Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.05.2010 10:18 - Авесалом Подводни - Карма и подсъзнание
Автор: galatceq Категория: Хоби   
Прочетен: 5305 Коментари: 12 Гласове:
10


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Глава 1

ПРОГРАМИ НА ПОДСЪЗНАНИЕТО

Крал и министър

Древната мъдрост "познай себе си" е прозрачен намек за съществуване на подсъзнанието. По определени причини подсъзнанието се държи като невидим, но всесилен министър, използващ тщестлавието, глупостта и доверчивостта на краля, и управляващ страната с неговите ръце. Трябва да се добави, че ролята на краля се играе от съзнанието.

Ако можем да се изразим така, в човек съществува законодателна власт /крал/ и изпълнителна власт /министър/. Всяко действие протича по следната схема. Първо кралят /съзнанието/ взема решение. Например — да стане от леглото. След това заповедта се предава на министъра /подсъзнанието/, който извършва конкретните действия: изпраща заповедта по нервите към мускулите, контролира равновесието и прочие. По време на изпълнение на тези действия съзнанието е изключено, а вниманието се управлява от подсъзнанието. Когато програмата на подсъзнанието е задействана, съзнанието си възвръща управлението на вниманието.

Вниманието има две принципно различни състояния: то може да принадлежи или на съзнанието, или на подсъзнанието. Но тъй като това превключване става твърде често, ние не винаги можем да следим процеса. Взаимоотношенията между съзнание и подсъзнание се отличават с това, че на практика съзнанието нищо не може да направи само. Единственото, което е в негова власт, е да включи една или друга програма на подсъзнанието, предавайки й управлението на вниманието. Така кралят удря върху заповедта своя кралски печат и я дава на министъра. Кралят сам нищо не може да свърши.

Всяка подсъзнателна програма работи с огромно количество информация, недостъпна за съзнанието. Но съществува информация, която трябва да постъпи в съзнанието в мига, когато програмата започва работа, а също и информация, която постъпва в съзнанието след като програмата на подсъзнанието е приключила работа. За да премине по най-кратък начин пресечена местност, човек набелязва крайната цел, пуска съответната програма и тръгва към целта, без да мисли за нищо. Или мисли за съвсем други неща, а в това време подсъзнанието управлява вниманието му. Човек поглежда ту към целта, ту към краката си, ту в страни... Приключвайки работа, подсъзнанието изпраща сигнал към съзнанието: пристигнахме , и му връща обратно вниманието.

Всяка програма на подсъзнанието може по време на своята работа да предаде управлението на вниманието на друга програма, при това без да се обръща към съзнанието. Получавайки обратно управлението, заедно с някаква информация, може да продължи своята дейност. Така се получава, когато човек, вървящ към някаква цел, се спъва, пада, става и без да обръща внимание на това, продължава нататък.

Освен това естествено предаване на управлението, в подсъзнанието е внедрена система от "аварийни" прекъсвания. Когато по определен сигнал /болка, опасност/, се налага прекъсване на изпълнението на почти всяка програма и вниманието се превключва към съзнанието или към някаква специална подсъзнателна програма. Това става в случай, когато, например, видим под краката си отровна змия.

Трябва да се подчертае, че вниманието винаги принадлежи на онази програма, която функционира в дадения момент, но повечето програми съдържат в себе си възможност за чести прекъсвания, при които вниманието за кратко време се предава на съзнанието. Поради тези случаи е възникнала илюзията, че вниманието постоянно принадлежи на съзнанието. Във всеки момент функционира само една програма на подсъзнанието - онази, на която в този миг принадлежи вниманието. Всяка програма насочва вниманието по свой начин: художникът гледа на хляба по различен начин от гладния. Двамата получават различни видове информация.

Подсъзнателните програми за действие са много сложни. Но явно не по-малко сложни са и онези програми, които разпределят последователно във времето действията на тези програми за действие. Идеална би била онази програма, която, след като бъде пусната да работи, си свършва работата без включване на съзнанието или на други програми, и след това връща вниманието на съзнанието. Но по множество причини работата на всички програми периодично бива прекъсвана от програмата за обща безопасност, която проверява дали всичко е наред. Ако всичко се окаже наред, тогава програмата за обща безопасност предава управлението на вниманието обратно на онази програма, която е била прекъсната.

