Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.12.2009 16:46 - Пътят на душите - Майкъл Нютън
Автор: galatceq Категория: Хоби   
Прочетен: 1196 Коментари: 0 Гласове:
4



СМЪРТ   И   ОТПЪТУВАНЕ

Случай  1

П. (Пациент): О, Боже мой! Аз всъщност не съм мъртъв, нали? Искам да кажа, тялото ми е мъртво -мога да го видя под себе си - но аз се нося из въздуха.,. Мога да погледна надолу и да видя тялото си, което лежи изпънато на болничното легло. Всич­ки около мен мислят, че съм мъртъв, но аз не съм. Искам да извикам: Ей, аз всъщност не съм мъртъв! Това е толкова невероятно... сестрите издърпват чаршаф върху главата ми... хора, които познавам, плачат. Предполага се, че съм мъртъв, но аз съм все още жив. Странно е, защото тялото ми е абсолютно мъртво, докато аз обикалям над него. Жив съм.
Това са думите, изречени от мъж под дълбока хип­ноза, които разкриват акта на смъртта. Думите му са изричани на кратки, възбудени изблици и са пълни с благоговение, докато той вижда и чувства какво е да си дух, току-що отделил се от своето физическо тяло. Този мъж е мой пациент и аз току-що съм му помогнал да пресъздаде сцената на смъртта си от предишен живот, докато той се е излегнал в удобен шезлонг. Малко преди това, като следваше моите инструкции по време на въ­веждането му в транс, този пациент се върна назад във времето, съживявайки спомени от детството си. Докато заедно се опитвахме да достигнем до етапа, когато е бил в утробата на майка си, неговите подсъзнателни възпри­ятия постепенно се сляха.
След това го подготвих за скок обратно в мъгляви­ните на времето чрез визуално използване на предпазно екраниране. Когато завършихме тази важна крачка от душевното привикване, аз преведох моя пациент през един въображаем тунел на времето към неговия последен живот на Земята. Това е бил кратък живот, защото той е починал внезапно от грипна епидемия през 1918 г.
След като първоначалният шок от това да се види как умира и да усети как душата му излита от тялото му постепенно попремина, пациентът ми вече се чувстваше по-подготвен за визуалните образи в ума му. Тъй като малка част от съзнателната, критична страна на неговия разум продължава да функционира, той осъзнава, че пресъздава едно предишно съществуване. Това отне малко повече от обичайното време, тъй като този па­циент е по-млада душа и не е свикнал с циклите на раждане, смърт и прераждане, за разлика от много други мои пациенти.
И въпреки това, само за няколко секунди, той свиква и започва да отговаря по-уверено на моите въпроси. Бързо издигам подсъзнателното хипнотично ниво на този пациент до положение на свръхсъзнание. Сега той е готов да говори за духовния свят и аз го питам какво му се случва.
П: Ами... издигам се все по-високо... продължавам да се нося из въздуха.., поглеждам назад към тялото си. Все едно че гледам филм, само дето аз участвам в него! Лекарят утешава жена ми и дъщеря ми. Жена ми хлипа (пациентът се върти в стола си притеснен). Опитвам се да проникна в ума й... да й кажа, че с мен всичко е наред. Тя е толкова завладяна от скръбта, че не мога да я достигна. Искам тя да узнае, че вече не страдам... Свободен съм от тялото си... То повече не ми трябва... и ще я чакам. Искам тя да знае, че... но тя... не ме слуша. О, започвам да се отдалечавам...
И така, насочван от поредица от команди, моят пациент започва процеса на навлизане навътре в духов­ния свят. Това е път, който много други са изминали в сигурността на моя офис. Със засилване на спомените в състояние на свръхсъзнание пациентите под хипноза обикновено стават все по-свързани с духовния коридор. С напредване на сеанса картините от ума на пациента по-лесно се обличат в думи. Кратките описателни фрази преминават в детайлни обяснения за това какво е усеща­нето при навлизане в духовния свят.
Разполагаме с огромна по обем документация, включваща наблюдения на медицинския персонал, коя­то описва извънтелесните преживявания на хора, които са били жестоко наранени при катастрофа и са били близо до смъртта. Тези хора са били смятани за клинич­но мъртви преди усилията на лекарите да ги върнат обратно от другата страна. Душите могат спокойно да напускат и да се връщат в своите тела-гостоприемници, по-специално при животозастрашаващи ситуации, кога­то тялото умира. Хората разказват как кръжат над сво­ите тела, особено в болници, как наблюдават лекарите да извършват животоспасяващи процедури върху тях. След време, след като се върнат към живот, тези споме­ни избледняват.
