Най-солидното научно доказателство за оцеляването на душата след смъртта, са преживяванията близки до смъртта (ПБС).ПБС е термин въведен от д-р Реймънд Мууди (автор на книгите "Живот след живота", "Светлината отвъд", "Живот след загуба", издадени в България от изд.Хермес).
Типичното случайно ПБС прилича на сън. Изненадващо това преживяване изглежда по-реално, отколкото състоянието при нормалното будно съзнание. Петте вида усещания са по-силни; мисловния процес е рационален и кристално ясен.
Основната отбелязана разлика е загубата на връзката с физическото тяло. Възниква усещане за носене из въздуха, а душата наблюдава безжизненото тяло от от страни. В този момент доминира усещането за спокойствие и мир и времето губи своето значение. Душата се чувства привлечена към тъмен тунел, в края на който се вижда искряща бяла светлина.
Докато навлизате в бялата светлина някой ваш любим човек или религиозен образ ви поздравява. В този момент осъзнавате, че ще се върнете във физическото си тяло. Преди това вие правите мигновен панорамен преглед на досегашния си живот под формата на ретроспекция.
Повечето хора не си спомнят тези събития, когато се върнат към живота във физическото си тяло. Това не значи, че не са им се случили, ние не помним и много свои сънища, но всяка нощ сънуваме. Някои хора съобщават, че са усетили дискомфорт или че са неудържимо изталскани обратно в телата си. В разказите преобладават по-високото оценяване на живота, засилване на значението на личните взаимоотношения и твърдото решение да се използват максимално предоставените им възможности.
Накратко основното преживяване на ПБС включва: (1) чуване на силни шумове в началото на процеса на смъртта; (2) придвижване през дълъг тъмен тунел; (3) виждане на бяла или златиста светлина, отделена от индивида; (4) виждане на личности от религията като Иисус, Буда или Моисей; (5) панорамен преглед/преценка на живота; (6) указания, че това е процес на обучение.
Трябва да се отбележи, че всяко ПБС е само началния етап на смъртта.
Децата също преживяват ПБС, но техните преживявания са различни. Те имат по-ярки спомени и виждат искрящата бяла светлина два пъти по-често от възрастните. При децата има тенденцията временно да се отказват от детската си идентичност и да стават "ангели и да бъдат мъдри не за възрастта си". В допълнение панорамните спомени от живота липсват в ПБС при децата.
В книгата си "Живот в смъртта" Кенет Ринг съобщава, че 48% от интервюираните от него хора, които са имали ПБС, описват основното преживяване (описано по горе 1-6). Религиозните вярвания преди преживяването не са имали влияние при тези наблюдения. На практика повечето хора преминали през ПБС, в сравнение с хора, които не са го преживявали, преди това са смятали, че смъртта води до край на съзнанието. Никой от изследваните от Ринг не е описал преживяване, което може да се отнесе към ада. Осем процента от изследваните отбелязват, че сега се страхуват по-малко или въобще не се страхуват от смъртта.
Близо два пъти по-голям бил броят на хората (върнати от клинична смърт), които не са имали ПБС, но били запознати с това явление посредством работата на Елизабет Кюблер-Рос и Реймънд Мууди. Това разбива всички аргументи, че при хората преминали през ПБС, културната среда е обусловила получаването на такъв резултат.
Друг факт, определящ разказите като верни, са докладите на Майкъл Сабъм, кардиолог от Атланта. Той е интервюирал тридесет и двама пациенти, които твърдели, че са имали ПБС. Никой от тях не допуснал съществена грешка при описанието на процедурите, които са им били прилагани, за да ги върнат към живот, докато те били извън тялото си и наблюдавали тези процедури. Сабъм забелязъл, че 23ма от 25 пациенти, които не са имали ПБС, но са направили "догадки въз основна на научна подготовка" за провежданите процедури, са допуснали съществени грешки в разказите си.
Муди разказва, че една жена успяла да опише съвсем точно инструментите, използвани при връщането й към живота след сърдечния удар - чак до цветовете им. Онова, което превръща този случай в особено забележителен, е, че тази възрастна пациентка е била сляпа от 50 (петдесет) години! Муди, наред с други, съобщава също така, че сред преминалите през ПБС се наблюдава нежелание за връщане към живота. Някои от тези пациенти дори се ядосвали на своите лекари, че са ги върнали обратно.
Друго доста интересно наблюдение от разказите за ПБС е съществуването на предварителни знания. Ринг съобщава за “житейски преглед” и “световен преглед” като компонент от тези футуристични описания.
Предварителните прегледи на живота представлявали надникване в бъдещето на пациента и били уникални за всеки индивид. При събитията от световен мащаб обаче се наблюдава удивително съгласуваност по отношение на време и съдържание. Предварителните прегледи на живота се представят по-скоро като ярък спомен, отколкото като прогноза, и са много подробни. Изглежда възникват като продължение на панорамните прегледи на живота.
Според Ринг много от тези футуристични проекции са документирани. Един пациент описал инцидент с жена му на Трий Майл Айлънд, цели два дни преди самото събитие. Друга пациентка описала на мъжа си изригването на вулкана на връх Света Елена. Той й се присмял, но няколко часа по-късно събитието било показано в новините по местната телевизия.
Ринг забелязъл, че ПБС, причинени от заболяване, е по-вероятно да съдържат основното преживяване, отколкото онези вследствие на катастрофа. От друга страна, жертвите на катастрофа е по-вероятно да преживеят панорамен преглед на живота в срвнение с болните или направилите опит за самоубийство.
Решението за връщане към живота често е свързано с някаква недовършена работа, която пациентът смята, че трябва да довърши преди смъртта си.

Документален филм, излъчен по Zone Reality:

http://www.vbox7.com/play:3cafd329

http://www.vbox7.com/play:55fdbe79

http://www.vbox7.com/play:41e9a0c7

http://www.vbox7.com/play:dba06144

Литература:

д-р Реймънд Муди - Живот след живота

http://duhovno-razvitie.com/granitsata.htm