Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.02.2010 13:14 - За състоянието на планетата и какво можем да направим !
Автор: galatceq Категория: Хоби   
Прочетен: 1069 Коментари: 1 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 

Ето защо изучаването на рептилоидния мозък се явява като условие за опознаването на механизма

 

 

, по който действа целият нисш астрал. Затова разберете – нисшият астрал се явява слугата на илюминатите. Всеки един порядък, който се изгражда тук на Земята, е предварително замислен от тези т.нар. тайни общества и впоследствие осъществен чрез деятелността на нисшия астрал. Да се говори за случаен характер от избухването на дадена война, е просто наивно и много глупаво. Всеки един порядък не може да бъде логично разбран без вникването в същността на връзката “илюминати – нисш астрал”. Самата конспирация, самото допускане, че може да има някакъв заговор, започва в момента, в който се допусне, че може да има подобна връзка между някакви си там кукловоди и техните слуги в лицето на нисшия астрал. Общото между всичко това е, че нисшият астрал, контролиращите, самият заговор и самите рептилии – всичко това е взаимообвързано и не желае механически, като една изградена Матрица, да бъде разконспирирано. Затова се стига до необходимостта от написването на този материал. Основният девиз на нисшия астрал е, че: “Колкото по-малко се знае, толкова по-добре за него.” Именно затова правя и тази тотална дисекция на Матрицата (нисшия астрал) – самата Матрица няма генерираща способност! Затова чрез външни фактори в съзнанието ни се вмъкват определени модели на поведение и мислене, които да захранват определени намерения! Поддържане в състояние на разделено поединично обслужване на нисшия астрал. Всеки един е държан в подчинение чрез болести, грижи и материални проблеми, в състояние на разделеност от другите, като Девизът, посаден в съзнанието е: “Поединично спасение! Енергията е ограничена! Важното е аз да се спася! Енергията или храната да достигне за мен! Щом другите потъват, важното е аз къде съм и аз да не потъвам!” Човешкото същество в зомбирано състояние не разбира Закона на Социума, Закона за Скачените съдове: че колкото по-тежко става на твоя съсед, толкова и на теб ще ти става по-тежко в бъдеще, тъй като сте впрегнати в общ астрален ярем. Време е да се сложи край! Как? Чрез депрограмиране, чрез емоционални вектори, чрез купол, създаден от сърдечната честота (Разумното сърце), чрез отсичане на паразитите, които захранват Системата на контрол. Всичко това става чрез разпространението на информацията. Няма нужда никой да бъде убеждаван. Лавината се генерира сама, защото се движи. Не бъдете в застой! Не се и движете! Лавината набира своята сила заради собствената си инерция и тежест! Оставете се на водата, но с абсолютното съзнание, че се носите (не – не е противоречие) и можете да завиете във всеки един миг! Листото се носи по водата, но без листо, какво би се носило по нея? Дао. Страхът да бъде изкоренен е основната задача на човека, тръгнал по Пътя на Себепознанието и Свободата. Той генерира Матрицата. Хората са направо ужасени от порива на своето сърце. Системата ни държи и, защото все още нямаме себеконтрол, нямаме Разумното Сърце. Контролът, както бе споменато по-горе, се извършва над нас чрез разделението “трябва” и “не трябва”. Защо не се притесняваме, че дишаме, но ни притеснява, че изпитваме и мислим нещо различно? Знаете ли, че особено в градовете, с всяко вдишване съкращавате живота си значително? Дишането не ни плаши – но най-естественото нещо на света – мислите ни – те ни плашат? Всеки страх, притеснение, вълнение, проблем е астрална хранилка. Не съумеем ли да сме като капката в морето, която може да запази своята цялостност във всеки един момент и в същото време да формира океана, няма да постигнем енерго-информационна свобода. Страх Бог не е създавал. Когато сме още бебета, правим всичко – пипаме огъня, ровим се в калта – защото матричните конструкти още не са замъглили съзнанието ни с “какво прави това и какви ще са последствията за теб”. Това, което Е, е това, което решим, че трябва да бъде! Просто сме го забравили. В един момент, въпросите започват да омаловажават нещата. Не задавайте въпроси – знайте отговорите! Изживявайте без да мислите! Бъдете по-малко мислещи и повече осъзнаващи! Това изживяване сте избрали. Не се опитвайте да го разбирате и не се програмирайте със “защо”-модели. Така се отдалечавате от това, което трябва да извлечете като есенция и омаловажавате важността на случващото се. Когато страдате – страдайте без да създавате логическите конструкции, чрез които да си имплантирате под формата на въпроси инволюционни програми от типа на: “Защо на мен, с какво го заслужих, аз съм добър човек?...” Страдайте и благодарете, че имате възможността за това! Това е преживяване, преживяването е опит, а опитът е еволюция за Висшия Аз, еволюция за

Висшия Аз означава преминаване към следващо ниво на реалност  . Страданието ви не е случайно. Нищо на този свят не е случайно! Няма тревичка, върху която да стъпваме и това да е излишно или случайно! И въпреки всичко, не можем да мислим за всяка тревичка, която настъпваме, нали? Това би означавало да полудеем. Опитайте се да въведете този модел във всичко, което ви се случва – същото е за Висшите същества, които ни наблюдават. Това е балансът, това е Дао – да вървиш, но да не забравяш, че стъпваш по трева! “Колко ободряващо е цвиленето на коня, освободен от товара си!” е дзен-фраза, която ни казва, че освобождението идва, след като осъзнаем собствените си тежести, които мъкнем през целия си живот. Програмите, които носим и които ни пречат да БЪДЕМ! Един истински даоист не може да бъде смутен от абсолютно нищо на този свят, защото знае, че “всичко” и “нищо” не са извън предела му на “асимилация”. Най-лошото, което може да ни се случи, е това, което ни се случва в момента – това че ни е страх от собствените ни мисъл-форми/желания – докато това е така, няма философия която може да ни помогне. Първо трябва да се отървем от страха си, за да постигнем ясно, депрограмирано мислене. След което да премахнем и него и да отворим сърцето си. Ако изобщо решим да виним някого/нещо за това, което сме, то това можем да бъдем само ние самите. Вината, за да сме тук, в това абсурдно положение, е само и единствено наша – ние сме тук поради неспособността ни да упражняваме свободния си (НЕ)СЪЗНАТЕЛЕН избор. Отрежете чувството на терзание относно съществуването си и създайте своята истинска жизнерадост от това, че сте над него! Сложете точка на оцеляването си и дайте начало на ЖИВОТА СИ!!! http://yosif.net/file/zemq.pdf



Тагове:   Какво,   можем,


Гласувай:
4
0



1. анонимен - pitam se
24.02.2010 18:57
kakvo li e pravil niakoga bulgarina kato e znael pogovorkata"kato igrae mechkata v susednoto selo shte zaigrae i v nashe"sigurno pravilno e razbiral i za tova e pomagal na vsichki susedi v borbata im sreshtu tiranina,no te ne ni pomognaha.a sega nie otidohme po blizo do mechkata .
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: galatceq
Категория: Хоби
Прочетен: 1795142
Постинги: 507
Коментари: 2666
Гласове: 9045
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31