"Небитие" е земно, човешко понятие. Не съществува Небитие, защото животът никога не свършва. Вселените са изпълнени с живот, с безброй форми на живот.
    Битието е повсеместно.
    Това, че в определени зони съществуват ефирни създания, без тела от сгъстена материя, не означава, че те не живеят. Напротив, те са далеч по-жизнени, по-подвижни, изпълнени с желание за живот и с много по-широки възможности за реализация.
    Освобождаването от тленното тяло не означава край на живота. Човекът преминава в друга фаза на живота и нищо истинско от него не се загубва. Отварят се истинските сетива, които са с много по-широк диапазон от тези, с които си служи материалното тяло. Физическата обвивка е необходима за условията на Земята или в други материални вселени.
    Най-баналният пример е с космическия скафандър. Когато космонавтът свали скафандъра си, той не престава да съществува, нали? Напротив - чувства се по-олекотен и по-подвижен.
    Нещо подобно се случва, когато материалното тяло се разруши или износи и човек свали скафандъра си. Вие мислите, че освобождаването от физическото тяло е болезнено и преходът към друго измерение е страшен. Когато Духът напуска тялото, всички болки изчезват и той се потапя в света на Светлината, разделя се с тежестта на земното привличане, без да загубва връзката си със земния свят.
    Ако се преселите в друг земен град или континент, които имат различни условия от тези, в които досега сте живели, вие известно време сте объркани. Приспособяването към новите условия изисква определен срок, в който вие се запознавате с различното и свиквате с него. Още сте свързани със старото място - там са ваши близки и приятели, оттам са вашите спомени. Преместили сте се в пространството, но мисловните и енергийните връзки продължават да съществуват. Обаждате се по телефона, пишете писма, дори отивате за известно време по старите места н в Душата ви се прокрадва тъга.
    Новата обстановка постепенно ви придърпва към себе си, но вие не забравяте за онова, с което сте се разделили.
    Същото е, когато напускате земния свят. Известно време сте между материалния и духовния свят. Всички знаете за първите 40 дни, в които Духовната субстанция продължава да пребивава и на Земята. Това е времето ви за адаптация към новото" измерение, в което преминавате.
    Първо сте учудени, че тъй наречената смърт, т. е. преходът, е както когато заспивате. Телесните ви сетива са почти изключени и докато тялото си почива, вашите духовни тела го напускат и отиват на училище. Независимо дали помните с реалния си ум това, или не, през нощта или въобще насън вашата истинска същност странства в другите измерения, добива нови знания и си почива от тежестите на материалния свят. Усещането при окончателното напускане на тялото е същото. Страхът от смъртта силно се е вкоренил особено в "цивилизованите" народи, защото те много са се отдалечили; загубили са връзката с горните измерения.
    Племената, които живеят примитивно и ги смятаме за диваци, са запазили това знание и не се страхуват от смъртта. Те са сигурни, че идват отнякъде и че ще се върнат отново в друг свят. И в земния си живот те имат доста осезаема връзка с другите измерения. Понякога ви учудват със знания, които вие нямате или пък смятате, че невъзможно те да ги имат. Но те ги имат, защото връзката им с другите светове е естествена, както е естествено вашето общуване с отдалечени за вас места на Земята.
    Засягаме този въпрос, защото преодоляването на страха от смъртта е част от отварянето на вашата Божествена същност. Когато човек не се страхува от прехода в другите измерения и знае, че животът продължава и никога не свършва, той е много по-спокоен, много по-здрав и реализира земния си живот по-пълноценно. Такъв човек се учи на нови неща до последните си земни дни; ако има физическа възможност, продължава да работи до сетните си мигове. Той разбира, че физическата старост е много важен етап от земния живот - тогава има натрупан опит, мъдрост и знания. Тогава той е в състояние да осмисли житейските ситуации, през които е преминал, и да извлече поуките. В тази възраст обикновено са туширани болните амбиции (ако ги е имало), до голяма степен е дошло смирението и той почти е успял да прости на "враговете" си. Сложихме враговете в кавички, защото от Божествена гледна точка врагове не съществуват. Тези хора, които вие смятате за врагове, са нишки, чрез които се реализира Божият план във вашия живот. Тук ще направим уточнение - Божият план е вашата предварителна програма, с която сте дошли на Земята и която има определена позитивна роля във вашата еволюция. Не забравяйте, че чрез вашето развитие в различните животи и житейски измерения вие реализирате самия Бог. Това, което вие постигате чрез вашето съществуване, независимо къде и в каква форма, е реализацията, разширението на Бога. Вие сте Неговите посланици, Неговите инструменти, чрез които Той реализира Себе Си, разширява и усъвършенства световете.
    И когато се изпълните с увереността, че сте част от Божествения план и сте съработници на Бога, тогава ще се изявявате в света съзнателно, прилагайки Божиите принципи.
    Всеки един от вас е изключително важен за вселенската конструкция, както всяка клетка от вашето тяло е важна за него.
    Но понеже животът никога не свършва, веригата между земните и духовните измерения не се прекъсва.
    Важно е да помните, че земните ви изяви влияят на живота ви в духовните измерения, и обратно.