В началните етапи от регресията в резултат на хип­нозата описанията на пациентите, които мислено преми­нават през своите минали смърти, не противоречат на разказите на хора, които действително са били мъртви за няколко минути в настоящия живот. Разликата между тези две групи хора се състои в това, че пациентите под хипноза не си спомнят преживяванията си, свързани с временна смърт. Хората в състояние на дълбок транс са в състояние да опишат какъв е животът след окончател­ната физическа смърт.
Какви са приликите в припомнянето на живото след смъртта между хора, разказващи за своите извънтелесни преживявания в резултат на временна физическа травма, и пациент под хипноза, които си спомня за своята смърт в предишен живот?- И в двата случая хората разказват как кръжат по странен начин около своите тела, как се опитват да докоснат твърдите предмети, които се дематериализират пред очите им. И в двата случая те споде­лят, че не успяват в опитите си да разговарят с живите, които не им отговарят. И в двете състояния те имат чувството, че се отдалечават от мястото, където са умре­ли, и че по-скоро се отпускат и изпитват любопитство, а не страх.
Всички тези хора разказват, че около тях се долавяло едно еуфорично чувство на свобода и просветление. Някои от моите пациенти виждат искряща белота, която изцяло ги обгръща в момента на смъртта, докато други отбелязват, че светлината е отдалечена от тъмното пространство, през което се движат. Това явление често се окачествява като ефекта на тунела и е станало широко известно сред обществото.
Вторият ми случай ще ни отведе още по-нататък в преживяванията, свързани със смъртта. Тук пациентът е около 60-годишен мъж, който ми описва събитията около неговата смърт като млада жена на име Сали, която е била убита от индианци от племето Киова по време на атака срещу дилижанс през 1866 г. Въпреки че този и предишният случай се отнасят до преживявания, свързани със смъртта от техните най-скорошни предиш­ни прераждания, конкретната историческа дата на смъртта няма никакво специално значение, тъй като действието се е развило наскоро. Не откривам никакви значителни разлики между древността и съвремието що се отнася до картинното припомняне на духовния свят или качеството на научените уроци.
Трябва да отбележа също така, че обикновеният пациент в транс притежава необичайна способност да насочва всичките си усилия към дати и географски мес­тоположения от множество предишни животи. Това важи дори за по-ранните периоди от човешката цивилизация, когато националните граници и наименования на места са били различни от днешните. Спомените за предишни имена, дати и местоположения може понякога да се връщат по-трудно, но описанията за завръщането в духовния свят и за живота в този свят винаги са ярки.
Действието в Случай 2 започва в Американските южни равнини непосредствено след като една стрела е улучила Сали във врата от близко разстояние. Винаги внимавам при сцените със смърт, включващи насилст­вена травма в минали прераждания, тъй като подсъзна­телният разум често продължава да съхранява тези пре­живявания. В този случай пациентът дойде при мен, защото през целия си живот беше изпитвал слаба болка в гърлото. Обикновено такива случаи се нуждаят от освобождаваща терапия и препрограмиране. При припомнянето на целия минал живот аз използвам времето около смъртта за спокойно преосмисляне и поставям пациента в ролята на наблюдател, за да смекча болката и емоциите.

Случай 2

Д-р Н: Голяма болка ли ти причинява стрелата?
П: Да... острието е разкъсало гърлото ми... Умирам (Пациентът започва да шепне, като държи с ръце гърлото си). Задушавам се... тече кръв... Уил (съп­ругът) ме държи... болката... ужасна... Сега изли­зам... вече свърши.
Забележка: Когато телата изпитват силна болка, душите често напускат своите човешки гостоприемници моменти преди действителната смърт. Кой може да ги обвини? Въпреки това, те остават близо до умиращото тяло. След техники за успокояване аз издигам този па­циент от подсъзнателно на свръхсъзнателно ниво за прехода към духовните спомени.
Д-р Н: Добре, Сали, прие, че си била убита от тези индианци. Ще ми опишеш ли, моля те, какво точно чувстваше по време на смъртта?
П: Прилича на... сила... някаква... която ме издърпва от тялото ми.
Д-р Н: Издърпва те? Откъде?
П: Измъква ме през върха на главата ми.
Д-р Н: И какво Издърпва?
П: Ами, мен!
