Изминаха години. Момчето – вече мъж - се върна в селото и отиде на плажа на своето детство. Нямаше никакво намерение да вади съкровища от дъното на морето; може би всичко е било плод само на въображението му и той въобще не е чул потъналите камбани през онзи далечен следобед от детството му. Въпреки това реши да се разходи, за да послуша шума на вятъра и песента на чайките.

Каква бе изненадата му, когато видя на пясъка да седи жената, която му бе говорила за острова с храма!

-Какво правиш тук? – попита той.

-Чаках те – отвърна тя.

Той забеляза, че  въпреки многото години, които бяха изминали, жената изобщо не се бе променила; дори и воалът, покриващ косите и, не беше избелял с времето.

Тя му подаде една синя тетрадка с бели листове.

-Пиши: ”Воинът на светлината се вглежда в очите на едно дете. Защото децата умеят да гледат на света без горчивина. Когато иска да разбере дали човекът до нега заслужава доверие, воинът се опитва да погледне на него през очите на дете.”

- Какво представлява воинът на светлината?

- Ти знаеш – отвърна тя, усмихвайки се. – Човек, който е в състояние да разбере чудото на живота, да се бори докрай за нещо, в което вярва, и – поради това – да чуе камбаните, които звънят на дъното на океана.

Никога не се бе възприемал като воин на светлината. Жената сякаш отгатна мисълта му.

- Всички са способни на това. И никой не се възприема като воин на светлината, въпреки, че всички са такива.

Той погледна страниците на тетрадката. Жената отново се усмихна.

-Пиши за воина! – каза тя.

Воинът на светлината никога не забравя да благодари.

По време на битката ангелите са му  помогнали, небесните сили са поставили всяко нещо на мястото му и са позволили той да даде най-доброто нещо от себе си.

Другарите му отбелязват: “Има голям късмет!” И наистина, понякога воинът успява да постигне много повече, отколкото му позволяват възможностите.

Ето защо, при залез слънце той коленичи и благодари на всички свои небесни покровители.

Благодарността му обаче не се ограничава само с духовния свят; той никога не забравя приятелите си, защото тяхната кръв се е смесила с неговата на бойното поле.

Не е нужно някой да напомня на воина за помощта, която другите са му оказали; той сам се сеща за нея и разделя с тях наградата.

Всички пътища на света водят към сърцето на воина; той се гмурва без колебание в реката от страсти, която пресича целия му живот.

Воинът знае, че е свободен да избере каквото  пожелае; той взема решенията си смело, независимо и – понякога - с известна доза лудост.

Приема своите страсти и ги изживява пълноценно. Знае, че не е нужно да подтиска стремежа си към нови завоевания; те са част от живота и доставят радост на всички, които участват в тях.

Той обаче никога не губи от поглед  трайните неща и връзките, заздравени от времето.

Воинът умее да различава преходното от устойчивото.

Воинът на светлината не разчита само на собствените си сили; използва също така и енергията на противника си. В началото на битката той не разполага с нищо друго, освен с ентусиазма си и с ударите, които е усвоил, докато е тренирал; сражавайки се обаче, открива че ентусиазмът и тренировките не са достатъчни: нужен е опит.

И  тогава той отваря сърцето си за Вселената и моли Бог да го вдъхнови, така че всеки удар на врага да се превърне за него в урок по защита.Другарите му отбелязват: ”Колко е суеверен! Излезе от битката, за да се моли. Бои се от ловкостта на противника.”

Воинът не отвръща на тези провокации. Знае, че без вдъхновение и опит никоя тренировка няма да даде резултат.

Воинът на светлината никога не си служи с измама, но умее да отвлича вниманието на противника си.

Колкото и да е напрегнат, той използва всички стратегически средства, за да постигне целта си. Когато усеща, че силите му се изчерпват, кара противника си да мисли, че не бърза. Когато трябва да нанесе удар по десния фланг, отвежда войските си на левия фланг. Ако иска да влезе в битка незабавно, преструва се, че му се спи и се приготвя за сън.

Другарите му отбелязват: “Вижте, ентусиазмът му се стопи!” Той обаче не обръща внимание на забележките, защото неговите другари не познават бойната му тактика.

Воинът на светлината знае какво иска. И не е нужно да обяснява.

Ето какво казва един китайски мъдрец за стратегиите на воина на светлината: “Накарай врага си да повярва, че няма да спечели кой знае какво ако реши да те нападне; по този начин ще охладиш ентусиазма му.”

Не се срамувай да се оттеглиш временно от бойното поле, щом разбереш, че врагът е по-силен; важна е не отделната битка, а краят на войната.”

Дори и да си достатъчно силен, не се срамувай да се престориш на слаб; това ще направи врагът ти непредпазлив и ще го накара да те нападне преждевременно”

“В една война ключът към победата е умението да изненадаш противника си.”

“Колко интересно! – казва си воинът на светлината.-Срещнах толкова хора, които при първият удобен случай се опитват да покажат най-лошото от себе си. Крият вътрешната си сила зад агресивност, маскират своя страх от самотата, придавайки си вид на независими. Не вярват в собствените си способности, а непрекъснато изтъкват добродетелите си”

Воинът на светлината открива тези недостатъци у много от мъжете и жените, които познава. Никога не се оставя да бъде подведен от външността и упорито запазва мълчание, когато се опитват да го впечатлят Възползва се от случая, за да поправи собствените си грешки – другите винаги са добро огледало за самия него.

Воинът използва всяка предоставила му се възможност, за да се учи.

Понякога Воинът на светлината се бори с този, когото обича.

Ако иска да запази приятелите си, той никога не се поддава на бурите на съществуването; достатъчно силен е, за да преодолее трудностите и да продължи напред.

Впрочем много често той бива предизвикван от онези, които се опитва да научи да си служат изкусно със сабята. Собствените му ученици го въвличат в битка.

Воинът показва своето майсторство: с няколко удара обезоръжава учениците си и хармонията е възстановена.

-Защо правиш това, след като си толкова по-добър от тях? – попита го някой минувач.

-Защото, когато ме предизвикат, те всъщност искат да разговарят с мен и по този начин аз поддържам диалога – отвръща воинът.

Преди да влезе в някоя важна битка, воинът на светлината си задава въпроса: ”До каква степен съм развил сръчността си?”

Той знае, че всяка от битките, които е водил в миналото, са го научили на нещо. В същото време много от тези уроци са му причинили твърде големи страдания. Неведнъж той си е губил времето, борейки се за някоя лъжа. И е страдал заради хора, които не са заслужавали любовта му.

Победителите не повтарят грешките си. Ето защо воинът рискува сърцето си само заради нещо, което си струва.

Воинът на светлината спазва основното положение от “Идзин” (Книгата на промените”): Постоянството е благотворно.”

Той знае, че постоянството няма нищо общо с упорството. Съществуват периоди, през които битките се проточват  прекалено дълго, като изтощават силите му и охлаждат ентусиазма му.

В подобни моменти воинът размишлява: ”Една твърде дълга война накрая ще унищожи и победителя”.

Тогава той оттегля силите си от бойното поле и си дава почивка. Не се отказва от целта си, а съумява да изчака по-добър момент за ново нападение.

Воинът винаги се връща отново в битката. Никога не го прави от инат, а защото си дава сметка за промените, които настъпват с времето.

Воинът на светлината знае, че някои моменти в живота се повтарят.

http://duhovno-razvitie.com/voin.htm