Има толкова много форми на самокапсулиране и самозаблуждение

. Оценката на каквото и да е, е едно от тях. Спрете да съдите. Експеримент: Вървете по улицата и на първо време анализирайте (премахването на анализа идва по-късно). Опитайте се да си спомните, когато минавате покрай нещо/някого, покрай което минавате всеки ден, какво мислите за дадения обект и колко лесно и освобождаващо за вас ще бъде да разберете, че вашата оценка за личността/нещото е общо взето най-ненужното нещо на света. Говоря за анализи от типа на: “Той защо постъпи така?...”, “Това момиче, колко е некадърно!”, “Тези от “METRO” кога ще се научат да правят свястна коледна украса?!”, “Това защо е така, а не така?!...” Най-много да вкарате програма на някого/нещо с мислите си! Колко ще си спестите ако НЕ анализирате хората и света, колко ободряващо ще е за вас, когато оставите всичко да се плъзга покрай вас, водени от единствената радост, че Всичко Е и е точно така, както трябва да Е, а ние сме това, което Е, по наш начин. Не казвам да не сме критични към случващото се и особено към света на Матрицата! Казвам да не съдим с дребнавото си съзнание и да хабим енергията си за най-абсурдни неща като гореописаните такива. Защо е нужно това? Това е психогенетично програмиране. Свободата идва, когато спре критичната оценка и започне аналитичната, която има за свой дом Разумното Сърце. Мъдрецът не съди, защото знае, че инак ще бъде съден. Той само показва, подава актуална и освободена от полярности информация, усмихва се и отминава. Не коментира, не се намесва, не се терзае. Е. Всичко е броеница, зрънцата са изживяванията ни, нишката, по която те се движат, сме ние. Зърната се отмятат едно по едно. Когато свършат, започваме отначало – прераждане. Докато стигнем до извода, че цялата концепция за броеницата е грешна и това ще ни въвежда в самсара. Защото в крайна сметка всичко е такова, каквото трябва да е. Всеки има свой собствен път. Което не противоречи на концепцията за създаването на събудителни импулси. Създаването на импулси може да бъде пък нашето преживяване – това не противоречи на цялостната концепция за ненамеса, защото е вид преживяване. Най-важното обаче е да има информация, която да разяснява манипулацията на хората, за да имат те избор за преживявания, по-различни от матричните. http://yosif.net/file/zemq.pdf

Здравей, Galatceq ! Поздрави за хубавата статия!
"Свободата идва, когато спре критичната оценка и започне аналитичната, която има за свой дом Разумното Сърце. Мъдрецът не съди, защото знае, че инак ще бъде съден. Той само показва, подава актуална и освободена от полярности информация, усмихва се и отминава."
Ако можем да осъзнаем това, ще бъдем щастливи.

Хубаво е ... дано повечето мислят така ;)))