Д-р Н: Опиши ми какво означава "мен". Как изглеж­да това нещо, което си ти и което излиза от главата на твоето тяло?
П: (пауза) Като... мъничко кръгче.светлина... излъч­ва лъчи...
Д-р Н: Как излъчваш светлина?
П: От... моята енергия. Изглеждам някак си проз­рачно бяла... душата ми...
Д-р Н: А тази светлинна енергия същата ли остава след като напуснеш тялото си?
П: (пауза) Сякаш пораствам малко... докато обика­лям.
Д-р Н: Ако светлината се засилва, тогава как изг­леждаш сега?
П:... Дребничка... тьничка... вися...
Д-р Н: На какво всъщност ти прилича процесът на излизане от тялото ти?
П: Ами, все едно, че си сменям кожата... като белене на банан. Просто губя тялото си с един замах!
Д-р Н: Чувството неприятно ли е?
П: О, не! Прекрасно е да се чувстваш толкова сво­боден, без повече болка, но... аз съм... объркана... Не очаквах, че ще умра... (В гласа на пациента ми се промъква тъга и аз искам от него да остане за още една минута съсредоточен върху своята душа, вмес­то върху това, което се случва на Земята с неговото тяло.)
Д-р Н: Разбирам, Сали. В момента се чувстваш малко променена като душа. Това е нормално в твоята ситуация поради всичко, през което току-що си преминала. Чуй ме и отговори на въпросите ми. Каза, че се носиш из въздуха. Можеш ли веднага след смъртта да се движиш свободно наоколо?
П: Странно е... все едно, че съм увиснала във въз­духа, който не е точно въздух... няма никакви огра­ничения... нито гравитация... аз съм безтегловна.
Д-р Н: Искаш да кажеш, че все едно си във вакуум?
П: Да... около мен няма нищо плътно. Няма препят­ствия, в които да се блъскаш.., аз се нося...
Д-р Н: Можеш ли да контролираш движенията си -къде отиваш?.
П: Да... мога, до известна степен... но нещо ме... дърпа... към искрящата белота... толкова е светло!
Д-р Н: Навсякъде ли яркостта на белотата е еднак­ва?
П: По-ярка е... надалеч от мен... малко по-тъмно бяло... сиво... по посока на тялото ми... (започва да плаче) о, бедното ми тяло... Още не съм готова да го напусна. (Пациентът се дърпа назад в стола си, като че ли се съпротивлява на нещо.)
Д-р Н: Всичко е наред, Сали, аз съм с теб. Искам да се отпуснеш и да ми кажеш дали силата, която те измъкна от главата ти в момента на смъртта, про­дължава да те дърпа и дали можеш да я спреш.
П: (пауза) Когато се освободих от тялото си, дърпа-нето намаля. Сега чувствам побутване... отдалеча­ват ме от тялото ми... още не искам да тръгвам... но, нещо иска да тръгвам скоро...
Д-р Н: Разбирам, Сали, но предполагам, че науча­ваш, че можеш да упражняваш някакъв контрол. Как ще опишеш това нещо, което те дърпа?
П: ... Един вид магнетична... сила... но... искам да остана още малко...
Д-р Н: Може ли душата ти да се съпротивлява на това чувство за дърпане толкова дълго, колкото ти искаш?
П: (Настъпва дълга пауза, докато пациентът изглеж­да провежда вътрешен диалог със себе си в своя предишен живот като Сали.) Да, мога, ако наистина искам да остана. (Пациентът започва да плаче.) О, това, което онези диваци са направили на тялото ми, е ужасно. По цялата ми красива синя рокля има кръв... мъжът ми Уил се опитва да ме придържа и заедно с приятелите ни продължава да се бие срещу Киовите.
Забележка: Подсилвам представите за предпазен щит около този пациент, което е толкова важно, колкото и успокоителните процедури. Душата на Сали продъл­жава да кръжи над тялото й, докато аз придвижвам сцената напред във времето, когато индианците са про­гонени от стрелците от дилижанса.
Д-р Н: Сали, какво прави мъжът ти веднага след атаката?
П: О, хубаво... той не е наранен... но... (с Тъга) държи тялото ми... плаче над мен... нищо не може да нап­рави за мен, но като че ли още не го осъзнава. Аз съм студена, но ръцете му са обхванали лицето ми... целува ме.
Д-р Н: А ти какво правиш в този момент?
П: Аз съм над главата на Уил. Опитвам се да го утеша. Искам той да почувства, че любовта ми всъщност не си е отишла... Искам да узнае, че не ме е загубил завинаги и че ще го видя отново.
