Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.04.2013 08:10 - ЗАЩО „АНЕНЕРБЕ” И НКВД СЕ ИНТЕРЕСУВАЛИ ОТ ВРЪХ ЕЛБРУС
Автор: ednodete1 Категория: Други   
Прочетен: 9339 Коментари: 0 Гласове:
44


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

image

 

На 13 февруари 1943 г. от връх Елбрус са свалени фашистките символи,  след четири дни там е издигнато съветското знаме. Към тези две операции и някои мистични събития, които се случват на това място, имат отношение хитлеровата организация „Аненербе” и секретното управление на НКВД.

В навечерието на Великата отечествена война между Съветския съюз и Германия воюват освен в политическата сфера, още и на арената на свръхестествените сили. И Сталин, и Хитлер са били склонни към мистицизъм и отделяли доста средства за изучаване на окултните науки. В книгите на издателство РАСПЕР неведнъж сме разказвали за германската организация „Аненербе”, която била под патронажа на Химлер и вероятно средствата, отделени за нея,  са били повече отколкото за производството на оръжие. По това направление работели и съветските структури по линия на ВЧК-ОГПУ-НКВД. Проучванията наблюдавал началникът на спецотдела във ВЧК Глеб Бокий, чиито служители издирвали следи не само от древни цивилизации, но и легендарната Шамбала.

Според езотериците Шамбала е мистично място, където обикновеният човек се превръщал в свръхчовек. Главният вход за нея се намирал в Тибет.

Според немците такова място бил и Елбрус, който те наричали „планината на ариите”.

На тибетските знамена входът за Шамбала се изобразявал като плосък връх, който стърчи над вода. Този образ много прилича на Атлантида. В Елбрус също има такава аналогия – това е върхът на Калицки, наречен на името на алпинист, който го посетил през 30-те години на миналия век. Свещената планина на Тибет е Големият Кайлас; смята се, че някъде в нея се намирал входът към Шамбала, в която Хитлер много искал да влезе.

Затова случилото се през август 1942 г., в разгара на битката за Кавказ, когато фашистите настъпвали към Грузия и богатия на нефт Азербайджан, в разгара на боевете за Орджоникиндзе (Владикавказ), овладяването на който отваряло пътя към Закавказието, изглежда много странно: изведнъж немското командване направило странна маневра – отклонило  от фронта четири дивизии, които били повече от 40 хиляди души, включително и гордостта на вермахта – планинскострелковата дивизия „Еделвайс”, към ненужния в стратегическо отношение Елбрус.

Поведението на съветското командване в този район също било непонятно. Осведоменият за много военни тайни генерал Штеменко по време на войната бил шеф на Оперативното управление в ГЩ, след войната няколко години е началник на ГЩ, след това ръководил Главното разузнавателно управление. В спомените си той пише: „Главният Кавказки хребет не влизаше в зоната на действията нито на Черноморската, нито на Северната група. Към щаба на фронта беше създаден специален орган, който беше наречен „щаб на войските за отбраната на Кавказкия хребет”. Командваше го генерал Г. Петров от НКВД. На практика този щаб беше подменил Управлението на 46-та армия. Защо?”

Не е известно с какво се е занимавало НКВД в този район по това време. Може да се предположи, че служителите му са наблюдавали нещо. Вероятно е имало какво да се наблюдава. Елбрус винаги е бил пълен с легенди. В една от тях той се нарича „планината на щастието” и се разказва, че ако някой въпреки опасностите, стигне до върха, ще се изпълни със свръхестествена сила. Овладяването на Елбрус Хитлер възприемал като предвестие на „Последната битка между силите на Доброто и Злото”, и според него Кавказ бил „Оста на света”, в която се свързват началото и краят на човечеството; място, където се сблъскват положителните и отрицателните сили.

Немските астролози виждали благоразположението на Хитлер към Елбрус и му внушили, че още щом знамената на райха се развеят над „покрива на Европа”, Съветският съюз ще рухне под съкрушителните удари на вермахта.

