например епилепсия или непоносими болки, като този мозъчен мост се срязваше
хирургически и така се прекъсваха всички нервни пътища за връзка между двете полукълба
(комисуротомия).
Колкото и драстична да изглежда тази интервенция, след такава операция се наблюдават
незначителни на пръв поглед последствия. По този начин се стигна до откритието, че двете
полукълба представляват едва ли не самостоятелни мозъци, които могат да изпълняват своите
функции независимо един от друг. Но ако се подложи пациент, чиито две полукълба са били
разделени, на по-подробни изследвания, ще се види ясно, че двете полукълба се различават
съществено по своята особеност и компетентност. Знаем, че нервните пътища се кръстосват
латерално, като по този начин дясната половина на човешкото тяло се инервира от лявата половина
на мозъка и обратно. Ако се завържат очите на опериран пациент и му се сложи, например, тирбушон
в лявата ръка, той не може да назове предмета, т. е. не може да намери името, което съответства на
държания от него предмет, но това не му пречи да го употреби правилно. Тази ситуация се обръща,
когато му се подаде предмет в дясната ръка: сега той знае истинското му име, но не е наясно за какво
служи.
Както ръцете, така и очите и ушите са във връзка с контралатералната мозъчна половина. При
друг експеримент, на пациентка с прекъснат мозъчен мост били показвани различни фигури ту пред
лявото, ту пред дясното око. По време на тази серия, в зрителното поле на лявото й око прожектирали
актова фотография, така че образът можел да се възприеме само от дясната мозъчна половина.
Пациентката се изчервила и се разкикотила, но на въпроса на провеждащия опита какво е видяла, тя
отвърнала: „Нищо, само светкавица" и продължила да се кикоти. Така възприетият от дясното полу-
кълбо образ предизвиква реакция, но не може да се осъзнае и осмисли, нито да се формулира с думи.
Подобна реакция се получава и когато пред лявата ноздра на пациент се поднесе някаква миризма:
той я възприема, но не може да я определи. Ако се покаже на пациент сложна дума, например
„слънцестоене" така че лявото му око да вижда първата част -„слънце", а дясното втората - „стоене",
той прочита само „стоене", тъй като думата „слънце" не може да бъде анализирана езиково от
дясната мозъчна половина.
Такива опити в днешно време се прецизират все повече и водят до резултати, които могат да
бъдат обобщени по следния начин: двете мозъчни половини се различават значително по отношение
на функциите и възможностите си, както и по своята компетентност. Лявото полукълбо би могло да се
нарече „вербално", защото е компетентно по отношение на логиката и структурата на езика, четенето
и писането. То „разчленява" аналитично и рационално всички външни дразнители, следователно
мисли дигитално. Ето защо лявото полукълбо е компетентно и за числата и смятането. Освен това, то
притежава и усет за време.
Всички противоположни на гореизброените способности откриваме в дясната мозъчна
половина. Вместо анализ, тук срещаме способността за цялостно обхващане на сложни
взаимовръзки, модели и структури. Тази мозъчна половина позволява да бъде обхванато цялото
(формата, образът), въз основа на една малка частица (раrs pro toto). Очевидно на дясното полукълбо
дължим способността си за възприемане и образуване на понятия от логични множества (видови
понятия, абстракции), които реално не съществуват. В дясната половина откриваме само архаични
езикови форми, които, вместо синтаксис, следват звукови образи и асоциации. Както лириката, така и
говорът на шизофрениците дават добра представа за езика на дясното полукълбо. Тук можем да
отнесем също и аналогичното (аналоговото) мислене - мисленето по аналогия, по сходство - и
боравенето със символи. Дясната половина е компетентна за сферата на образите и мечтите на
душата, тя не се подчинява на разбирането за време на лявото полукълбо.
Според вида дейност, която човек извършва в момента, доминира съответно едно от двете
полукълба. Например логичното мислене, четенето, писането и смятането предполагат доминиране
на лявото полукълбо, докато при слушането на музика, когато човек мечтае, фантазира или медитира
взема превес дясното. Въпреки че едното от двете полукълба на здравия човек доминира, по всяко
време е на разположение и информацията, съдържаща се в недоминиращото в момента полукълбо,
тъй като през мозъчния мост се извършва оживен обмен. Двуполюсната специализация на двете
полукълба обаче се покрива много точно с прастарите езотерични учения за полярността. В даоизма
наричат двете начала, на които се разчленява единството на дао, ян (мъжко начало) и ин (женско
начало). В херметичната традиция същата полярност се изразява чрез символите Слънце (мъжко) и
Луна (женско). Китайското ян, съответно Слънцето, е символ на активното, позитивно мъжко начало,