    Причинно-следствената връзка никога не се разкъсва. Всичко е взаимосвързано и съответно се появяват резултати, които са последица от вашите мисли, чувства и действия, независимо в коя зона са проявени. С оглед на това, че е естествено да искате добра реализация за вашата нетленна същност, трябва да се самовъзпитате да контролирате мислите, чувствата и действията си. Според това какво искате занапред за себе си, мислете, чувствайте и действайте в настоящия момент адекватно.
    В "Земята - щастлива отново" много пъти ви казахме, че никой за нищо не ви е виновен - всичко, с което е изпълнен животът ви. е плод на вашите минали мисли, чувства и действия. Земята е такъв тип училище, в което трябва да се постигне съзнателен контрол над самия себе си.
    Но с напускането на Земята този процес не се прекъсва. Прекъсват се само нещата, които пряко са свързани с физическото тяло. На Земята физическата болка и ограниченията, които създава физическото тяло, са силен фактор, който мотивира вашите мисли, чувства и действия. В духовите измерения това отпада, но там е изключително силен духовният фактор. Душевните болки и изживявания са още по-трудно преодолими. Всички духовни несъвършенства на дадена монада могат да й създадат сложни духовни изживявания. В духовните светове не участва физическият фактор, но проблемите на несъвършения дух са много по-изострени. Това, че отивайки в духовните измерения, свършват мъките и стремежите и настава една безкрайна почивка е мит, създаден от земните хора. Това, че си се освободил от физическото тяло, не значи, че си се освободил от "последствията на земния си живот - те се изострят в душевен план. В никакъв случай никой не ви наказва и не ви кори. Вярно е, че отивате в Светлината, че се срещате със сродните си души и с близките си по плът; вярно е, че се освобождавате от физическото бреме, от голяма част от земните заблуди: вярно е, че бивате обградени от грижа, любов и внимание. И не само това - помага ви се да се освободите от житейската умора, от житейското неразбиране и отчаяние, които се наслояват в духовните ви тела. Духовният свят е устроен съвършено. Там има предвидени зони за всякакъв вид оздравителни процедури за Духа, има предвидени училища за всяка степен от развитието на монадите, за да получат те яснота за смисъла на преминатия живот и за смисъла на Мирозданието като цяло. Много духове описват завръщането си като пристигане отново в родното място, сред най-близките души.
    Там са вашите Духовни ръководители и ангели-помагачи. Всички ви се радват, окуражават ви и ви помагат да преодолеете болката от преминалия живот. Когато се укорявате за разни неща от живота и страдате, ви се обяснява, че това са само поуки и нищо повече. Животът е пред вас и всичко може да бъде реализирано, и то много по-добре.
    След като си починете и осмислите преминалия живот, може да работите във всяка област на науката и изкуството, да се усъвършенствате във всичко, което пожелаете. Разбира се, трябва да сте овладели определени знания и опитности, за да продължите в по-сложните етапи на знанието.
    После идва ред на новото въплъщение на Земята. Заедно с Духовните си учители и приятелите си обсъждате какви грешки искате да поправите, какви нови знания и опитности да придобиете. В зависимост от това избирате обстоятелствата, през които да преминете в следващия живот. Страната, семейството, партньорите, колегите, роднините, физическият ви облик, материалните възможности - всичко е въпрос на избор според вашите цели. Пишете новата си земна житейска пиеса и раздавате ролите на бъдещите участници в пиесата. Затова не се сърдете на никого, който ви създава неприятности и ви огорчава. Благодарете му, че се е съгласил да вземе роля във вашата пиеса и я играе добре. Всичко в живота има дълбок предварителен замисъл. С вас на земната сцена излизат и приятели, и "врагове", съпътстват ви Духовните водачи и светли същества-помагачи. Никога не забравяйте това. Особено важно е да си го припомните именно когато преминавате през изпитанията си.
    Никое изпитание не сте си го програмирали да ви смаже, дозирали сте го само да ви моделира.
    Разбира се, в желанието си за бърза еволюция много Духове си проектират тежка програма, особено ако отдавна не са били в материален свят и са забравили тежестите, които донася материята, както и ограниченията от земните обстоятелства.
    Може да се случи дадена монада да напусне сцената преди края на пиесата, ако поради тежката програма вместо да се развива, започва да деградира или изобщо не използва живота, който й е даден по предназначение.
    Напливът на Духовете към материалните светове е голям, защото в тях се постига по-бърза еволюция. Може еволюцията след известно пребиваване в материята да продължи в други светове, които не са от гъста материя, но тогава тя е много по-бавна.
    Пребивавайки в определени материални светове, монадите създават тъй наречените кармични връзки и за да поправят нещата, т. е. да постигнат взаимно любов с други същества или поне равновесие, те са принудени да се върнат в същите материални вселени. И се връщат дотогава, докато не постигнат Любовта и Хармонията.
    С навлизането си във все по-гъстата субстанция Великият дух е развил много сложни светове и житейски структури, които са подчинени не само на основните Божествени принципи, но и на много допълнителни зависимости. При разширяването на световете те стават все по-усложнени, но независимо от това основните Божествени принципи остават валидни и действени и връзката Първоизточника не се прекъсва. В даден етап от своето развитие всички същества започват да се връщат към Центъра на Мирозданието да се изпълват отново със свещените енергии и да ползват Божествените възможности.
    В началото на такъв процес сега е и планетата Земя заедно с нейните хора. Участвайте съзнателно в него.
http://www.yosif.net/bg/duh/index35.htm