Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.06.2010 09:22 - Aвесалом Подводни - Карма и подсъзнание
Автор: galatceq Категория: Хоби   
Прочетен: 5391 Коментари: 10 Гласове:
9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Глава 2

ВЪЗПРИЕМАНЕ

Информационно-енергиен поток

Моделът на света и неговото възприемане, изложени в трактата, се анализират повече чрез окултни, отколкото чрез естествено-научни представи. Но моделът е твърде важен за автора, тъй като позволява да бъдат обективирани съкровени човешки процеси - чувстване и мислене. Главната трудност в самоанализа е да се погледнеш отстрани, а при идеала - да се видиш през очите на висшето "аз". Затова е необходим съответен език. Окултните представи, свързани с психическата енергия, са доста по-обективирани и детайлизи-рани от съвременните научни представи.

Нашето възприемане притежава едно забележително качество: ние в много отношения възприемаме еднакво онзи тип информация, постъпваща през органите на чувствата и другия тип информация, която възниква вътре в нас сякаш от само себе си. Човек може еднакво силно да се радва и да се наскърбява както от реални събития, така и от ненадейно възникнали мисли или чувства. Това е така, защото човек по-скоро е възприемащо и провеждащо, отколкото произвеждащо същество. Съществува религиозен термин, който нарича човек проводник на волята Божия. Възприятието винаги възниква непосредствено, тъй да се каже - телепатично, и човек възприема енергийния поток от Вселената, включвайки нейното минало, настояще и бъдеще. Но тази информация е толкова огромна, че реално до подсъзнанието и до съзнанието достига само част от нея . Нашето внимание, възползвайки се от чувствените органи и от други средства /например, вътрешното съсредоточаване/, избира от световния енергийно-информационен поток известен фрагмент и предава този фрагмент в човешкия център за непосредствено, телепатично възприемане. След това постъпилата информация стига до подсъзнанието. По този начин сетивата играят ролята на следяща система, насочваща и фокусираща нашето телепатично възприемане на информационно-енергийния поток.

Аналогично биват възприемани и информационно-енергийните потоци, идващи от тънките светове. Според традиционните окултни представи, водещи своето начало от древните индуси, човек има способност да регистрира намиращите се в тънките светове мисъл-форми /ментални същности/ и астросоми /астрални същности/. Когато вниманието регистрира мисъл-форма, на човек му се струва, че в главата му е възникнала мисъл. Когато вниманието регистрира астросом, човек изпитва емоция. Но в действителност мисъл-формите и астросомите са по своята същност крайности, съответствуващи на чисто информационни и чисто енергийни аспекти. По-вярно е да се приеме, че всяка същност в тънките светове притежава информационен и енергиен аспект, поради което е правилно да говорим за информационно-енергийни /астроментални/ същности и за мислечувства, възникващи, когато вниманието ги регистрира.

В този смисъл моите мисли и чувства ми принадлежат толкова, колкото са мои картините, които виждам от прозореца на препускащия влак. Умен е онзи, който притежава чувствителна следяща система, позволяваща му да регистрира мисъл-форми, които останалите възприемат като дълбоки мисли. Емоционален човек е онзи, който лесно се настройва за възприемане на енергийни астросоми.

Типове възприемане

Връзката с тънките светове се осъществява от подсъзнанието. И ако ние желаем да научим, да почувстваме и да видим нещо ново, трябва да включим съзнанието и да предадем управлението на някоя подсъзнателна програма, която може да управлява вниманието в тънките светове.