което В областта на психологията би отговаряло на дневното съзнание. Ин, или Луната, обхваща
негативното, женско, обновително начало и то съответства на несъзнателното у човека.
Тези класически полярности спокойно могат да се отнесат и към резултатите от изследването
на мозъка. Така лявото полукълбо, ян, е мъжко, активно, висше съзнателно и отговаря на символа на
Слънцето, а оттам - на дневната страна на съзнанието на човека. Лявото полукълбо, чрез нервни им-
пулси обслужва дясната, т. е. активната или мъжка половина на тялото. Дясното полукълбо е ин, т. е.
отрицателно, женско. То съответства на лунното начало, т. е. на нощната страна или на несъзнател-
ното у човека и инервира съответно лявата половина на човешкото тяло. За по-голяма прегледност,
аналогичните понятия са подредени в таблица.
ляво дясно
Логика Възприемане на образи
Език (синтаксис, граматика) Обхващане на целостта
Чувство за пространство
Архаични езикови форми
Вербално полукълбо:
Четене Музика
Писане Обоняние
Образец
ляво
Смятане
Броене
Разчленяване на околния свят
Дигитално мислене
Линейно мислене
Зависимост от времето
Анализ
Интелигентност
дясно
Образец
Завършена, цялостна затворена
представа за света
Аналогично (аналогово) мислене
Символика
Безвремие
Холистика
Логически множества
Интуиция
ЯН
(+)
Слънце
Ден
съзнателно
Живот
ИН
(-)
Луна
женско
Нощ
несъзнателно
Смърт
ЛЯВО
Активност
електричество
киселинно
дясна половина на тялото
дясна ръка
ДЯСНО
Пасивност
магнетично
алкално
лява половина на тялото
лява ръка
подсъзнание
ограничено
субективно
„горно"
висше съзнание
несъзнателно
обективно
неограничено
Хоризонтална топография на съзнанието
Вертикална топография на съзнанието
Отделни модерни течения в психологията вече започват да преобръщат старата хоризонтална
топография на съзнанието (Фройд) на деветдесет градуса и да заместват понятията висше съзнание и
несъзнателно с ляво и дясно полукълбо. Това преименуване обаче е само формален въпрос и малко
променя съдържанието, както може да се види при сравнение с предложеното тук изложение. Както
хоризонталната, така и вертикалната топография са само спецификация на стария китайски символ,
наречен „тай-дзи", разделящ един кръг (цялост, единство) на бяла и черна половина, които на свой
ред съдържат противоположен зародиш (точка с обратния цвят). Единството сякаш се разпада в на-
шето съзнание на полюси, които взаимно се допълват.
Лесно може да се прецени колко нездрав би бил човек, който притежава само едно от двете
полукълба на мозъка. Но също така нездрав е в действителност и научнообоснованият светоглед на
нашето време, защото това е една представа на лявото мозъчно полукълбо. От тази гледна точка,
разбира се, съществуват само рационалното, разумното, аналитично-конкретното, има само
такива външни форми, които зависят от времето и при-чинността. Но подобна рационална представа
за света е само половината истина, защото тя отразява гледната точка на половината съзнание, или
на половината мозък. Онова съдържание на съзнанието, което обичаме да окачествяваме като
ирационално, неразумно, заплетено, окултно и фантастично, не е нищо друго, освен възможностите
на човек да наблюдава света от срещуположния полюс.
Колко различно се оценяват обикновено тези две взаимно допълващи се гледни точки личи
дори само от обстоятелството, че при изследване на различните способности на двете мозъчни
полукълба, много бързо са били установени и описани възможностите на лявата половина, но дълго
време бил разгадаван смисълът на дясната, тъй като на пръв поглед тя не показвала разумни
резултати. Природата, очевидно, цени значително по-високо способностите на дясната, неразумна
половина, защото в живото-застрашаващата ситуация тя автоматично ни превключва - от доминиране
на лявата половина към доминиране на дясната: една опасна ситуация не може да се преодолее
адекватно с чисто аналитичен подход. Чрез доминирането на дясното полукълбо, благодарение на
цялостното осъзнаване на положението, се предоставя възможност да се действа спокойно и според
характера на ситуацията. На това превключване, впрочем, почива и отдавна познатият феномен, т.
нар. филм на живота. Пред лицето на смъртта човек вижда още веднъж целия си живот като на
филмова лента - илюстрация за това, което по-горе нарекохме безвремие на дясната половина.
Теорията за полукълбата, според нас, има важно значение, защото показва, че все още не е късно
науката да разбере колко половинчата и едностранчива е досегашната й представа за света и като
обърне повече внимание на дясното полукълбо, да се научи да вижда основателността и необ-
ходимостта на този друг начин, по който може да се наблюдава той. Същевременно бихме могли, въз
основа на този пример, да се научим да гледаме на закона за полярността като на основен за същест-
