Това заглавие звучи романтично. Какво си представяте? Вероятно красива алея в някой парк, оградена от зелени дървета, които образуват свод. а синьото на небето се прокрадва през листата и цветята искрят в разноцветни светлини п вие се разхождате там с любим човек.
    Житейската алея на спомените е много по-красива, много по-разнообразна и с много повече цветове. Всичко се преплита и наслагва и образува сложни съчетания от образи и събития.
    Ще кажете, че тази алея не е романтична, но няма да сте прави. Тя е много по-романтична от една земна алея на спомените от един живот.
    В житейската алея на спомените са преплетени лица и събития от много епохи, от много вселени, от много цивилизации.
    Ако сумирате светлината, която е преминала през вас, ако насложите багрите, ако възкресите чувствата, ще минете по една невероятна алея на спомените Тази алея е много дълга, бихме казали безкрайна - от праизвора до незнайно къде, защото тя с всеки живот се удължава и няма никога да свърши.
    Може би вече няма да се върнете на Земята, може би ще напуснете завинаги материалните вселени - все едно алеята на спомените няма да свърши. И ще откривате нови и нови светове, нови преживявания и възможности и те ще продължават алеята на спомените ви.
    По някой път ще ви се приисква да се обърнете с лице към изминалата част от вашата алея на спомените. Ще приседнете на едно красиво местенце и ще се опитате да си спомните различни участъци от алеята.
    Ще искате да си спомните най-хубавите места - най-радостните, най-цветните, най-светлите. Има ги и не бива да забравяте за тях, защото те са като свежа утринна глътка въздух, вдъхновяващи като росата по розовите пъпки, отморяващи като зелена морава. Жалко, ако не помните тези места от житейската си алея на спомените.
    Да, има и километри, които сте преминали в задъхан бяг, подгонени от страх и отчаяние. Има места, на които сте стояли сякаш столетия в самота и не сте имали сили да направите нито една крачка по-нататък.
    Това са безцветните участъци от вашата алея - сиво, кафяво и черно е било там и дори не сте знаели, че съществуват Светлината и Любовта.
    Струвало ви се е, че стоите там през цялата вечност, а всъщност това са били няколко мига на тъга и огорчение, няколко мига без Светлина и Любов. Но погледнете към следващия спомен - там отново ви облива Светлината, сърцето ви пърха от радост, а погледът ви се изпълва с трепкаща дъга.
    Така е. По вашата житейска алея на спомените се сменят нощта и денят, редуват се изгреви и залези, идва и си отива Любовта.
    Но всичко има своя смисъл - отключването на Божественото.
    След много, много, много път, след безброй преживелици (добри и лоши) ще установите, че вашата алея не е прав път. Тя прави кръг и ви отвежда към началото - там, откъдето тя е започнала. Но връщането към началото не е краят на алеята. Тя продължава да ви води по спиралата на Знанието и Мъдростта.
    След като тръгнахте от Надеждата, след като придобихте Вярата и отключихте Любовта, се изпълнихте със Знание н Мъдрост. Но и Мъдростта не е краят - следва Истината. А след Истината идва Свободата.
    Но в плана на Твореца не съществува кран - какво следва, ще научите, когато стигнете до Свободата.
    Всичко дотук ви звучи като литература, като художествено есе, изпълнено с красиви сравнения. Прочитате го и обръщате страницата. Захващате друго четиво. Това е животът - четиво; четиво с безброй нюанси - понякога топли и радостни, а друг път - студени и сиви. Сърцето е нюансирано от първите, умът - от вторите. От сърцето ви избликват протуберансите на Любовта, а умът иска да ви направи безцветни войници. И все се мятате между Любовта и безразличието, между безгрижието и стройния ред, и се питате кое е вярното, какво иска Бог от вас.
    Умът ви казва: "Не се доверявай на сърцето! То те мами!" Сърцето ви казва: "Не допускай умът да те окове във вериги н да те направи сив войник!"
    Душата ви е пълна със смут и се моли: "Господи, не ми позволявай да сбъркам. Хвани ме за ръка и ме изведи от житейския лабиринт!"
    Тогава Творецът поставя в скута ти една огромна книга, отваря я на предпоследната страница и ти прочиташ: .,Всичко в живота е суета, но чрез живота ти ставаш Бог отново!"
    "Ставам Бог отново!" ликува сърцето.
    "Бог отново?! Значи съм бил Бог?" - разсъждава умът, изпълнен със съмнения.
    Да, в твоята алея на спомените има много такива моменти. Много често си се лутал между доверчивостта и съмнението и си изпадал в яростни противоречия, бил си фанатично религиозен и убеден атеист. След което, за кой ли път, си си казал: "Истината е някъде по средата." После си заключил: "Проблемът е. че не знам къде е средата!"
    Продължил си по алеята напред, оставяйки огромната питанка зад гърба си. Но тя не е останала завинаги там. Някъде насред алеята отново е застанала пред теб и ти пак си поискал да забравиш за нея.
    Тогава се е намесила Душата ти и кротко ти е казала: "Без верните отговори не се става Бог отново!" На това място в твоята алея на спомените се е настанило отчаянието. Тогава си си казал: "Един път се живее. Я да се порадвам на живота!" И три дена си ял, пил и си се веселил, докато си се изтощил и си усетил празнота.
    Тогава пред теб отново застанала необходимостта да прозреш Истината и пак си се питал: "Бог ли съм наистина, или така ми се иска!"
    И си чул глас от Небитието: "Беше Бог и пак ще станеш Бог!"
    Но твоята алея на спомените не свършва тук. Тя оттук започва.
    На добър час, Божествен страннико!
http://www.yosif.net/bg/duh/index31.htm