Официално приключих със серопрама февруари 2009. Изкарах един месец.
Състоянието се върна в следния ред:
1. Изключителна нервност. Дразнеше ме всичко. Само крещях на хората около мен.
2. Дойде спокойствието и с него сдухът. Всичко ми стана скучно и тъпо. Не ми се ходеше никъде, не ми се и прибираше. Започнах на сила да излизам, за да се разсейвам.
3. В един момент се срутих. Натрапливите мисли нахлуха в главата ми. Тревожността стигна предела. Спрях да спя и да ям. Започнаха и ПА.
Реших сама да започна Серопрама. Отидох при моята пси. Учуди се, че получавам нов рецидив за няма и два месеца. Каза ми да си го пия пак.
Но реших да се консултирам с нов пси, специалист в депресивните и тревожни разстройства. Смени ми лечението, като каза, че неуспеха ми до сега се дължи на неправилно лечение. Серопрам е за депресия и ПР, но аз нямам вече нито едно от двете. Имам генерализирана тревожност с натрапливости. Предписа ми Ципралекс и Флуанксол. Казвам ви, че за три дни ми се проясни. Оттогава бажнои полека се оправям. Вече съм почти два месеца на това лечение. Не знам колко още ще продължи. Но не ме интересува. Искам да мине един път за винаги. Гаранциите, които ми дават са много. Но всичко зависи и от мен. Искам ми се да има вълшебно лекарство, с което да върна живота си преди четири години. И никога да не изпитам пак силната тревожност, замъгленото зрение и ужасните мисли.
Почнах и на терапия. Към школата на Мадлен Алгафари. Започвам и спорт. Единствения минус е, че всичко е свързано с много пари. Но така е, след като съм жертва на най-модерната болест на 21 век J
06.08.2009 03:35
http://coincidentia.blog.bg/viewpost.php?id=326409
(да де, знам си, че прекалено разточително пиша, май би трябвало да се постарая да е по-кратичко)
А конкретно за Ципралекса и Флуанксола - изцяло thumbs up, те бяха моето спасение (+ Ламиктал)
Дерзай и наслука, най-важното е, че ИМА НАЧИН, а на всичкото отгоре после животът може да е и толкова по-прекрасен ;)