вуването на света закон, но обикновено подобна стъпка се препъва в абсолютната неспособност на
науката да мисли аналогично (дясна половина).
Този пример би трябвало да ни изясни още веднъж закона за полярността: в човешкото
съзнание единството се разделя на полюси. Двата полюса се допълват (компенсират) взаимно и
поради това всеки се нуждае от противоположния, за да съществува. Поляризацията крие в себе си
неспособността да се наблюдават едновременно двата аспекта на едно единство и ни принуждава
към последователност, чрез която възникват феномените „ритъм", „време" и „пространство". Ако едно
двуполюсно съзнание иска да опише с думи единството, то може да го стори само с помощта на
парадокса. Предимството, с което ни дарява полярността, е способността за познание, която не би
била възможна без полярност. Цел и стремеж на всяко двуполюсно съзнание е да преодолее своето
обусловено от времето не-здраве и да стане отново здраво, т. е. цяло. Всеки път към изцелението или
посвещаването е път, водещ от полярността към единството. Крачката от полярността към
единството е толкова радикална, качествена промяна, че за двуполюсното съзнание е трудно (ако
изобщо е възможно), да си я представи. Всички метафизични системи, религии и езотерични школи
проповядват единствено и само този път от поляризацията към единството. Оттук се налага изводът,
че всички тези учения не се интересуват от едно „подобряване на този свят", а от „напускането на този
свят".
Тъкмо това е главната отправна точка на всички критици и противници на тези учения. Те се
позовават на несправедливостта и принудите на този свят и упрекват метафизично ориентираните
учения, че реагират антисоциално и безсърдечно на тези предизвикателства, защото
последователите им се интересуват само от собственото си егоистично избавление. Клишетата на
тази критика гласят: бягство от действителността и липса на ангажираност. За съжаление, критиците
никога не отделят време да схванат цялостно дадено учение, преди да се опитат да го оборят и така
прибързано смесват собствените си възгледи с няколко криворазбрани понятия от някое друго учение,
като тази нелепица след това се нарича „критика".
Тези недоразумения водят началото си отдалеч. Исус е проповядвал единствено само този
път, водещ от поляризацията към единството, като не е бил изцяло разбран дори от собствените си
ученици (с изключение на Йоан). Исус наричал полярността този свят, а единството - небесно
царство, дом на моя Отец или просто Отец. Той подчертавал, че неговото царство не е от този свят и
проповядвал пътя към Отца. Но всичките му проповеди били разбирани отначало винаги конкретно и
материално, като отнасящи се за този свят. Евангелието на Йоан разбулва глава по глава това
недоразумение: Исус говори за храма, който иска да въздигне за три дни - учениците му разбират
храма в Ерусалим, докато той има предвид своето тяло. Исус говори с Никодим за прераждането на
духа, а той разбира раждането на дете. Исус разказва на жената при кладенеца за живата вода, а тя
разбира вода за пиене. Могат да се изброят още много примери, от които става ясно, че Исус и
учениците му са имали съвършено различно отношение към нещата. Исус се опитва да привлече
вниманието на хората върху значението и важността на единството, докато слушателите му
страхливо и здраво се вкопчват в двуполюсния свят. Исус нито веднъж не е поставял изискването да
се усъвършенства светът и да се превърне в рай - но с всяко изречение той се стреми да окуражи
хората да се осмелят да направят крачката, която води към здравето и добруването.
Но този път винаги отприщва първо страх, тъй като минава и през болка и ужас. Светът може
да се преодолее само като го поемем върху себе си болката може да се унищожи само като я поемем
върху себе си, защото светът винаги означава и болка. Езотериката не проповядва бягство от света, а
„преодоляване на света". Но преодоляване на света е само друг израз за „преодоляване на поляр-
ността", Което е идентично със задачата на аз-а, на егото, защото цялост постига единствено онзи,
който не разграничава своя аз от битието. Ето защо има известна логика в това един път, чиято цел е
унищожаването на егото и сливането му с всичко друго, да се окачествява като „егоистичен път към
изцелението". Освен това, мотивацията на подобни пътища не се състои в надеждата за „по-добър
живот в отвъдното" или „възнаграждение за страданията на този свят" ("опиум за народа"), а в
прозрението, че конкретният свят, в който живеем, придобива смисъл едва тогава, когато има опорна
точка извън него самия.
Ето един пример: когато посещаваш училище, което няма нито цел, нито край, в което учиш
заради самото учене, без перспектива, без завършек, без цел, тогава ученето става безсмислено.