На 21 август 1942 г. командирът на група „Еделвайс” баварецът капитан Хайнц Гроот забил немското знаме на Елбрус, а гьобелсовата пропаганда разтръбила на целия свят за този факт. Под снимките имало текст: „Под краката на капитан Гроот – победената Европа.” Гроот бил награден с Рицарски кръст. По-късно алпинисти, които  изкачвали тези места, разказвали, че немците търсели загадъчно мистично място с голяма енергетика; според специалисти това била „вратата за Шамбала”; те създали окултна лаборатория, в която веднъж завели група тибетски лами, които провели там медитация, опитвайки се да проникнат или да променят бъдещето.

Но според една от версиите по време на медитацията, която се случила по време на Сталинградската битка, ламите видели не тържеството на фюрера, а съветски танкове по улиците на Берлин. Тибетските лами били убити и погребани.

В самото начало на войната група съветски алпинисти помолили съветския ГЩ да ги използва за обучение на бойци от частите, дислоцирани в планинските райони. Сред алпинистите бил младият учен Александър Гусев. Скоро той бил назначен за инструктор по планинска подготовка на Девета планинско-стрелкова дивизия.

През януари 1943 г. Гусев се лекувал в болница в Тбилиси след неуспешен парашутен скок, но получил заповед от щаба на фронта, в която се казвало: „С групата… тръгнете по маршрута Тбилиси-Орджоникидзе-Налчик-Терскол, за изпълнение на специална задача в района на Елбрус по… свалянето на фашистките вимпели от върха и издигането на държавните флагове на Съветския съюз…”

Отрядът от най-добрите алпинисти бил сформиран повече от оперативно. Въпреки трудните зимни условия, на 13 февруари 1943 г. шестима алпинисти под командването на лейтенант Н. Хусак свалили фашистките символи от западната част на Елбрус, а след четири дни – на 17 февруари, група под командването на самия Гусев издигнала флага на Съветския съюз на най-стръмния склон на върха – източния.

Минали години. След войната Гроот работи в Германия като съдия по граждански дела и дори написал пътеводител за Алпите. Докторът на физико-математическите науки професор Александър М. Гусев завежда катедра във физическия факултет в МГУ и ръководи институт по приложна геофизика. По време на войната двамата ги разделят идеологията, възпитанието, фронтовата линия, но ги свързва едно – изкачването на Елбрус по време на войната. Те никога не се срещнали, но се познавали и дори си пишели. И двамата починали в една годира – 1994 г…

След войната в района на Елбрус според различни източници съветските войски извършили прочистване на територията, премахнали немските антени и до 60-те години обявили района за режимна зона, но постепенно забраната отпаднала.

Участниците в една експедиция, ръководена от Вячеслав Токарев, се изкачили на височина повече от 4 хиляди метра и сякаш попаднали в някакъв „изгубен свят”; те открили, че един от върховете имал… изкуствена природа и приличал на фигура на човек, наведен над каменна книга; учените открили още на планинските площадки култови светилища,  олтар, жертвеник, няколко ръкотворни стълба, които приличали на фигура на воин в шлем… На южния склон на върха алпинистите открили много пещерни кухини, пълни с горещ вулканичен газ; точно този газ, а не височината на планината, е препятствието на пътя към върховете на Елбрус за някои алпинисти, на които той влияе негативно. Тук е мястото да споменем за Делфийските оракули, които според историческите източници дишали излизащите изпод земята газове, потапяли се в наркотичен транс и започвали да предсказват бъдещето.

Вероятно по тази причина учените от „Аненербе” докарали тук ламите ясновидци от Тибет…

http://rasper-bg.com/?p=1406




Гласувай:
45



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: ednodete1
Категория: Други
Прочетен: 1376756
Постинги: 178
Коментари: 778
Гласове: 6064
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031