На много места в този сайт съм споменавал, че гордостта е най-големият човешки недостатък. Сега ще се опитам да обясня защо това е така.
Първо ми се иска да направя разграничение между гордост и достойнство. Гордостта винаги се базира на въображаеми, илюзорни човешки качества, т.е. на това, което ни се иска (ама много ни се иска) да бъдем. Затова, когато някой се опита да каже или покаже, че нямаме това, което си въобразяваме, че имаме, се чувстваме засегнати, заплашени, защото дълбоко в себе си ние знаем, че се самозалъгваме, но не искаме да си го признаем, защото на това се крепи нашето самочувствие, а ако то рухне – преживяваме дълбока личностна криза. И точно затова гордостта е най-страшния порок, защото изгражда и защитава егото – това въображаемо Аз, което ни се иска да бъдем.
Обратно на гордостта – достойнството се базира само на реално съществуващи качества и то не може да бъде уязвено и засегнато – никой не може да ни обиди, ако твърди, че нямаме някакво качество, което дълбоко в себе си знаем, че притежаваме, а и всеки ден се убеждаваме, че то ни върши прекрасна работа. Така че, достойнството не изпитва нужда да се защитава и е една броня на нашия ДЕЙСТВИТЕЛЕН Аз.
Забележете действието на комплиментите – ако те потвърждават наши въображаеми качества, ние се чувстваме поласкани и ни е приятно, защото чуждите твърдения заглушават нашите съмнения. Но ако комплиментите са насочени към качества, които действително притежаваме, ние изпитваме досада, защото знаем, че се опитват да ни манипулират.
http://www.yosif.net/articles.php?lng=bg&pg=803