Училището и ученето придобиват смисъл едва тогава, когато е налице опорна точка, намираща се
извън училището. Да се стремиш към някаква професия не е „бягство от училището", а точно
обратното -единствено тази цел позволява активно и смислено усвояване на учебния материал. По
същия начин този живот и този свят придобиват съдържателни измерения едва тогава, когато си
поставим за цел да ги преодолеем. Така смисълът на стълбата не е да стоим на нея, а да я
преодолеем, като я използваме.
Загубата на тази метафизична опорна точка прави живота в наши дни безсмислен за толкова
много хора, защото едничкият смисъл, който ни е останал, се нарича напредък. Но напредъкът не
познава друга цел, освен още по-голям напредък. Така пътят се е превърнал в пътуване.
За да вникнем в болестта и изцелението е важно да разберем какво всъщност значи
изцеление. Ако забравим, че изцелението винаги означава доближаване до здравето в смисъл на
единство, тогава ще се опитаме да достигнем целта на изцелението в рамките на полярността - а
такъв опит е обречен на сигурен провал. Ако още веднъж разгледаме досегашното си разбиране за
единството, което може да бъде постигнато винаги само чрез обединяване на противоположностите
("соniuctio орроsitorum"), във връзка с мозъка, ще стане ясно, че целта ни да преодолеем полярността
на това равнище върви ръка за ръка с прекратяването на редуващото се доминиране на мозъчните
полукълба. На равнище мозък „или"/"или" също трябва да се превърне в „както"/"така и", а
„последователността" - в „едновременност".
Така същинското значение на мозъчния мост става очевидно: той трябва да стане толкова
пропусклив, че от „двата мозъка" да се образува един. Едновременното включване в действие на
възможностите на двете мозъчни половини би било телесният аналог на просветлението. Това е
същият процес, който вече описахме въз основа на хоризонталния модел на съзнанието: едва когато
субективното висше съзнание се слее с обективното несъзнателно, ще бъде постигната цялост.
Универсални знания за тази крачка от полярността към единството можем да черпим отново и
от ново от безбройни източници. Вече споменахме за китайската философия на даоизма, в която
двете световни сили се наричат ян и ин. Херметиците говорят за обединяване на Слънцето и Луната,
или за сватба между огъня и водата: По-нататък те разкриват тайната на съединяването на
противоположностите в парадоксални изречения като: „Твърдото трябва да стане меко, а мекото –
твърдо”. Прастарият символ на жезъла на Хермес (кадуцей) свидетелства за същия закон - двете
змии олицетворяват противоположните сили, които трябва бъдат обединени в жезъла. Това
изображение срещаме и в индуистката философия под формата на двата противоположни, енергийни
потока в човешкото тяло, наречени ида (женски) и пингала (мъжки), които се увиват, подобно на змии,
около средния канал сушумна. Удаде ли се на йогата да насочи змийската сила нагоре в този среден
канал, той изживява състояние на съзнанието, равносилно на единството - целостта. Кабалистът
изобразява тази връзка чрез трите стълба на дървото на живота, а диалектикът говори за „теза",
„антитеза" и „синтеза". Всички тези системи, от които тук изброихме само няколко, не се намират в
причинна връзва, а олицетворяват един основен метафизичен закон, който се стремят да изразят на
различни конкретни или символични равнища. Ние не отдаваме предпочитание на определена
система, а искаме да хвърлим светлина върху закона за полярността и неговата валидност на всички
равнища от света на формите.
Полярността на нашето съзнание ни изправя непрекъснато пред две възможности за действие
и ни принуждава - ако не искаме да тънем в апатия - да решаваме. Винаги има две възможности - но
за момента можем да осъществим само едната от тях. Така с всяко действие винаги остава
неосъществена противоположната възможност. Трябва да избираме и да решаваме дали да си
останем в къщи или да излезем, дали да работим или да бездействаме, дали да раждаме деца или
не, дали да си искаме парите, които сме дали назаем, или да забравим за тях, дали да застреляме
врага си или да му подарим живота. Мъката на избора ни преследва на всяка крачка. Не можем да го
избегнем, защото „бездействието" е вече едно решение против действието, „липсата на решение" пък
е решение против решението. Тъй като така и така трябва да решаваме, искаме поне да решаваме
разумно и правилно - а за целта са ни необходими критерии. Разполагаме ли веднъж с такива
критерии, решенията стават прости: раждаме деца, защото те служат за продължение на човешкия
род; убиваме неприятелите, защото те застрашават децата ни; ядем много зеленчуци, защото са
здравословни и даваме храна на гладуващите, защото това е етично. Тази система действа надеждно
и опростява решенията - трябва само да вършим винаги това, което е добро и правилно. За
