Да изявите своята Божественост значи да изявите истинските себе си, вашата дълбока изконна същност.
    Защо тя се е скрила така дълбоко, ще говорим по-нататък. Сега е важно отново да научите, че вашата истинска същност е Божествена и не се е загубила, само се е скрила дълбоко във вас. Освен че трябва да научите отново това, трябва и да повярвате в него. Важно е да го повярвате, защото така по-лесно и по-бързо ще извадите на бял свят тази същност. А е важно да я извадите на бял свят. за да заработите с нея в настоящия си живот. Каквото сеете днес, това ще жънете утре. Ако днес проявите истинската си същност, утре ще се радвате на Божествени плодове. Радостта от живота ще съпътства всеки ваш ден. Какво значи Божествена същност? Това е да мислиш, да чувстваш и да действаш според Божествените принципи, които са заложени в теб. Божествени принципи са Вярата, Надеждата и Любовта. Божествен принцип е да мислиш за Доброто на Цялото, да обичаш Цялото, да действаш с оглед Доброто на Цялото. А това значи да се съединиш с Бог. Когато се съединиш с Бог, е изпиташ чувството, че си се върнал у дома след дълго уморително пътуване; ще ти се струва, че безцелно си скитат далеч от дома. Избягал си от къщи, за да търсиш незнайно какво, а всичко, което ти е нужно, е било у дома ти, но ти не си го забелязал.
    Всеки път, когато си смятал, че си намерил това, което искаш, си се разочаровал. Започвал си да търсиш нещо друго и пак си се разочаровал. И така живот след живот си се отдалечавал от Цялото, т. е. от Бог, като си мислел, че ти си нещо отделно и твоите желания и мечти могат да се реализират, когато мислиш и действаш само за собственото си благо. Когато след тежки борби и безумни изнурителни усилия прозреш, че се въртиш в омагьосан кръг и че всъщност никога не постигаш желанията си, идва времето да се замислиш защо е така. Може да ти трябва още много време, за да си отговориш на този въпрос, но важното е, че в края на краищата си го задаваш.
    Борейки се в човешкия свят с другите, за да завоюваш за себе си нещо от общото, ти всъщност през цялото време се бориш със самия себе си. Това, заради което скиташ далеч и полагаш усилия да го притежаваш, го имаш изконно в дома си.
    Бидейки част от Цялото, всичко ти принадлежи, всичко - нямаме предвид само материята. Принадлежат ти и неумиращият Божествен Дух, и всички негови Божествени възможности; принадлежат ти Вярата, Надеждата и Любовта; принадлежат ти несекващата радост н вечният живот в Светлината; принадлежат ти сбъднатите мечти и реализираните духовни и материални желания; принадлежат ти невероятните способности и възможности, заложени в теб от Бога. Ти сам пожела да избягаш от всичко това и да тръгнеш да го търсиш там, където не съществува. Или по-скоро пожела да търсиш нещо по-ценно, което да завоюваш само за себе си. Е, все някои ден настъпва онзи момент, казвате му просветление.
    Какво ви просветва - че сте Божествени, че носите всичко в себе си и имате всички блага, от които се нуждаете. Но сега настъпва моментът. когато трябва да придобиете самите себе си отново. За да придобиете самите себе си, трябва да приемете Светлината, да отключите Любовта и да се присъедините към Цялото и да се върнете там, откъдето сте тръгнали; да се върнете в света на Божественото.
    В позицията, в която се намира настоящата земна цивилизация, това изглежда почти невъзможно. Но това е така само на пръв поглед. За да отключите Любовта, трябва да върнете вярата си в Доброто. То съществува не е изчезнало, само че вие сте му обърнали гръб. За да го съзрете отново, трябва да се обърнете с лице към него. То не бяга - стои и чака отново да се съедините с него.
    Първо, използвайте Надеждата - Надеждата, че Доброто съществува. След това повярвайте, че Доброто не е напуснало Човека и земния свят. Придърпайте Доброто около себе си, включете го в живота си, поискайте го за себе си и за другите - така ще отключите Любовта. Когато Любовта стане отново действаш принцип в живота ви, вашата Божественост ще се събуди.
http://www.yosif.net/bg/duh/index33.htm