Хората се делят на две категории: първите са повече склонни да се придвижват по менталния план на тънките светове, тоест предпочитат да мислят, и вторият - по-склонни да чувстват. За обикновения човек е трудно да фиксира мис-лечувстването. Защото това изисква голяма концентрация на внимание и разход на сили. Много по-лесно е да се съсредоточиш или върху дадена мисъл, или върху определено чувство. Конкретният човек обикновено прави или едното, или другото: той живее или повече с мислите, или повече с чувствата. Но, както е известно, при обикновения човек мисълта убива чувствата, а чувствата затъмняват мисълта. Мислещият човек се отличава от чувстващия много повече, отколкото етиопецът от чукчата. За всеки от тях са скрити определени части от тънките светове, а други са достъпни. За особеностите, достойнствата и недостатъците на мислещия човек съществува богата литература, която много добре описва този човешки тип. За чувстващия човек, обаче, има много по-малко изследвания поради простата причина, че чувстващия не е способен достатъчно пълно да се самоанализира.

Според разпространеното мнение /създадено, разбира се, от мислещи хора!/ истинският живот, истинското същностно възприемане е задължително да бъде дълбоко емоционално. В противен случай бихме имали хладен, умъртвяващ ум, човек-машина. И както обикновено става, ние обрисуваме по-привлекателно онова, което ни липсва.

Наистина емоциите са много по-древни от мислите, и много по-силно завладяват човека, но и мислите, и чувствата са повърхностни. Същностните реакции задължително предизвикват и мисли, и чувства, но съвсем не се свеждат до тях. Мислите и чувствата са малки островчета сред океана на духовния ни живот, на чието дъно, дълбоко в подсъзнанието, става бавен, но непрекъснат процес - нашият духовен растеж. И хората, живеещи с чувства, усещат това, макар че обикновено не го осъзнават. Но те изпитват известна духовна неудовлетвореност и усещане за непълноценност.

И мислите, и чувствата притежават напълно определени функции в еволюционното развитие. За това ще стане дума по-нататък.

По своята същност умението да се мисли е интуитивно. Вниманието се придвижва по мен-талния план от специални подсъзнателни програми. Съзнателно можем единствено да дисциплинираме своя ум, тоест - да ограничим неговото блуждаене. За целта съществуват формални методи. Творчеството започва там, където мисълта на човека идва неочаквано и не е логично следствие от неговите знания. Умението да чувстваме е изучено още по-малко от способността за мислене, въпреки че никак не е по-маловажно. Онова, което се нарича култура на чувстването, всъщност представлява умение да насочваме движението на вниманието по астралния план на тънкия свят без да снижаваме равнището на енергийния поток. Естествено, човек, който не е способен да възприеме енергиен поток по-висок от излъчвания от чакрата свадхищана /сексуалния център/, опошлява всичко в своето възприятие. Той пренебрегва енергийните потоци, идващи от анахата, вишудхи и останалите по-висши чакри.

Картина на света

В съответствие с вида възприятие у дадения човек се формират няколко картини на света: ментална, емоционална и същностна.

Менталната картина на света представлява образ на реалността, който остава в съзнанието ни, когато се изключи енергийният аспект на възприятието. Това е нашата съзнателна, "хладна" представа за устройството на света. И същевременно това е главно средство, чрез което подсъзнанието управлява съзнанието, тъй като същностната и емоционалната картини при даден човек рязко се различават от менталната.

Емоционалната картина на света е съвкупност от емоционално значими явления от реалността. Тази картина е доста по-стеснена от менталната, но пък е по-близка до същностната. В менталната картина може да има няколко стотици човешки образа, докато в емоционалната те са не повече от десетина. Значимостта на един и същи обект в менталната и емоционалната картини често е много различна: разбирайки важно-стта на нещо, ние можем да останем равнодушни към него. И обратното.

Съвкупността от същностно значими обекти дава същностна картина на света. Но трябва да се има предвид, че силните емоции съвсем не влизат задължително в същностно значими събития. Така че същностно значимото задължително е и емоционално, и ментално значимо, макар че обратното не винаги е вярно. Силните емоции почти винаги са повърхностни. Същото се отнася и за мислите: открито демонстрираните от човека мисли обикновено са повърхностни.