съжаление, обаче, нашата ценностна система, според която вземаме решенията си, непрекъснато се
подлага на съмнение от други хора, които по отделни въпроси се придържат към противоположните
решения и оправдават позицията си също с определена ценностна система: те не искат да имат деца,
защото планетата и без това е пренаселена, не убиват враговете си, защото те също са хора, ядат
месо, защото месото е полезно и оставят гладуващите да гладуват, защото това е част от съдбата им.
Наистина, няма спор, че ценностните критерии на другите просто са погрешни, и все пак е дразнещо,
че не всички притежават еднакви критерии за това кое е добро и правилно. Така всеки започва не
само да защитава собствените си ценностни критерии, но да убеждава в тях и възможно най-голям
брой себеподобни. Накрая, разбира се, всички хора трябва да бъдат убедени в тези ценности - едва
тогава светът би станал добър, истински и здрав. За съжаление, такова е мнението на всички! И така,
войната на мнения е в пълен ход - при това всички искат да вършат само правилното. Но кое е
правилно? Кое е погрешно? Кое е добро? Кое е зло? Мнозина предявяват претенции, че знаят
отговорите, но те не са единни помежду си и така ние отново трябва да решаваме на кого да вярваме!
Направо отчайващо!
Единствената стъпка, която може да ни изведе от тази дилема е прозрението, че в
полярността няма абсолютно, т. е. обективно добро или зло, правилно или неправилно. Всяка оценка
е субективна и предполага мрежа от взаимовръзки, която също е субективна. Всяка преценка зависи
от гледната точка и зрителния ъгъл на наблюдателя и поради това, отнесена към него, винаги е
вярна. Светът не може да се разделя на това, което всъщност е позволено да бъде - и поради това е
добро и правилно, и онова, което всъщност не би трябвало да бъде -и затова е нужно то да бъде
победено и да се изкорени. Този дуализъм на непримирими противоречия между правилно и
неправилно, добро и зло, бог и дявол не ни извежда от полярността, а само ни кара да затъваме още
по-дълбоко в нея.
Решението се крие в онази трета гледна точка, от която всички алтернативи, всички
възможности, всички противоположности са еднакво добри и правилни, съответно еднакво лоши и
погрешни, тъй като са елементи от едно единство и поради това имат право на съществуване: защото
без тях целостта не би била цяла. Ето защо при закона за полярността толкова настойчиво
обръщахме внимание на това, че единият полюс живее от съществуването на другия и не е
жизнеспособен без него. Така както вдишването зависи от издишването, и доброто зависи от злото,
мирът от войната, здравето от болестта. И все пак, не може да се попречи на хората да искат само
единия полюс и да се борят с другия. Но в тази вселена, борейки се с който и да било полюс, човек се
бори с космоса - защото всяка част съдържа цялото (рагs pro toto). В този смисъл Исус казва: „И най-
малкото, което причиняваш на моя брат, си причинил на мен!"
Тази мисъл сама по себе си е проста на теория, но се натъква на една дълбоко вкоренена
съпротива у човека, тъй като привеждането й на практика прави пътя труден. Ако целта е единството,
което обхваща противоположностите в тяхното различие, тогава е невъзможно човек да постигне
здраве или цялост, докато все още изключва нещо от съзнанието си или се разграничава от нещо.
Всяко изказване от рода на: „Това не бих направил никога!" е най-сигурният начин да се
възпрепятства съвършенството и просветлението. Във Вселената няма нищо необосновано, но за
сметка на това има много неща, чието основание отделният човек все още не може да проумее.
Всички усилия на човека в действителност са подчинени на една-едничка цел: да се научи да вижда
по-добре взаимовръзките - или, както казваме ние, да стане по-осъзнат, - но не и да променя нещата.
Няма нищо, което да подлежи на изменение или подобрение, освен собственият светоглед.
Човекът дълго е робувал на илюзията, че чрез своите действия, чрез своите дела може да
промени, моделира и подобри света. Тази вяра е оптична измама и почива върху проекцията на
себепромяната. Ако, например, човек прочете една и съща книга няколко пъти през големи интервали
от време, той всеки път ще разбира съдържанието й по нов начин - в съответствие със стадия на
собственото си развитие. Ако в случая не беше толкова сигурно, че книгата не може да се промени, би
могло лесно да се повярва 6 развитието на нейното съдържание. Същата заблуда съдържат
понятията „еволюция" или „развитие". Хората вярват, че еволюцията се ражда в хода на нещата и в
резултат на тяхната намеса и не виждат, че тя е само осъществяване на един вече съществуващ
модел. Еволюцията не допуска възникването на нищо ново, тя само позволява съществуващото да се
