Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.10.2017 01:00 - Златният век и Великият потоп
Автор: anonymous3 Категория: Други   
Прочетен: 694 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 05.10.2017 01:01

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Златният век и Великият потоп:
Древните народи в различни краища на света са оставали сведения за високотехнологичен „Златен век“, който свършил в резултат на грандиозни катаклизми, включително и гигантска приливна вълна. Към края си този век бил всичко друго, но не и златен, тъй като на сцената се появили други сили, които искали да завземат властта в свой ръце. Различните извънземни/чуждоизмерни „богове“ водили високотехнологични войни, чести пъти в небето, и това са някой от войните на „боговете“ в древната митология. Не е сигурно дали тези събития били свързани с изумителните геоложки катаклизми, но фактът, че Земята попадала под ударите на удивителни събития, е отразен като световен фолклор, така и в научните изследвания. Поредица от геоложки катастрофи предизвикала колосални промени на Земята поради земетресения, вулканични изригвания и приливни вълни в такива мащаби, каквито днес изобщо не можем да си представим. Данните от биологията и геологията сочат, че от 13 000г. пр. Хр. Насам вероятно е имало няколко грандиозни катаклизма. Ето защо всяко древно общество има своя версия на преданието за Великия Потоп – преди хиляди години наистина са ставали невероятни катаклизми и те са сложили край на „Златният век“, за който свидетелства толкова древни предания. Тези предавания днес дават повод за изследвания върху съществувалите преди потопа цивилизации на Атлантида, за която най – често се е смятала, че се намира в Атлантическия Океан, и Лемурия, или Му, в Тихият Океан. Атлантида у Му в други култури известни под други названия били два основни центъра на някогашното глобално общество. Преди Потопо извънземните от вида на северяните били базирани в Атлантида, а рептилоидната раса предимно обитавала МУ (Лемурия). Библейското предание за Ной е по – късна версия на историята за Потопа, разказана хиляди години по – рано в Шумер, в земите на днешен Ирак. В шумерската версия се говори, как някой богове, известни като „ануна“ или „анунаки“, решили да унищожат човечеството, но „бог“ Енки предупредил цар – жрец Зиусудра за предстоящия потоп. Казал му да построи голям кораб и на него да качи зверове и птици. След пороите и потопа Зиусудра с поклон благодарил на бога на слънцето Уту Това предание битувало по – късно и във Вавилон, също в днешен Ирак, като героят на Ной бил известен под името Утнапиштим или Атрахазис. Историята на потопа откриваме и в Египет, Сирия, Халдея, Гърция, Аркадия, Рим, Скандинавия, Германия, Литва, Трансилвания, Турция, Персия, Китай, Нова Зеландия, Сибир, Бирма, Корея, Тайван, Филипините и Суматра, както и в исляма, келтската култура и сред коренните жители на цяла, Северна, Южна и Централна Америка, Африка, Азия, Австралия и Тихоокеанският регион. Всяко общество и племенна народност използвали различни имена и понякога придавали свой колорит на преданието, но главната история е една и съща във всички случай. В някой версии се говори за голяма жага, от която морето завряло: за планини които бълвали огън: за изчезването на слънцето и луната и последвалия мрак: за порой от валяща кръв, лед и камъни: за това как Земята се преобърнала: как небето се сринало: как сушата се издигала и потъвала: за изчезването на огромни континенти: за настъплението на леда: и практически във всички тях се описва как се издигнала водна стена и заляла целият свят. В книгата ми „Най – голямата тайна“, както и в прекрасната книга на Д. С. Алън и Дж. Б. Дилеър „Денят в който Земята едва не загина“, древните свидетелства са подкрепени от геоложки и биологични доказателства, в които има невероятна синхронност. Азорските острови, които според някой били част от потъналата Атлантида, се намирали в района на Средноатлантическия хребет, който е свързан с разломна линия, простираща се на огромно разстояние от 60 000 километра. Средноатлантическият хребет е една от най – големите вулканични и земетръсни области. В този район се събират и се сблъскват четири обширни тектонични плочи: Евроазиатската, Африканската, Северноамериканската и Карибската. Това го прави много нестабилен в геоложко отношение. Азорските и Канарските острови (чието название идва не от канарче, а от куче – на латински „Канис“) били подложени на висока вулканична активност по – времето, когато според древногръцкия философ Платон(427 - 347г. пр. Хр.) настъпил краят на Атлантида. В произведенията си, диалозите „Тимей“ и „Критий“, Платон очевидно датира края на Атлантида преди 11 000 години. На морското дъно около Азорските острови все още има тахиловата лава, която в морската вода се разпада в рамките на 15 000 години – това потвърждава скорошното наличие не геоложка активност. Други доказателства включително и крайбрежният пясък, изваден от дълбочина между 3500 и 6000 метра, показват, че сегашното морско дъно в района е било над морското равнище през скорошен геоложки период. В „Нешънъл Джиографик“ океанологът Морис Юинг пише: „Или сушата е потънала с три до пет километра, или морето някога е било ниско с три до пет километра, отколкото е сега. И двете вероятности са изненадващи. Геоложките и биологични данни показват също, че широко разпространяваната вулканична активност, предизвикала потъването на сушата в района на Азорските острови, е съвпадало по – време с разпадането и потъването на земната маса Апалачия, свързвала някога днешна Европа, Северна Америка, Исландия и Гренландия. Дори степента на потъване в двата случая изглежда много сходно. Можем да приведем подобни доказателства и в подкрепа на теорията, че континентът „Му“ – Лемурия днес се намира на дъното на Тихия Океан, а тихоокенските острови са неговите останки. Така нареченият Бермудски триъгълник – между Бермудските острови, Южна Флорида и една точка край Атилите – открай време се асоциира с Атлантида. Освен това, той е обвит с легенди за изчезнали кораби и самолети. В рамките на триъгълника, във водите на Бахамските плитчини близо до Бахамите, са открити потънали здания, стени, пътища, кръгови каменни конструкции от типа на Стоунхендж и дори нещо подобно на пирамиди. Ето и още някой факти, неизвестни за повечето хора: планинските вериги на Хималайте, Алпите и Андите достигали приблизително днешната си височина едва преди 11 – 13 000 години.  