Трите картини на света играят важна роля за възприемането на информационно-енергийни-те потоци. Подсъзнанието, ориентирайки се в тях, създава силни филтри, пропускащи само онази информация, която е съгласувана със съответстващите картини. Промяната на дадена картина на света е процес труден и болезнен. Подсъзнанието се захваща с това само при силен натиск. Работата на тези филтри може да се види в ситуации, когато човек искрено не вижда, не разбира и не чувства елементарни неща.

Както е известно, животът не може да бъде вкаран в рамки. В същото време картината на света е дом за човешката психика, а стените на този дом трябва да бъдат добре укрепени. За целта подсъзнанието разполага с мощни програми за защита от информация, която противоречи на дадената картина на света. С други думи - от информация, за която човек не е подготвен. Тези защитни програми предпазват човек от нежелателна информация както от външния свят, така и от вътрешния.

Подсъзнанието разполага с няколко ефективни начина да блокира подобна информация. Първият е лишаване на информацията от нейната енергийна съставка. Тогава на човек му става скучно, макар че темата е ментално важна.

Другият е изкривяване сложността на постъпващата информация с цел вниманието да бъде превключено върху нов обект. Често чуваме: "0,това е твърде сложно за мен!" Или: "Не, не, това е банално, няма защо да слушам повече!"

Третият начин е да се затвори пътят на нежеланата информация чрез силна емоционална реакция, изкривяваща или блокираща тази информация. Жена ти ще започне да плаче, ако й кажеш нещо, което е едновременно и вярно, и неприятно.

Срещу нежеланата емоционална информация съществува мощно средство — спокойният ментален анализ, който рязко намалява нейната енергийна съставка.

Що се отнася до програмата за защита на същностните картини на света, тя е доста по-ефективна и сложна от програмите, охраняващи менталната и емоционалната картини на света. Тя притежава твърде тънки средства за въздействие. На първо място тя, подобно на мъдрец, не изпада в ситуации, заплашващи неговата същностна картина. И при най-малката опасност тази програма поставя на човека плътна маска, кара го да играе определена роля. Това, че човек играе тази роля, не го заплашва нищо. С други думи, маската блокира достъпа до същността. Наистина, и възприятието, и поведението на дадения човек в този момент не са същностни, а повърхностни, формални, човек не живее, а играе роля, изпълнява функция. Една от най-гъвкавите маски е менталната маска на "разумен" човек, разсъждаващ от гледна точка на разума, материята и здравия смисъл. "Разумният човек" има два девиза: " Хайде да не бъдем..." и " Хайде да си представим..." Подобен човек може да моделира умствено целия си живот: и омразата, и любовта, и науката, и изкуството, дори и смъртта. Но той не живее живота си, а моделира, опитвайки се да защищава егото от въздействията както на своя дух, така и на външния свят.

Когато човек попадне в ситуация, заплашваща неговата същностна картина на света, подсъзнанието моментално включва мощните аварийни програми за защита. Те са много по-примитивни и по-надеждни от обикновените подсъзнателни програми, и са много по-стари. Тогава става следното: човекът пред очите ни деградира, оглупява, престава да се владее, изпада в ярост, гняв, отчаяние, истерия.

В подобни състояния подсъзнанието, получавайки пълна власт над съзнанието и изключвайки висшите програми за регулиране, може да извърши каквото си иска с постъпващата нежелателна информация. То може да се прави, че не я забелязва, да я изкривява до неузнаваемост, да я изтрива от паметта си и прочие.

Но тези аварийни програми рядко биват пускани в действие. Обикновено подсъзнанието включва леко редактираща и цензурираща програма, която адаптира постъпващата информация към картината на света. За да не променя своята картина на света, човек трябва само да си закрива от време на време очите и да се позалъгва. Тайната е в това, че съществуват много твърди и отработени програми на възприемане, които са достъпни за всекиго, безопасни са за същностната картина на света и са много разпространени. Това са щампите на възприятието.

Щампите на възприятието

Като подсъзнателна програма, щампата притежава способност да улавя информацията на входа и на изхода. Когато съществува щампа на възприятието, човек възприема информацията априорно /подсъзнателно/, предполагайки, че тя се отнася до някой от по-рано определените типове информация.