осъзнае стъпка по стъпка. И тук четенето на книга е подходящ пример: Съдържанието и „действието"
В една книга съществуват едновременно, но могат да се интегрират от читателя само последователно
чрез четенето. При четенето на една книга съдържанието се разкрива пред читателя постепенно,
макар това съдържание да е съществувало като книга от векове. Съдържанието на книгата не
Възниква като резултат от четенето, а чрез усвояването му читателят интегрира един съществуващ
модел стъпка по стъпка и в зависимост от времето.
Не светът се променя, а човекът осъществява в себе си един след друг различни пластове и
аспекти на света. Мъдрост, съвършенство, съзнание означават едно: да може да се прозре и
проследи всичко съществуващо в неговата Валидност и съгласуваност. Да може да схване реда, за
наблюдателя означава самият той да бъде в ред. Илюзията за промяна възниква от полярността,
която разделя едновременното на последователност, а „както"/"така и" - на „или"/"или". Източните
философи, например, наричат двуполюсния свят „илюзия" или „мая" (заблуда, измама) и изискват от
човека, който се стреми към познание и освобождение, най-напред да разобличи този свят на
формите като илюзия, за да прозре, че в действителност той не съществува. Но стъпките, които
водят до това прозрение („пробуждане"), трябва да бъдат предприети в двуполюсния свят. Ако
полярността пречи на единството в неговата едновременност, чрез заобикаляне на Времето то
директно се възстановява, като Всеки полюс се уравновесява от следващия го противоположен
полюс. Този закон наричаме принцип на допълнителността1. Както издишването подтиква към
вдишване, както събуждането произтича от съня и обратно, така всяко осъществяване на даден
1 Във физиката принципът на допълнителността е формулиран от Нилс Бор.
полюс изисква проявлението на противоположния му полюс. Законът за допълнителността се грижи
да се поддържа равновесие между двата полюса, независимо какво правят или не правят хората.
Законът за допълнителността се грижи сборът на всички промени да води до неизменяемост. Ние
вярваме твърдо, че с времето много неща се променят и тази вяра ни пречи да видим, че времето
произвежда само повторения на един и същ модел. Чрез времето се променят формите, но
съдържанието остава едно и също.
След като се научим да не допускаме вниманието ни да се отклонява от променящите се
форми, ще можем да изваждаме времето както от историческия ход на събитията, така и от
биографията на дадена личност, и ще видим, че всички случки, отделени чрез времеви прегради, се
сливат в един модел. Времето превръща съществуванието в процеси и събития, но отстраним ли
времето, същественото, което е било скрито зад формите и е било концентрирано в тях, ще стане
видимо. (На тази не особено лесна за разбиране връзка се основава терапията на прераждането.)
За по-нататъшните ни разсъждения е важно да разберем дълбоката взаимна принадлежност
на двата полюса и да прозрем невъзможността да задържим единия, като се освободим от другия.
Именно на тази невъзможност са подчинени повечето човешки дейности: искаме да сме здрави и се
борим срещу болестите; искаме да съхраним мира и отричаме войната; искаме да живеем и за целта
се стремим да предотвратим смъртта. Впечатляващо е колко недостатъчни са били няколко
хилядолетия безплодни усилия да разколебаят това схващане н човека. Когато се опитваме да се
доближим едностранчиво до единия полюс, неговият противоположен полюс незабелязано нараства
пропорционално. Тъкмо медицината е чудесен пример за това: колкото повече се прави за здравето,
толкова повече се увеличават заболяванията.
Ако искаме да подходим към този проблем от нов ъгъл, тогава е необходимо да се научим да
виждаме двуполюсно. Трябва да се научим, при всяко наблюдение, да забелязваме същевременно и
противоположния полюс. Вътрешният ни поглед трябва да осцилира (трепти), за да може да излезе от
с едностранчивостта и да достигне до прозрение. Въпреки че езикът не ни улеснява да изразим този
осцилиращ двуполюсен обсег на видимост, в сериозната литература открай време са се срещали
текстове, които са обличали тези фундаментални закономерности в достъпна езикова форма.
Ненадминат по своята лаконичност и прецизност е Лао Дзъ, който във втория стих на съчинението си
„Дао Дъ-дзин" казва следното:
Който казва хубаво,
в същото време върши грозно.
Който казва добро, в същото време върши зло.
Съществуващото обуславя несъществуващото,
обърканото обуславя простото,
високото обуславя ниското,
силното обуславя тихото,
условното обуславя безусловното,
сега обуславя някога.
Затова Озареният
твори, без да работи,
казва, без да говори,
носи нещата в себе си,
обединени в единство.
Той създава, но нищо не притежава,
той прави живота съвършен,
но не претендира за успех.
И защото не претендира,
никога не понася загуба.