Д-р Н: Посланията ти достигат ли до него?
П: Изпитва толкова голяма скръб, но... долавя мо­ята същност... знам го. Приятелите ни са около него... и те окончателно ни разделят... искат да поп­равят колите и отново да потеглят.
Д-р Н: Какво става сега с душата ти?
П: Продължавам да се съпротивлявам на усещане­то за дърпане... Искам да остана.
Д-р Н: На какво се дължи това?
П: Ами, знам, че съм мъртва... но още не съм готова да напусна Уил и... искам да видя как ме погребват.
Д-р Н: Виждаш ли или долавяш ли някакво друго духовно същество около себе си в този момент?
П: (пауза) Те са близо... скоро ще ги видя... чувствам тяхната любов, както искам и Уил да почувства моята... Те ме чакат, докато стана готова.
Д-р Н: С напредване на времето успяваш ли да успокоиш Уил?
П: Опитвам се да проникна в ума му.
Д-р Н: Успяваш ли?
П: (пауза) ... Мисля, че малко... той ме чувства... осъзнава... любовта...
Д-р Н: Добре, Сали, сега отново ще се придвижим относително по-напред във времето. Виждаш ли приятелите ти от дилижанса да поставят тялото ти в някакъв гроб?
П: (гласът му е по-уверен) Да, те ме погребаха. Време е да тръгвам... вече идват за мен... навлизам... в по-ярка светлина...
Обратно на това, в което много хора вярват, душите често провяват слаб интерес към онова, което става с техните тела след настъпването на физическата смърт. Това не е безчувственост спрямо интимните ситуации и към хората, които оставят след себе си на Земята, а потвърждение от страна на тези души на безвъзврат­ността на смъртта. Те имат желание бързо да поемат своя път към красотата на духовния свят.
Много други души обаче искат да кръжат около мястото, където са умрели, обикновено в продължение на няколко земни дни след техните погребения. Както изглежда, за душите времето се движи с по-голяма ско­рост и дните на Земята за тях може да траят само няколко минути. Има различни мотивации за лутащата се душа. Например някой, който е бил заклан или убит неочаквано при нещастен случай, често не иска да си отиде веднага. Смятам, че тези души често са объркани или ядосани. Кръжащата душа е много характерно яв­ление за смъртни случаи с млади хора.
За обикновената душа все още представлява шок рязкото откъсване от човешкото тяло, дори след дълго боледуване, и това също може да породи нежелание у душата да отпътува в момента на смъртта. За душата има и нещо символично в обичайния три до петдневен период на подготовка на погребението. Душите всъщ­ност не изпитват нездраво любопитство да видят как ги погребват, защото емоциите в духовния свят не са същи­те като тези, които ние преживяваме тук, на Земята. И все пак смятам, че духовните същества са благодарни за почитта, отдавана в памет на техния физически живот от живите роднини и приятели.
Както видяхме в последния случай, има една основ­на причина, поради която много духове не желаят вед­нага да напуснат мястото на своята физическа смърт. Това се дължи на желанието да намерят връзка с ума на любимите си хора, за да ги утешат преди да навлязат навътре в духовния свят. Току-що умрелите не са опус­тошени от своята смърт, защото знаят, че отново ще видят онези, които остават на Земята, в духовния свят, а вероятно и по-късно, в други животи. От друга страна, опечалените на погребение в повечето случаи чувстват, че са загубили завинаги любим човек.
По време на хипноза моите пациенти действително си спомнят с неудовлетворение, че не са успели ефектив­но да използват енергията си, за да докоснат разума на дадено човешко същество, което е невъзприемчиво по­ради шока и скръбта. Емоционалната травма на живите може да завладее техния вътрешен разум до такава степен, че умствените им способности да общуват с душите да бъдат потиснати. Когато новоотделилата се душа намери начин да утеши живия - дори и за кратко - обикновено тя чувства удовлетворение и след това иска бързо да се отдалечи от Земното астрално ниво.