По улицата върви интересна млада жена, към нея се приближава непознат мъж и пита колко е часът. Ако жената е омъжена, в нея се включва програма-щампа, която на входа подава външния вид, маниерите и интонацията на непознатия, на изхода- резултат, имаш два варианта за реакция: "искам да спра и да отговоря" или "не искам да спра и няма да отговоря". Ако дамата не е омъжена, тогава към двете възможни реакции се добавя още една възможна реакция, също с два варианта: "запознанството е перспективно" или "запознанството е безперспективно". По този начин при омъжената жена има два варианта на отговор и съответно две програми за по-нататъшно действие, а при неомъжената -четири.

Качество и недостатък на щампата е това, че тя рязко ограничава информационно-енергийния поток, което обеднява възприятието, но пък облекчава обработката на получената информация. Много по-сериозен недостатък на щампата е, че тя винаги вкарва в рамките на своя фиксиран формат всяка постъпваща информация. При това често информацията бива изкривявана. Точно заради това хората не обичат сплетните за тях самите и ценят вниманието. Клюките опростяват информацията, свеждат неизразимото към стандартни схеми. Разбиращият човек се стреми да избягва щампите във възприятията и съжденията.

Щампите от всички видове са нужни за човека. Реална алтернатива на щампата е не премахването й, а въвеждане на допълнителни позиции за реакция, в които подсъзнанието помества числа от нула до сто, отразяващи степента на съответствие на дадена щампа към дадена ситуация. Тогава отговор на програмата в горния пример би изглеждал така: "ще спра и ще отговоря, но 80 процента с нестандартни намерения".

Но и това е малко. Всяка ситуация, в която човек попада, и всяка информация, който той получава, притежават уникален духовен смисъл, и нито информацията, нито ситуацията повече ще се повторят. Този смисъл може да се крие в това, че на човек му се дава възможност да проумее, да осъзнае, да види и да измени нещо съществено. Подобни моменти не могат да бъдат вкарани в никакви рамки и биха загинали в твърди формати. Затова в правилната програма за възприятие във формата за отговор трябва да бъде предвидена още една позиция - за коментар на допълнителна информация от произволен вид. Типичен пример е класификацията.

За детето всички хора се делят на два вида - добри и лоши. Когато детето порасне и отиде на следващо ниво на разбиране, то открива, че класификацията е ситуативна: човек бива понякога добър, понякога лош. На още по-следващо равнище на разбиране човек открива, че някои постъпки не могат да бъдат класифицирани по вида " добър - лош", необходима е някаква друга класификация или допълнение към съществуващата. И наистина, към хора като великите пълководци подобни класификации не вършат работа. Никой не би сметнал даден велик пълководец за лош, само защото е издал заповед да се убива, макар че обществото би унищожило обикновения човек за подобно действие. И коментарът на подсъзнанието към опита за класификация би бил следният: "носител на социални функции" или нещо подобно, но във всеки случай би помогнало на човека да се измъкне от омагьосаните рамки на щампата.

Още една важна щампа е програма за възприемане с празен формат за отговор, или програма за игнориране на непонятното. Причината за нейното съществуване е, че да бъде разбрано непонятното е трудно и опасно. Тези обстоятелства са едновременно и признаци за същностно възприятие. Ако възприятието е лесно и безопасно за психичната картина на света, то е безполезно. Със същия успех можете да си подремнете.

Във всяка добра детска книжка съществуват две задължителни обстоятелства: опасност и тайна. Отнесени към възприятието, те трябва да се приемат метафорично: опасността е заплаха за създадената картина на света, а тайната - устройството на мирозданието.
http://star05.net/viewpage.php?page_id=8



Тагове:   подсъзнание,


Гласувай:
9
0



1. universalnite000 - Ето този пасаж ми направи силно в...
03.06.2010 09:32
Ето този пасаж ми направи силно впечатление :
В този смисъл моите мисли и чувства ми принадлежат толкова, колкото са мои картините, които виждам от прозореца на препускащия влак. Умен е онзи, който притежава чувствителна следяща система, позволяваща му да регистрира мисъл-форми, които останалите възприемат като дълбоки мисли. Емоционален човек е онзи, който лесно се настройва за възприемане на енергийни астросоми.