Тагове:   път,   д-р,


Гласувай:
37
0



1. taidzi - Одобрявам началото на главата. Във ...
11.09.2010 15:23
Одобрявам началото на главата . Във всеки човек е заложено мъжкото и женското начало. Женската енергия се появява в лявата част на тялото е интуитивна и емоционална, докато мъжката енергия е свързана с дясната половина и е ориентирата към логиката и интелекта. Съществува сигурен признак за разпознаване на истинската любов както при мъжа, така и при жената. Жена, която истински обича, се отдава без да иска нищо в замяна - както природата дава всичките си дарове на човека безвъзмездно. Мъж, който наистина обича една жена, ще остане до нея и ще я подкрепя напълно, дори ако тя се стреми към собствено удобство и изгода. Най-трудно от всичко е да намерим щастие в любовта, защото да се роди истинска и напълно взаимна любов е невъзможно.
цитирай
2. galatceq - Одобрявам началото на главата. Във ...
11.09.2010 15:35
taidzi написа:
Одобрявам началото на главата . Във всеки човек е заложено мъжкото и женското начало. Женската енергия се появява в лявата част на тялото е интуитивна и емоционална, докато мъжката енергия е свързана с дясната половина и е ориентирата към логиката и интелекта. Съществува сигурен признак за разпознаване на истинската любов както при мъжа, така и при жената. Жена, която истински обича, се отдава без да иска нищо в замяна - както природата дава всичките си дарове на човека безвъзмездно. Мъж, който наистина обича една жена, ще остане до нея и ще я подкрепя напълно, дори ако тя се стреми към собствено удобство и изгода. Най-трудно от всичко е да намерим щастие в любовта, защото да се роди истинска и напълно взаимна любов е невъзможно.

:) Добре казано , много мъдрост има в думите ти , taidzi . Мерси !
цитирай
3. bowman - @ galatceq , taidzi ; )
11.09.2010 15:40
Битието си има три определящи . Ин и Ян всеки различава, за да ги разбереш трябва да проумееш предела . Простете липсата на многословие .
цитирай
4. galatceq - Битието си има три определящи. Ин и ...
11.09.2010 15:43
bowman написа:
Битието си има три определящи . Ин и Ян всеки различава, за да ги разбереш трябва да проумееш предела . Простете липсата на многословие .

:) Разбирам какво изказваш и съм съгласна - В книгата има още примери като този , но е важна есенцията ;)
цитирай
5. taidzi - Дао ражда едно, едно ражда две, две ...
11.09.2010 15:56
Дао ражда едно,
едно ражда две,
две ражда три,
а три - всички неща.
Всички неща
носят със себе си Ин и Ян
В невидимото Чи
те са в хармония
цитирай
6. savremennik - Чета те с интерес. Много неща нау...
11.09.2010 16:09
Чета те с интерес . Много неща научавам от тази книга . Специално за теб една мисъл от вчерашната ми подборка "Децата се смеят около 400 пъти на ден, а възрастните - само 15."
цитирай
7. galatceq - Чета те с интерес. Много неща нау...
11.09.2010 16:13
savremennik написа:
Чета те с интерес . Много неща научавам от тази книга . Специално за теб една мисъл от вчерашната ми подборка "Децата се смеят около 400 пъти на ден, а възрастните - само 15."

:) Много хубава мисъл си ми избрал, само не казваш от кого е ?
цитирай
8. savremennik - Съжалявам, авторът е неизвестен, ...
11.09.2010 16:17
Съжалявам , авторът е неизвестен, щях да го напиша ако се знаеше .
цитирай
9. galatceq - Съжалявам, авторът е неизвестен, ...
11.09.2010 16:21
savremennik написа:
Съжалявам , авторът е неизвестен, щях да го напиша ако се знаеше .

;) Няма значение , по-важен е жестът , а и дава поводи да се разсъждава защо е така .
цитирай
10. universalnite1neo - Инфото е на изключително високо ...
11.09.2010 16:26
Инфото е на изключително високо ниво , но има един дребен проблем - не са излезли графичните изображения към главата и става малко неясна конфигурацията им. Но иначе заслужаваш големи поздравления :)
цитирай
11. galatceq - Инфото е на изключително високо ...
11.09.2010 16:30
universalnite1neo написа:
Инфото е на изключително високо ниво , но има един дребен проблем - не са излезли графичните изображения към главата и става малко неясна конфигурацията им. Но иначе заслужаваш големи поздравления :)

Извинявай за пропуските и мерси за поздравите :)))
цитирай
12. hel - Имам слабост и към темата, и към а...
11.09.2010 18:22
Имам слабост и към темата, и към авторите и двете им книги на български, но ми се струва, че постингът е много дълъг и подробен, затова трудно би предизвикал обсъждане. Ако кратко се постави една тема, ще има въпроси и тогава могат да се "вадят" обяснения. Така по-лесно се възприема.

Благодарна съм ти обаче, че публикува този възхитителен текст.
Следя поредицата ти!
цитирай
13. galatceq - Имам слабост и към темата, и към а...
11.09.2010 19:10
hel написа:
Имам слабост и към темата, и към авторите и двете им книги на български, но ми се струва, че постингът е много дълъг и подробен, затова трудно би предизвикал обсъждане. Ако кратко се постави една тема, ще има въпроси и тогава могат да се "вадят" обяснения. Така по-лесно се възприема.