Разполагам с типичен пример за духовно утешение от собствения си живот. Майка ми умря внезапно от сърдечен удар. По време на опелото сестра ми и аз бяхме потънали в такава тъга, че докато траеше церемонията, умовете ни се бяха вцепенили. Няколко часа по-късно ние се върнахме заедно със съпрузите си в празната къща на майка ми и решихме да починем - нещо, от което се нуждаехме. Приблизително по същото време сестра ми и аз трябва да сме достигнали до рецептивното Алфа състояние. Появявайки се в две различни стаи, майка ми проникна в нашия подсъзнателен ум като фантастичен повей от белота над главите ни. Тя протегна ръка и се усмихна, като показа по този начин, че приема смъртта и сегашното си благосъстояние. След това отплува. Този акт, който продължи само няколко секунди, беше един вид сбогуване, изпълнено със смисъл, и той ни позволи и на двамата да се отпуснем в нормален сън в Делта нивото.
Ние сме в състояние да усещаме успокояващото присъствие на душите на загубените обичани хора, осо­бено по време или веднага след погребенията. За да може духовното общуване да преодолее шока от скръбта, е необходимо да се опитате да отпуснете и прочистите своя ум, поне за кратко време. В тези моменти нашата възприемчивост към паранормални преживявания е по-отворена да приема положителни съобщения за любов, прошка, надежда, окуражаване и успокоението, че ва­шият любим човек е на добро място.
Когато една вдовица с малки деца ми казва: "Част от моя съпруг идва при мен в трудни моменти", аз и вярвам. Пациентите ми разказват, че като души те могат да помогнат на хората на Земята да свържат своя вът­решен разум със самия духовен свят. Както вярно са казали, хората не си отиват наистина, докато за тях си спомнят останалите на Земята. В следващите глави ще видите как специфичният спомен е отражение на нашата собствена душа, а колективните спомени са атомите чиста енергия за всички души. Смъртта не прекъсва нашата връзка с безсмъртните души на онези, които обичаме, просто защото са загубили физическата само­личност на тленното тяло. Въпреки многото си дейнос­ти, тези отделили се души все още могат да ни достиг­нат, когато ги повикаме.
Понякога някой разтревожен дух не желае да напус­не Земята след физическата смърт. Това се дължи на някакъв неразрешен проблем, който е имал силно въз­действие върху неговото съзнание. В тези необичайни случаи може да се получи помощ от по-висши наблюда­ващи същества, които могат да помогнат в процеса на приспособяване от другата страна. Ние също разпола­гаме със средства да помогнем на разтревожените духо­ве да напуснат Земята. Ще говоря по-подробно за обез­покоените души в Глава 4, но загадката на духовете, описани в книгите и филмите, до голяма степен е разбулена.
Как да се подготвим най-добре за собствената си смърт? Нашият живот може да бъде кратък или дълъг, може да сме здрави или болни, но идва време, когато всеки от нас трябва да се срещне със смъртта по начин, подходящ за нас. Ако сме прекарали продължителна болест, водеща до смърт, ще имаме съответно време да подготвим ума си, след като първоначалният шок, отри­чане и депресия са отминали. Когато внезапно се изпра­вим пред смъртта, умът бързо преминава през този вид прогресия. С приближаването на края на нашия физичес­ки живот всеки от нас придобива способността да се слее със своето по-висше съзнание. Поради духовното осъз­наване, умирането е най-лекият период от нашия живот, когато можем да почувстваме, че нашата душа е свър­зана с вечността на времето.
Въпреки че има много умиращи хора, които нами­рат приемането за по-трудно от примирението, хората, които се грижат за умиращите и работят около тях казват, че малко преди края повечето хора са спокойни и откъснати от заобикалящата ги обстановка. Вярвам, че умиращите получават достъп до някакво върховно поз­нание за вечното съзнание и това често проличава по техните лица. Много от тези хора осъзнават, че нещо всемирно ги очаква там, отвъд, и че то е добро.
Умиращите претърпяват метаморфозата на отде­лянето на техните души от приетото тяло. Хората възп­риемат смъртта като загуба на нашата жизнена сила, а всъщност истината е точно обратната. При смърт ние губим нашето тяло, но нашата вечна жизнена енергия се обединява със силата на божествената свръхдуша. Смъртта не е мрак, а светлина.
След като си припомнят преживяванията около пре­дишни смърти, пациентите ми казват, че изпитват такова чувство на преоткрита свобода от техните земни тела, че са нетърпеливи да започнат своето духовно пътешествие към едно място на мир и интимност. От следващите случаи ще научим какъв е според тях животът в задгроб­ния свят.

http://duhovno-razvitie.com/niuton1.htm



Тагове:   Майкъл,


Гласувай:
4
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: galatceq
Категория: Хоби
Прочетен: 1772695
Постинги: 507
Коментари: 2666
Гласове: 9045
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031