  Най-трудно е превключването от една програма на друга. Мъчителни са превключванията, преминаващи през съзнанието. Но точно тук се крие възможността за съзнателно творчество. Друга трудна ситуация възниква, когато превключването се ръководи от програма от типа разпознаване на образи. Тогава, отнасяйки ситуацията към някой от съществуващите типове ситуации, трябва да се включи съответната програма за реагиране. От такива превключвания човек твърде бързо се изморява.

ПРОГРАМА ЗА ИЗБОР

Дотук бе описан "мирният" начин на действие на психиката. Преди да опишем ситуация на вътрешен конфликт, трябва да направим едно пояснение.

Единственият сериозен проблем е проблемът за избора. Това е не само човешки проблем. Така например шаранът, усещащ определени вибрации във водата, е поставен пред избор: дали да включи програмата за бягство /ако това е опасност/, или програмата за лов, /ако е гладен/. Или пък да не обърне внимание на сигнала. Но наличието на съзнание внася в проблема за избора такива особености, че проблемът съществено се променя.

Всяко живо същество притежава център за вземане на решения, засягащи по-нататъшното поведение, тоест включването на една или друга програма на подсъзнанието. Този център функционира като особена програма, наричана програма за избор. Тя осъществява общото ръководство и получава от останалите програми само най-съществена информация за всяко живо същество като цяло /опасност, глад, интерес.../. И анализирайки тази информация, прави избора, включвайки след това съответните програми за действие.

Понякога в реалния живот програмата за избор блокира. Животното сякаш не знае как да постъпи и се държи като човек: изпада в истерия. Или припада.

Сложното при работата на програмата за избор е в това, че сигналите, които се получават от включващите я програми носят не само чиста информация, но и определен вид енергия, съответствуваща на важността на сигнала. Ако равнището на тази енергия е твърде високо /например - внезапно появила се сериозна опасност!/, програмата за избор започва да работи по-зле, но в замяна на това - по-бързо. Действието на програмата се влошава, ако постъпващите сигнали са противоречиви и изискват несъвместими реакции.

Появата на съзнание у човек се е изразила в това, че той е получил допълнителна възможност да участва във формирането на програми за избор. Представата, че човек прави избора сам, тоест-съзнателно, е наивна. Подсъзнанието има много причини да създава и да поддържа подобно мнение. Човешкото съзнание е крайно безпомощно, тъй като може да съдържа в себе си по едно и също време малко понятия. Съзнанието напомня за глупав крал, обкръжен от тълпа съветници /програмите на подсъзнанието/, към които той е длъжен да се обръща за съвет по време на преговори. При това кралят не е в състояние да запомни и най-елементарната информация. Той мисли в примитивни категории, чрез елементарна терминология: да — не, добро - лошо, изгодно - неизгодно.. .Но все пак ролята на краля е съще-ствена: негово задължение и право е да подпише или да отхвърли основните закони и укази, тоест - да взема решения. Съвсем друга работа е как ще изтълкува тези закони и укази повратливият министър - подсъзнанието.

В ситуации на съзнателен избор съзнанието е безпомощно, тъй като оценката на различните варианти се извършва не от него, а от подсъзнанието. Единственото, което може да направи съзнанието в случай на колебание, когато програмата за избор не дава решително предпочитание на един от вариантите, е следното: по друг начин да разпредели вниманието, тоест да определи кои подсъзнателни програми трябва да разгледат възникналата ситуация.

Като пример ще разгледаме ситуация, в която млада жена взема решение да се омъжи. Тя има кандидат и система от възгледи, с чиято помощ решава този проблем. Вариантите са три: да се омъжи, да откаже и да отложи решението. В душата на младата жена възниква конфликт. От една страна, тя силно иска да има свой дом и деца, от друга страна кандидатът събужда у нея двойнствени чувства. Той се облича красиво, държи се възпитано, жените го харесват, може да му се вярва, но е неперспективен по отношение на пари и кариера. Някои от съображенията са в полза на брака, други са против. Ситуацията е сложна и никакви странични съвети не могат да помогнат. Какво решение да вземе младата жена? Конфликтът може да бъде разрешен като се повиши значимостта на някои съображения за сметка на други. Това става като вниманието се съсредоточи върху някое от съображенията и като се включи подсъзнателна програма, разглеждаща дадения аспект на проблема. Когато програмата свърши работа и отново върне вниманието и управлението към съзнанието, заедно със своята оценка, която субективно се преживява като усещане, че в главата ни са се появили мисли, а в сърцето - чувства, управлението отново преминава към същата тази програма. При това значимостта на дадената оценка нараства, а на останалите намалява, конфликтът се тушира и изборът минава безпроблемно.

