Блогът на galatceq :: За състоянието на планетата и какво можем да направим !

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

21.02.2010 17:06 - За състоянието на планетата и какво можем да направим !

Автор: galatceq Категория: Хоби

Прочетен: 1670 Коментари: 0 Гласове:

Какво става

, когато умът поставя целта?

На първо място

– умът веднага ме разделя от нея. Аз съм тук, а целта е някъде далеч – във времето и пространството. И веднага чувствам, че ми предстои дълъг, изпълнен с препятствия и напрежение път. Опитайте се да усетите разликата. Аз изпълнявам, реализирам желанието си. Желанието си е в мен, аз просто ДЕЙСТВАМ, за да го изпълня. Чувствате ли го? Всичко си е при мен, просто е и е приятно. А сега аз ВЪРВЯ КЪМ ЦЕЛТА. Все едно че изкачвам планина, чувствате ли го? Аз съм тук, целта е там, между нас има разстояние. Както и да го въртиш и сучеш, между мен и целта ми има препятствие. Дори и самото разстояние само по себе си е препятствие. И аз ПРЕОДОЛЯВАМ това препятствие. Опитайте се да усетите това преодоляване. Дори и самата дума “ПРЕОДОЛЯВАНЕ” е енергийно наситена, заредена. И какво има по пътя не е известно, пък и е нужно време, за да видите целта, за да не се заблудите, да не започнете да се движите в кръг. А желанието ми винаги си е с мен, то е В МЕН!
На второ място

всичко
– щом веднъж е поставена, целта започва да управлява мен, а не аз нея. Оказва се, че целта ТРЯБВА да се постигне. И това ТРЯБВА задушава, дори убива всяко ИСКАМ. И тогава в определен момент в мен се поражда желание да се отклоня, но Трябва да постигна целта. Излиза, че или съм слаб, или не мога? И тук започват всевъзможните мотивации, “преодоляване” на мързела ми и т.н., , което те кара да правиш това, което не искаш. Нищо подобно не се случва, ако изпълняваш свое желание!
На трето място
– поставената цел ме обезсилва. Целта се намира в бъдещето и аз ще бъда “юнак” чак като я постигна. Т.е. силата ми се премества в бъдеще време и си остава там. И ми е трудно да я използвам СЕГА. Аз някак си все съм в бъдещето, при целта ми. А желанието да я реализирам винаги си е тук - в сегашното, както и силата ми си е с мен, а не отишла при някаква далечна цел.
Излиза
, че когато умът ми поставя целите, аз попадам в капана на “ТРЯБВА” и не мога да правя това, което искам. И нещо повече – реализирането на подобна цел представлява еднозначно напрежение, преодоляване, борба. И дори в края на краищата да постигна целта, силите ми се оказват намалели, а не увеличени. И най-важното: поставената от ума ми цел не ме отвежда до това, което наистина ми е нужно.
Има една открояваща се закономерност между ТРЯБВА и нивото на силата ми
. А силата ми е нужна, за да изпълнявам желанията си. Когато трябва да правя това, което ТРЯБВА, силата ми намалява и то бързо. Самата забрана да направиш това, което искаш, веднага те “удря” от най-неочакваната страна и се налага да коригираш последствията от това. Най-трудният момент – когато роднините ми се стараеха да ми внушат, че НЕ ТРЯБВА да живея така и трябва да се “урегулирам”, “да си стъпя на краката”, да вляза в “правия път” и т.н... Програмиране.
Нека се върнем към началото и най
-после да дадем ДОБРИЯ ОТГОВОР на добрия въпрос: ОТКЪДЕ ДА ВЗЕМЕМ ЦЕЛИТЕ? Той е следният: не трябва да си ги измисляме и да оставяме тази работа на ума. Почувствай какво искаш, какъв резултат искаш да получиш, а след това почувствай, че искаш да го направиш! С чувствата, със сърцето, лека-полека. Ако не можеш веднага да почувстваш ГОЛЯМОТО – почувствай малкото, поне това, което искаш да стане днес, довечера и... ГО НАПРАВИ! Така малко по малко, стъпка по стъпка Голямото ще “просветне” и ще го видиш отчетливо и ясно пред себе си. И ще ти стане ясно не само какъв резултат искаш да получиш, а и какво искаш ДА НАПРАВИШ за това. Поисках – направих, ИСКАМ – ПРАВЯ ГО... и това да е така непрекъснато, през цялото време. Извод: аз признавам само една цел – реализация на това, което ИСКАМ, на желанието. Другите видове цели – това са ТРЯБВА, а всичко, което ТРЯБВА 100% ме вкарва в лош “режим” и ме отдалечава от ЩАСТИЕТО И... удоволствието от реализирането на моето предназначение.
Изпреварвам въпросите
, които възникват във вас. А как да почувстваме какво искаме? А как да се доверим на своите чувства? Ето ви и моя отговор: може би искате от мен да обясня на вашия ум как да чувства? Умряла работа – умът не може да чувства. А да натрупате ОПИТ, да изпитате лично какво преживяване е това – да “чуваш” чувствата си, да им се доверяваш – това може да каже само сърцето ви. Всичко това ще доведе до формирането на фактора, който ще и апогеят на развитието на 5-та коренна раса. Разумното сърце http://yosif.net/file/zemq.pdf