;)
цитирай
2. universalnite000 - А това е право в десятката : Наи...
03.06.2010 09:35
А това е право в десятката :
Наистина емоциите са много по-древни от мислите, и много по-силно завладяват човека, но и мислите, и чувствата са повърхностни. Същностните реакции задължително предизвикват и мисли, и чувства, но съвсем не се свеждат до тях. Мислите и чувствата са малки островчета сред океана на духовния ни живот, на чието дъно, дълбоко в подсъзнанието, става бавен, но непрекъснат процес - нашият духовен растеж. И хората, живеещи с чувства, усещат това, макар че обикновено не го осъзнават. Но те изпитват известна духовна неудовлетвореност и усещане за непълноценност.

цитирай
3. galatceq - :) Забеляза ли какво казва в самото ...
03.06.2010 09:38
:) Забеляза ли какво казва в самото начало Авесалом за самоанализата ? Точно тя липсва на хората ( говоря за изчистена откъм втълпени представи такава ).
цитирай
4. universalnite000 - Ре 3
03.06.2010 09:40
:)))) Ок, реално е точно така, но нали се сещаш, че тогава нямаше да има хляб за тия набедени психоаналитици ? ;)
цитирай
5. galatceq - Не съм съвсем съгласна за психоа...
03.06.2010 09:45
Не съм съвсем съгласна за психоаналитиците - не всички са такива . По-скоро друга причина - хората са отучени сами да се справят с проблемите си от това естество и логично търсят някой друг да им ги реши !
цитирай
6. universalnite000 - Ре 5
03.06.2010 09:50
:) Знам, че не се предаваш лесно в спора , по това си приличаме, действително се наблюдава бягство от личните проблеми ... но ето в това изречение се корени ( в голяма степен ) причината : Още една важна щампа е програма за възприемане с празен формат за отговор, или програма за игнориране на непонятното. Причината за нейното съществуване е, че да бъде разбрано непонятното е трудно и опасно
цитирай
7. galatceq - :)) За това вече няма какво да спорим ...
03.06.2010 09:53
:)) За това вече няма какво да спорим - то е ясно .
цитирай
8. zahariada - И от мен едно откъсче от класиката. Р.щайнер
03.06.2010 15:36

До към деветото столетие човекът се намираше в такова отношение към своите мисли, което беше различно от това, настъпило по-късно. Той нямаше чувството, че сам произвежда мислите, които живеят в негова та душа. Той ги считаше за вдъхновения, идващи от един духовен свят. Даже и когато имаше мисли върху това, което възприемаше със своите сетива, за него мислите бяха откровения на Божественото, което му говореше от сетивните неща.

Който има духовно виждане, той разбира това чувство. Защото когато на душата се съобщава нещо духовно, човек никога няма чувството, че духовното се намира там и че той сам си образува мисълта, за да разбере възприятието. Напротив, той вижда мисълта, която се съдържа във възприятието и която му е дадена заедно с това възприятие, също така обективно както самото възприятие.
цитирай
9. galatceq - :) Примерът ти е чудесен и още веднъж ...
03.06.2010 15:48
:) Примерът ти е чудесен и още веднъж потвърждава, че петте сетива не са достатъчни при духовните търсения . И логично който се е фокусирал само върху тях няма как да осъзнае подобни откровения . Мерси за споделеното и весел ден :)))
цитирай
10. zahariada - Благодаря!
03.06.2010 16:06
Весел и хубав и на теб!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: galatceq
Категория: Хоби
Прочетен: 1795099
Постинги: 507
Коментари: 2666
Гласове: 9045
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31