 Естествено, описаното поведение е пародия на съзнателния избор. В споменатата млада жена изборът вече подсъзнателно е протекъл и за нея е по-важно да отстрани душевния конфликт. Но и в ситуации, при които човек не е направил избора си по-рано, той прави съзнателно само едно: разпределя вниманието си между различните подсъзнателни програми, които изработват свои оценки на вариантите. Избор няма, докато подсъзнанието не се настрои по такъв начин, че програмата за избор получи от други програми ана-лиз на вариантите, съгласуван с енергийната информация. На човек може и да му се струва, че е взел сам решението напълно съзнателно, но това е илюзия: то означава само, че са снети съзнателните елементи на конфликта.

По такъв начин с помощта на съзнанието човек може леко да коригира програмата за избор, да размества акцентите върху някои от нейните подпрограми. Практиката постоянно опровергава наивната представа, че човек е свободен в своя избор. И въпреки това тази представа е широко разпространена.

ЕГО

Какво представлява егото или актуалното "аз"? Това, от една страна, е съвкупността от представи за света, идеите, концепциите, обичайните начини на поведение и реакции, а, от друга страна, система от програми на подсъзнанието, регулиращи неговото поведение, възприемане, мислене и прочие. В егото можем да отделим три пласта: осъзнаван /представи, концепции/, полусъзнаван, и накрая — несъзнаван /подсъзнателни програми/. Вторият пласт е твърде важен, тъй като с него работи съзнанието. В дадени моменти съзнанието сякаш се докосва до полусъзнаваните неща: ако върху тях се фиксира вниманието, те, макар и частично влизат в съзнанието. Ако не се фиксира - отплуват в подсъзнанието. Такова е, например, чувството за леко неудобство от собственото поведение в определена ситуация.

Съзнанието, външният свят и духът постоянно въздействат на егото. Но то не е склонно да се променя, напротив, оказва съпротива на всеки опит за промяна. Това е известно на всеки, който се е опитвал да се усъвършенствува.

Главната функция на егото е да поддържа човека на определено еволюционно равнище. Докато той е нормално адаптиран във външния свят, егото не се променя, ако върху него не оказват натиск външната среда, съзнанието или духът.

Главната задача на духа се състои в постепенната трансформация на егото, в доближаването му до себе си, тоест - в развитието на актуалното "аз" към потенциалното "аз". При това паралелно протичат следните процеси. Първо, съзнанието се разширява и човек започва да осъзнава все повече както външния, така и вътрешния свят, а това означава, че съзнанието започва да контролира подсъзнанието. Второ, протича смяна на подсъзнателните програми: старите, примитивни програми се трансформират в по-сложни, диференцирани, някои умират, а понякога възникват и нови.

Какво означава изразът: съзнанието контролира дадена подсъзнателна програма? Можем да разгледаме няколко степени на самообладание. Ще се спрем на програмата за ревност, чиято същност се крие в това, че при съответна ситуация тя предизвиква у субекта чувството ревност.

При първо ниво на контрол осъзнаваме, че съществуват програми, тоест знаем, че чувствата, изпитвани в дадена ситуация произничат от един източник в психиката.

При второ ниво на контрол се появява умение да се справим с резултатите от действията на програмите, тоест можем да се държим така, сякаш дадена програма не е заработила. В дадения пример това означава, че ще успеем да се справим с изблиците на ревност.

Трето ниво на контрол представлява умение да регулираме в определени граници интензивността на дадена програма. Например, ние си казваме: "Ще ревнувам наполовина", и наистина, чувството за ревност действително намалява двойно. Снижавайки енергията на програмата, на входа й ние получаваме сигнал с информационен характер, тоест съобщение от следния тип: "Възниква ситуация, в която има смисъл да се говори за ревност". След това можем да размишляваме върху тема "ревност".

Четвърто ниво ни дава умението по своя воля да включваме или изключваме дадена програма и да регулираме резултата, независимо от външната ситуация.

Пето ниво е възможност да включим дадена програма към друга програма или, обратно, да блокираме подаването на данни от една програма към друга.