Благодарна съм ти обаче, че публикува този възхитителен текст.
Следя поредицата ти!

Мерси :) Малко са дълги частите от книгата наистина , но това не пречи на всеки да си го прочете на части . Продължавам :)
цитирай
14. universalnite1neo - Началото с думите на Исус е много ...
11.09.2010 20:00
Началото с казаното от Исус е много показателно - стига да не се приемат буквално думите му, а да се тълкуват , и то внимателно ;) Той е изказал един универсален принцип чрез тях ;)
цитирай
15. monaliza121 - Здравей, Галацея!
11.09.2010 23:00
Утре ще дочета, че е дългичко. Съгласна съм с Нео, че началото е показателно.
Приятен неделен ден!
цитирай
16. galatceq - Утре ще дочета, че е дългичко. Съ...
11.09.2010 23:20
monaliza121 написа:
Утре ще дочета, че е дългичко. Съгласна съм с Нео, че началото е показателно.
Приятен неделен ден!

Добра вечер , Мона Лиза 121 . Май трябва да съкратя следващите постинги , за да е по-леко за четене . Мерси и заповядай утре пак :)
цитирай
17. evrazol - Май трябва да съкратя
12.09.2010 11:13
Темата, струва ми се, е за единството и всеобхватността на света и за това, как човешкото его ги фрагментира и противопоставя /поляризира/. Темата си има силно начало за основа на разсъжденията, добре съчетава факти и изводи и завършва с подходящо обобщение.
Кое да се съкрати?
Всяко съкращение ще бъде дупка през която да изтече основната идея. О-о, да. Това веднага ще отвори място за дискусии вместо за мислене.
Но ако идеята на автора е стремежа към всеобхватност на съжденията, а не дискусиите, поста си е добър.
Не дължината, а целостта трябва да бъде критерии. Лекото четене е подходящо за "леки теми".
Поздрав!
цитирай
18. galatceq - Темата, струва ми се, е за единст...
12.09.2010 11:36
evrazol написа:
Темата, струва ми се, е за единството и всеобхватността на света и за това, как човешкото его ги фрагментира и противопоставя /поляризира/. Темата си има силно начало за основа на разсъжденията, добре съчетава факти и изводи и завършва с подходящо обобщение.
Кое да се съкрати?
Всяко съкращение ще бъде дупка през която да изтече основната идея. О-о, да. Това веднага ще отвори място за дискусии вместо за мислене.
Но ако идеята на автора е стремежа към всеобхватност на съжденията, а не дискусиите, поста си е добър.
Не дължината, а целостта трябва да бъде критерии. Лекото четене е подходящо за "леки теми".
Поздрав!

Мерси :) Съгласна съм за необходимостта от разсъжденията, а съкращението се отнася не за самия текст от книгата , а само като обем в отделен постинг . Нито едно изречение не е излишно и разчитай, че ще поствам всичко от книгата . Лек и хармоничен ден !
цитирай
19. icebarbi - Откъде са стиховете, които цити...
12.09.2010 12:19
Откъде са стиховете, които цитираш? Никъде в Библията Исус не говори за подобни неща? Не и в каноничната библия.
цитирай
20. galatceq - Откъде са стиховете, които цити...
12.09.2010 12:21
icebarbi написа:
Откъде са стиховете, които цитираш? Никъде в Библията Исус не говори за подобни неща? Не и в каноничната библия.

Просто прочети малко повече литература , не само каноните ;)
цитирай
21. icebarbi - Откъде са стиховете, които цити...
12.09.2010 13:38
galatceq написа:
icebarbi написа:
Откъде са стиховете, които цитираш? Никъде в Библията Исус не говори за подобни неща? Не и в каноничната библия.

Просто прочети малко повече литература , не само каноните ;)



Ами добре, но не е хубаво да се спряга Исус само за да звучи нещо правдоподобно. Защото никъде в Библията няма такова нещо, това не са негови думи;)))))
цитирай
22. monaliza121 - Хареса ми,
14.09.2010 02:06
Примерът, с четенето на книга за обясняване на еволюцията, която
...осъществява един вече съществуващ модел..."
Привет, Галацея!
цитирай
23. galatceq - Примерът, с четенето на книга за ...
14.09.2010 08:40
monaliza121 написа:
Примерът, с четенето на книга за обясняване на еволюцията, която
...осъществява един вече съществуващ модел..."
Привет, Галацея!

Добро утро , монализа 121 ! И е точно описано - знанието в книгата го има, остава четящия да го преработи за себе си :) Много е поучително ! И по-нататък има добри примери , но няма да ги издавам, за да е интересно . Заповядай отново и приятен ден !
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: galatceq
Категория: Хоби
Прочетен: 1797892
Постинги: 507
Коментари: 2666
Гласове: 9045
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31