Езерото Титикака на перуанско – боливийската граница днес се смята за най – високото разположеното плавателно езеро в света, намиращо се на 3800 надморско равнище. Преди 13 000 години голяма част от този район била на морското равнище. Защо толкова много риби и други океански вкаменелности са открити високо в планината? Отговорът е прост: тези планини някога са били на морското равнище – при това не толкова отдавна от геоложка гедна точка. През същият период се наблюдава и масово измиране на организми. Днес все повече се налага мнението, че Земята е претърпяла колосални геоложки промени, а те вероятно са били свързани с промени в цялата Слънчева система. На всяка планета има следи от катаклизми, които са повлияли нейната повърхност, атмосфера, скоростта и ъгъла на орбитата или въртенето й около оста. В „Закони“ Платон пише, че гигантски потоп залял равнините и земеделската дейност се пренесла във високите части. Ботаникът Николай Иванович Вавилов изследва над 50 000 диви растения, събирани от целият свят, и установява, че произхождат от едва осем района – и всичките са планински. Приливна вълна от такава величина, каквато е описана в древните предания, би създала натиск от 300 кг/см, нагъвайки планини и вкаменявайки всичко за часове. В днешно време налягане от този порядък се използва за производството на изкуствен камък. Открити са вкаменелости на съвсем запазени цели дървета, което би било невъзможно, освен ако вкаменяването им не се е случило мигновено. Обикновено дърветата се разлагат и после се вкаменяват в продължение на дълго време. Катаклизмите предизвикали моментално замразяване на земната повърхност в някой райони, поради което в наше време са открити сковани в лед мамути, стоящи в позата в която са се хранели. Катаклизмите в древността унищожили развитието на глобалното общество или „Златният век“, който съществувал до тогава и човечеството трябвало да започне всичко отначало. Ако това ви се струва преувеличено, помислете за днешното общество. В известен смисъл то е развито, с всичките му електропреносни мрежи, компютърни системи. С такива технологии ни се струва, че можем да правим чудеса, например да напишем имейл и секунди по – късно някой да го прочете на другият край на света. Но какво би станало с това технологично общество, ако ни сполети глобална катастрофа, която да опустоши планетата? За броени минути бихме се озовали в технологичната каменна ера. Бихме попаднали в свободен, но първобитен свят, в който всеки гледа само себе си и прави всичко, за да си набави храна, подслон и уют (спомнете си какво стана след азиатското цунами и наводнението в Ню Орлиънс). С течение на времето и със смяната на поколенията споменът за днешният ни технологичен свят би избледнял много бързо и би останал само в митовете и преданията, които все повече биха изглеждали като налудничави, измишльотини, изцяло рожба на въображението. Повечето хора биха отричали, че е съществувал такъв свят, защото е крайно несъвместим с ежедневието им. Тогава отново бихме придобили манталитета, който ни кара да мислим, че щом не можем да направим нещо, значи то е невъзможно – същия този манталитет който е карал хората да се присмиват на самата идея, човек да полети в космоса. Официалната история на това посткатаклизмено общество би започнало от свидетелствата, които хората са оставяли едва след като се развали до определено ниво. Чак тогава биха почнали да пишат и да осмислят историята си, а в основата й ще бъдят устните предания , оставени от предишните поколения. Това ви отнело стотици, дори хиляди години след глобалното геоложко унищожение. Убеден съм, че тези грандиозни катаклизми са били свързани и с други последствия, а може дори и причини. Става дума за пропадането през честотите до една по – плътна реалност – падението на човека. Трябва много да се внимава с информацията, получена чрез екстрасенси и контактьори, които твърдят, че са свързани с други измерения. Тази информация може да е изключително точна, или да е пълна глупост в зависимост от способностите на контактьора, но през 1990г. на мен ми беше предадена информация за края на Атлантида, която постепенно придоби голяма важност за мене с натрупване на повече знания. Към края на книгата ще ви предам изцяло казаното, защото има много голяма връзка със ставащото в наши дни. Но тук, в контекста на етапа, на който се намираме в нашият разказ, ще споделя следната получена информация за края на Атлантида.
„Много енергия се ползваха, информация и знания се използваха, но бяха отнети поради особени съображения за безопасност, така да се каже, за да се избегне пълна катастрофа, да се избегне пълно унищожение на вашата планета. Може да се каже, че това бяха един вид спешни мерки, ако щете, за да се спасят обитателите на тази планета от преждевременно унищожение“.
Колко по – мощни са наличните енергии (и информация), толкова по – голям потенциал съществува като за съзидание, така и за унищожение. По – всяка вероятност определени енергии, които са направили развитото, глобално общество възможно, са били отнети, за да не бъдат използвани за унищожаване на всичко, и това е преминало честотните нива, с които човешкият компютър е можел да се свързва. Сега тези енергии се завръщат и това е причината много хора да се пробуждат, но в случая с края на Атлантида светът би потънал в плътна по – плътна материя и относително невежество.
Препис от книгата: Световната Конспирация - Дейвид Айк



Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: anonymous3
Категория: Други
Прочетен: 684593
Постинги: 206
Коментари: 414
Гласове: 4031
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031