Нека разгледаме еволюционната трансформация на програмата за ревност. В началото тя е била част от много стара програма за защита на семейството от враждебна среда. И като такава е била напълно адекватна на егото на древния човек. Но с течение на времето тя се е превърнала, от една страна, в примитивна архаика по отношение на излъчваните енергийно-информационни импулси, и от друга страна, не съответствува на етиката и еволюционното равнище на съвременния човек. Днес чувството за ревност не е желание да се съхрани семейството, а разновидност на чувството за собственост, при това на жива душа. Ревнивецът всъщност е робовладелец.

Опитите да се подтиснат резултатите от работата на програмата за ревност обикновено нямат успех в смисъл, че афектът се изтласква в подсъзнанието. Единственият начин за овладяване на тази програма е разширяване на същностното съзнание. При него ревнивецът започва да възприема съперника като част от себе си. Да си припомним оня хумористичен израз: "нашата любовница". В този случай програмата за ревност не е унищожена, а е трансформирана: изгаря само онази част от нея, свързана с отрицателните афекти, но вниманието бива насочено към другия както върху себе си; това е същия тип внимание както в древните времена, но на друго, по-високо равнище.

Обособяването и усложняване на подсъзнателните програми са обичайни спътници на ево-люционния растеж. Опитите за пряко подтискане на действащите програми обикновено води до регресия и опростяване - явление, добре известно в психоанализата. Но регресиращата програма отклонява човека от еволюционния път, тъй като онези програми, които се развиват, използват по-висши видове енергии, съответствуващи на по-висши чакри, към които се приспособява цялата човешка психика. Ето защо ако някоя програма рязко регресира, тя ще започне да изисква по-низши енергии, което субективно се прежи-вява като необяснимо притегляне от "гадни" ситуации. У човека се появяват "низки" желания. Типичен пример е регресията на либидото при неговото подтискане.

В нормални условия мъж, общуващ с определен кръг хора, се интересува от жените в този кръг, като в неговото сексуално възприемане тези жени участвуват не само със своя животински магнетизъм /енергията на свадхищана/, но и със своята емоционалност /енергията на манипура/, умението да се обличат добре и да водят интересни разговори /енергията на вишудхи/, житейските им възгледи /аджна/ и други подобни. Но ако този мъж претърпи неуспешни опити да завърже връзка, може да стане така, че неговото либидо да бъде подтиснато, да регресира и той да престане да възприема всички видове енергии, освен първия вид, и то в неговия най-груб вариант.

Колкото е по-проста една програма и с колкото по-низши енергии работи, толкова по-трудно е за съзнанието да я контролира. Ето защо един от ефективните пътища за самообладание именно е обособяването на програмите и пренасочването им към по-високи енергии. Има и други начини и в психоанализата един от тях се нарича катарзис. Тогава регресиралата програма се въвежда в същностното съзнание и тъй като не съответства на еволюционното равнище на пациента, тя изгаря и престава да има енергийна власт над него.

Въздействието на духа върху познанието се осъществява меко. Духът внимателно регулира енергийните потоци, постъпващи както от външния, така и от тънките светове. Той леко коригира съществуващите програми или пък създава нови, със скромни енергийни изисквания. Духът сякаш намеква, че предоставя възможност на егото да се променя в дадено направление.

Егото притежава способност да реагира на измененията във външния свят, който въздействува върху човека твърде силно. Затова и подсъзнателните програми, създадени за взаимодействие с външната реалност, също са мощни, поради което работят с низши енергии. Духът разговаря с нас меко, тихо, чрез енергии, по-висши от онези, с които сме привикнали. Егото шуми, спори, заплашва. Гръмките гласове на дълг, чест и съвест принадлежат на егото, а не на духа. Но при тях понякога също има тихи гласове. Авторът е длъжен да подчертае още веднъж, че в този трактат егото се разглежда като актуално, тоест теку-що, но не низше "аз".

По същия начин духът въздействува и върху съзнанието. Той меко и ненатрапчиво помага за разширяване на съзнанието, предлагайки му да погледне на света от различни страни, да помисли в друга насока, да се опита да усети нещо различно. При това човек може да не се вслуша в неговия глас и да не изпълни онова, което духът му казва. И няма да последва непосредствено наказание. Но е пропусната възможността да бъде развързан поредният кармичен възел. И впоследствие това ще стане по-трудно.

Тук трябва да се добави, че въздействията на външния свят и на духа върху егото са съгласувани, тъй като Атман /индивидуалния дух/ се явява и като Брахман /световния дух/. А това означава, че външните събития, случващи се на човек, се опитват /и това се нарича Провидение/ да го променят в същото направление, в което се опитва да го променя и духът, действащ отвътре. Ако човек се съпротивлява и упорства в своето нежелание да промени егото, то външният свят и духът го подлагат на все нови и нови изпитания /това се нарича Съдба/. Процесът продължава дотогава, докато не се получи промяната.
http://star05.net/e-books/duhovna.lit/ezoterika/avesalom.podvodni-karma.i.podsaznanie.pdf



Тагове:   подсъзнание,


Гласувай:
10



1. pameladiaz - Mnogo interesno, galatceq ! I pr...
26.05.2010 10:29
Mnogo interesno , galatceq ! I primerite s jenata , koqto obmislq - tolkova sa istinski ! Blagodarq ti za hubaviq posting i vesel den :)
цитирай
2. universalnite000 - :) Много ми допадна сравнението с ...
26.05.2010 10:36
:) Много ми допадна сравнението с крал и министър ! Изобщо, четейки откъсите намирам много мои мисли , макар и с други думи !
цитирай
3. galatceq - Mnogo interesno, galatceq ! I pr...
26.05.2010 10:39
pameladiaz написа:
Mnogo interesno , galatceq ! I primerite s jenata , koqto obmislq - tolkova sa istinski ! Blagodarq ti za hubaviq posting i vesel den :)

:) При Авесалом има много житейски примери, с които обясненията да станат достъпни .
Весел ден :)))
цитирай
4. galatceq - :) Много ми допадна сравнението с ...
26.05.2010 10:40
universalnite000 написа:
:) Много ми допадна сравнението с крал и министър ! Изобщо, четейки откъсите намирам много мои мисли , макар и с други думи !

Радвам се, че така намираш сходни мисли . Ще видиш още много такива и в следващи постинги, надявам се ;)
цитирай
5. анонимен - доста е сложна темата за съзнание и ...
26.05.2010 10:48
доста е сложна темата за съзнание и подсъзнание . още никой категорично не е изказал достоверно мнение
цитирай
6. galatceq - доста е сложна темата за съзнание и ...
26.05.2010 10:58
анонимен написа:
доста е сложна темата за съзнание и подсъзнание . още никой категорично не е изказал достоверно мнение

Винаги има място за спорове, но тук са представени многогодишни изследвания по въпроса. Освен това Авесалом Подводни е програмист и приложен математик ;)
цитирай
7. анонимен - Ot obiknovenna jena
26.05.2010 11:25
Blagodarq vi za postinga, pomaga mi dA osmilsq nqkoi moi problemi , s koito trudno se spravqm v ejednevieto . Uspeh vi jelaq .
цитирай
8. galatceq - Blagodarq vi za postinga, pomaga mi ...
26.05.2010 11:41
анонимен написа:
Blagodarq vi za postinga, pomaga mi dA osmilsq nqkoi moi problemi , s koito trudno se spravqm v ejednevieto . Uspeh vi jelaq .

Доволан съм , че помагам и с постингите си :) Мерси за пожеланията !
цитирай
9. ivesa - Подсъзнанието е много сложна,необятна област...
26.05.2010 22:14
от човешката психика.Интересно ми беше да прочета написаното.Поздравления!:)))
цитирай
10. galatceq - от човешката психика. Интересно ми ...
26.05.2010 22:23
ivesa написа:
от човешката психика.Интересно ми беше да прочета написаното.Поздравления!:)))

:) Винаги се радвам, когато по-сложни въпроси предизвикат интерес . Мерси за вниманието ! :))
цитирай
11. mileidi46 - Поздрави мила, и тук има какво да учи ...
27.05.2010 23:36
Поздрави мила,
и тук има какво да учи човек-стига да отвори съзнанието си и да мисли...много да мисли:)))
Прегръдка!
цитирай
12. galatceq - Поздрави мила, и тук има какво да учи ...
28.05.2010 17:13
mileidi46 написа:
Поздрави мила,
и тук има какво да учи човек-стига да отвори съзнанието си и да мисли...много да мисли:)))
Прегръдка!

Ако знаеш колко си права , мила приятелко :)
Прегръдки и хубави дни за теб :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: galatceq
Категория: Хоби
Прочетен: 2320449
Постинги: 507
Коментари: 2666
Гласове: 9047
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031